Цар Асен (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Асен.

Цар Асен
Общи данни
Население 172 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,456 km²
Надм. височина 347 m
Пощ. код 7849
Тел. код 060378
МПС код Т
ЕКАТТЕ 78077
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)

Цар Асѐн е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 25 км северозападно от град Попово, на 300 – 500 м надморска височина. Разположено е върху голям хълм с равно било и лек наклон от североизток към северозапад. Заобиколено е и с други високи хълмове. Землището му граничи с тези на селата: Голямо Градище, Ковачевец, Водица, Осиково и Захари Стояново. Свързано е чрез удобни пътища с градовете Бяла, Русе, Попово и Търговище и с черни със съседните села.

Образувано е от следните четири махали: Горната махала, Долната (Черкезката) махала, Новата махала и Циганската махала.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на читалището

Според старо предание селото най-напред се намирало в местността Халваджии, но поради голямо наводнение било преместено в днешната местност, носеща името Срещу село. Преместеното село било наречено Халваджи ениджеси (новото Халваджии). За пръв път името на селото е документирано в османо-турски данъчен регистър от 1541 г. с името Халваджъ. От селото били събирани провизии и за еничарската войска, за което свидетелства документ от 1680 г. Тогава то било част от Русчушки (Русенски) вилает. Тъй като селото било застроено на много стръмно място, жителите му го преместили за пореден и последен път на днешното му място.

В селото освен турскоезично население още около 1800 г. започнали да се заселват българи от Балкана. Те дошли от селата Гостилица, Дряновско, Кладни дял, Великотърновско и Арбанаси, Горнооряховско. В селото живеели и казълбаши. След Кримската война в селото били заселени и около 35 къщи черкези, които за разлика от тези, които били заселени в другите поповски села се държали миролюбиво и оставили добри спомени от присъствието си.

Броят на българското население – заселници в селото до Освобождението постоянно се увеличавал и около 1867 г. достигнал около 40 венчила. В навечерието на Освобождението в селото имало вече 80 български къщи.

По време на Освободителната война черкезите напуснали селото, а турците ограбили българското население и избягали към Делиормана. Селото било освободено на 11-ти юли 1877 г. от руските войски. След унищожаването на Зарайския полк от турската войска на 18-ти август 1877 г. българското население, което не било избягало от селото към Беленско било подложено на страшно клане от турците.

След Освобождението турскоезичното население започнало да се изселва към Турция. На тяхно място започнали да се заселват големи групи българи – балканджии от селата Косарка и Маневци, Дряновско – 50 къщи и от Самоводене, Горнооряховско – 15 къщи. Пристигнали и заселници от село Беброво, Еленско и от Габровско.

Още първите български заселници преди Освобождението си построили църковен храм. През 18721874 г. на жителите на селото се наложило наново да си строят храм, защото неизвестно кога той бил изгорен от турците. Новият храм получил името на свети Архангел Михаил. По време на Освободителната война той отново бил полуразрушен и ограбен и през 1882 г. бил основно ремонтиран, а през 1884 г. и изографисан.

С държавен указ от 10-ти октомври 1896 г. старото име на селото, което тогава се наричало Халваджи енидже кьой, било променено на Цар Асен, на името на българския владетел Асен I. През 1898 г. в селото имало вече 119 български и само 12 турски къщи.

Днес в селото живее предимно възрастно българско население, по-голямата част от което са пенсионери и се препитават със земеделие и животновъдство.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Народно читалище „Възпитател“, основано първоначално през 1920 г.;
  • Целодневна детска градина (закрита през 2008 г.);
  • Църква;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденски православен храм “Свети Архангел Михаил” от 1882 г.;
  • В землището на селото се намират следите на праисторическо селище и селищна могила, могилен некропол и др.;

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Крушанца; Ушав; Маджун;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]