Чепинска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чепинската река)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Чепинска река
(Чепинска Бистрица)
Chepinska River near Kara tepe Iz2.JPG
Чепинска река в близост до своето начало, местност „Каратепе“, Западни Родопи
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
41.8528° с. ш. 24.0178° и. д.
42.2211° с. ш. 24.1969° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Пазарджик
Община Велинград
Община Ракитово
Община Септември
Дължина 81,7 km
Водосборен басейн 899 km²
Отток 7,93 m³/s
Начало
Място на 800 m югозападно
от връх Малка Сюткя
Баташка планина,
Западни Родопи
Координати 41°51′10.08″ с. ш. 24°01′04.08″ и. д. / 41.8528° с. ш. 24.0178° и. д.
Надм. височина 1990 m
Устие
Място десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°13′15.96″ с. ш. 24°11′48.84″ и. д. / 42.2211° с. ш. 24.1969° и. д.
Надм. височина 221 m
Чепинска река
(Чепинска Бистрица)
в Общомедия

Чепинска река или Чепинска Бистрица (до 29 юни 1942 г. Елидере)[1] е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 81,7 km, която ѝ отрежда 40-то място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Чепинска река при гара Долене

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Чепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078.7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058.9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописен пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Ветрен дол навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 900 km2, което представлява 1,7% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки (Црънча, Дебръщица и др.), вливащи се директно в Марица и водосборния басейн на Стара (Пещерска) река;
  • на югоизток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
  • на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Места;
  • на северозапад – с водосборния басейн на река Яденица, десен приток на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Сухото дере
  • → Боров дол
  • ← Телли дере
  • ← Банкино дере
  • → Софандере (Поляница)
  • → Грънчарица
  • ← Еврейско дере
  • ← Трептущица
  • → Голямото дере
  • Абланица
  • Лепеница
  • → Луковица
  • → Еленка
  • Мътница (най-голям приток)
  • → Ситния дол
  • → Дълбочица
  • → Циганско дере
  • → Орленско дере
  • → Черешово дере
  • → Барово дере
  • ← Лещарица
  • → Бесничко дере

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при жп спирка Марко Николов – 7,93 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир „Батак“ и се включват в Баташкия водносилов път.

В Чепинската котловина и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

По долината на реката преминава и част от трасето на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, в участъците от село Варвара до жп гара Долене и от Велинград до устието на река Абланица.

В южния (горен) край на Велинград, в непосредствена близост до реката се намира най-големият карстов извор в България „Клептуза“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5.