37 mm автоматично оръдие 70-К

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
37 mm автоматично оръдие 70-К
Hel - Museum of Coastal Defence - Outside 05.jpg
70-К в полски музей
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Китайска народна република Китай
Производител Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Година на производство 1940 г.
Произведени 3113
Технически данни
Калибър, mm 37
Дължина на цевта, клб 2720/73,5
Тегло (бойно) 1350
Зареждане Унитарно зареждане (пълнител)
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85°
Снижение (min) -10°
Огневи възможности
Далекобойност, km 8 (балистична);
4 според самоликвидатора на снаряда;
5 (по височина);
4 според самоликвидатора на снаряда
Скорострелност
изстр./мин.
150
37 mm автоматично оръдие 70-К в Общомедия

37 mm автоматично оръдие 70-К е автоматично оръдие калибър 37 mm, на въоръжение във ВМС на СССР от 1940 г. Артилерийската установка е морската версия на армейската 37 mm артустановка 61-К.

История на проектирането[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на 61-К започва в завод № 8 през 1935 г.

На основата на едностволното автоматично оръдие 70-К също са разработени двустволните ЗАУ 66-K (предназначени за въоръжение на крайцерите от проекта 68-К) и четиристволните ЗАУ 46-К (предназначени за въоръжение на линейните кораби „Съветски съюз“ и тежките крайцери „Кронщат“). Обаче по ред причини, в серийно производство тези установки така и не постъпват.

История на експлоатацията[редактиране | редактиране на кода]

ЗАУ 70-К е създадена през 1938 г., а след 2 години (през 1940 г.) е приета на въоръжение от ВМФ. В периода 1942 – 1943 г. ЗАУ 70-К постепенно заменя на болшинството съветски кораби полуавтоматичната 45 mm артустановка 21-К. В периода на Втората световна война в съветския военноморски флот постъпват 1671 такива артустановки (и допълнително 489 единици модел 61-К постъпват в армията)[1]. Всичко до 1955 г. са произведени 3113 артилерийски установки 70-К[1].

Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Зенитното оръдие 70-К има ствол моноблок, винтова казенник и вертикален клинов затвор. Автоматиката на ЗАУ работи за сметка на енергията на отката на ствола при къс откат на ствола. Захранването на е патронно – непрекъснато, вертикално, с помощта на пълнители за 5 патрона. В отката участва пружинен досилател, свързан с казенника.

Охлаждането на АУ е въздушно и е явно неудачно: при 37 mm ствол с въздушно охлаждане дължината на непрекъснатата серия съставлява едва 100 изстрела в сравнение с не по-малко от 158 при ствол с водно охлаждане. След 100 изстрела ствола с въздушно охлаждане или трябва да се заменя (за което са необходими поне 15 минути), или да се чака охлаждането му, за около 1,5 часа.

Тактико-технически характеристики на артилерийската установка[редактиране | редактиране на кода]

37 mm зенитно корабно оръдие 70-К в музея-резерват „Малая земля“, Новоросийск
  • Брой оръдия в АУ – 1
  • Дължина на ствола пълна, mm/калибър – 2720/73,5 (с пламегасителя)
  • Дължина на нарезната част – 2054 mm
  • Обем на камерата – 0,267 dm³
  • Брой нарезки – 16
  • Ход на нарезите – 25 клб.
  • Дълбочина на нарезите – 0,45 mm
  • Скорост на вертикалната наводка (ръчна) – 15 градуса/секунда
  • Скорост на хоризонталната наводка (ръчна) – 19, 6 °/s
  • Дължина на отката – 150 – 170 mm
  • Височина на линията на огъня – 10195 mm
  • Радиус обмитане, по дулния срез/по казенната част – 2800/1080 mm
  • Тегло на люлеещата част – 555 kg
  • Тегло на откатните части на ствола – 127,5 kg
  • Тегло на въртящата се част – 1100 kg
  • Обща маса на АУ – 1350 kg
  • Разчет – 5 – 6 човека
  • Начална скорост на снаряда – 880 m/s
  • Далечина на стрелбата – 8400 m (балистична)
  • Далечина на стрелбата балистична по самоликвидатор – 4000 m
  • Маса на осколочно-трасирущия патрон/снаряд – 1496/732 g
  • Маса на бронебойно-трасиращия патрон/снаряд – 1522/758 g
  • Маса и марка барут – 210 g (барут марка 7/7)

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

Недостатък на автомата е голямата загува за време в цикъла в резултат на последователната работа на основните механизми: накат на ствола – досилка на патрона – затваряне на затвора. Съотношението между времето на цикъла – откат-накат на ствола и времето за работа на всички останали механизми на автомата (1 към 2) говори за нерационалност на използваната схема. Свободното движение на патроните в приемника допуска възможност за прехапването им в пълнитекя и задържки.

Проведдните през 1940 г. сравнителни изпитания между съветската 37 mm артустановка 61-К и 40 mm американската ЗАУ „Бофорс“ показват, че тя нямат съществени различиа по своите основни характеристики[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. – СПб.: Велень, 1997. ISBN 5-85817-009-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „37-мм автоматическая пушка 70-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.