Virgin Killer

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Virgin Killer
Scorpions - Virgin Killer CD.jpg
Албум на „Скорпиънс“
Записан1976 г.
Издаден9 октомври 1976 г.
ЖанрХардрок, хевиметъл
Времетраене34:45
Музикален издател„Ар Си Ей“
Пореден албумЧетвърти
Продуцент(и)Дитер Диркс
ЕзикАнглийски
Хронология на „Скорпиънс“
In Trance
(1975) 		Virgin Killer
(1976) 		Taken by Force
(1977)
Сингли от Virgin Killer
  1. Virgin Killer (Издаден в Япония: 1977 г.)
  2. Pictured Life (Издаден в Япония: 1977 г.)

Virgin Killer е четвъртият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден на 9 октомври 1976 г. от „Ар Си Ей Рекърдс“. Процесът по записването му, е подобен на този на In Trance (1975), въпреки че този път групата разполага с 32-пистово записващо устройство, едно от най-модерните за времето си. Подобно на предшественика си, Virgin Killer също съдържа песни, в които са смесени хардрок и хевиметъл и е първият албум на „Скорпиънс“ записан със същия състав, който записва предишния техен албум.

Virgin Killer се счита се за първия албум на групата, който привлича внимание извън Европа. В този смисъл, той влиза в музикалната класация на Япония и по-малко от седмица след издаването си, Асоциацията на звукозаписната индустрия в Япония му присъжда златен статус за повече от 100 000 продадени копия в тази страна. В допълнение, той получава положителни отзиви от специализирани критици, до такава степен, че е посочен като един от най-добрите албуми в кариерата им и един от онези, които помагат за промяната на хевиметъла през 1976 г.

Популярността на албума в световен мащаб обаче, е не толкова заради неговото съдържание, колкото заради обложката, която предизвиква противоречиви реакции. Първоначално тя включва снимка на десетгодишно, напълно голо момиче с ефект на счупено стъкло точно върху нейното срамно възвишение. В много страни тя е цензуририрана и заменена със снимка на групата, докато в други, албумът се продава с оригиналната си обложка, но покрит с черна пластмаса.

През декември 2008 г., обложката отново поражда спорове, когато британската фондация за наблюдение над интернет поставя определени страници от Уикипедия в своя „черен списък“, като се счита, че някои изображенията могат да бъдат „потенциално незаконни“ и нарушават британския закон за закрила на децата от 1978 г. Обложката на Virgin Killer е част и от няколко списъка с най-лошите корици в историята

Композиране и записване[редактиране | редактиране на кода]

Улрих Джон Рот, композиторът на Virgin Killer, посочва, че значението на текста е много различно от контекста, даден на обложката.

Записите са направени в студио „Диркс“ в Щомелн, село близо до Кьолн. Докато Улрих Джон Рот е част от състава, „Скорпиънс“ обичайно записват албумите си през лятото, като само албумът Fly to the Rainbow (1974) прави изключение.[1][2] Процесът е подобен на този при записите на In Trance, въпреки че Рудолф Шенкер подчертава, че ги осъществяват по по-добър начин, защото разполагат 32-пистово записващо устройство, едно от най-модерните по това време.[3] Въпреки че не срещат значителни проблеми, Франсис Буххолц отбелязва, че барабанистът Руди Ленърс постъпва в болницата поради нервен срив, защото Дитер Диркс го принуждава да повтаря частите си, отново и отново.[4]

Албумът започва с Pictured Life, която Рудолф Шенкер написва преди да започнат участието си на германските фестивали в началото на 70-те години на 20-и век, но самият той не може да си спомни дали е през 1974 г. или 1975 г. Веднага след написването ѝ, той я представя на Улрих Джон Рот, който заедно с Клаус Майне завършва композирането ѝ.[5] Критикът Мартин Попоф пише, че Pictured Life има „един от най-ярките текстове на групата“, но въпреки това, е трудно да се каже за какво става въпрос, той обяснява, че „техният образ и усет за мистичното са осезаеми“.[6] Текстът на Catch Your Train е ясен в опростяването на концепцията „убиваш се, работейки“. Рудолф Шенкер отбеляза, че от самото начало намира специално усещане в него, и си сътрудничи с Улрих Джон Рот, за да създаде перфектното китарно соло.[4] Песента не се харесва на Улрих Джон Рот, но според него, тя има идеална структура за изпълнение на страхотно соло.[7] След „мощната балада“ In Your Park, в която „нощта отново тихо се превръща в ден“,[6] следва Backstage Queen, наречена от критика на „Ултимейт Класик Рок“ Едуардо Ривадавия „заразен хардрок“.[8] С лека нотка на южняшки рок,[6] тази последна песен е още една, която водещият китарист не хареса.[9]

Улрих Джон Рот композира Virgin Killer, докато групата е на турне, заедно с „Кис“. Представленията на „Кис“ и техните „екстравагантни“ текстове привличат вниманието му, една вечер той ги имитира в съблекалнята и споменава, че е убиец на девици. Клаус Майне хареса фразата и му предлага да направи нещо с нея, след което той създава лиричен контекст за нея. Въпреки факта, че много хора, включително печатната преса, придадават погрешно значение на текстовете ѝ, китаристът посочва, че: „убиецът на девици е демонът на духа на времето, който убива невинността на хората“.[10] Мартин Попов я определя, като традиционна хевиметъл песен,[11] която не може да се сравни с останалата част от каталога на „Скорпиънс“ или с друга група от това време, защото притежава „най-хапещите китарни звуци“ от 1976 г.[4] Hell Cat, е „маниакален краутрок цирк“ според него.[6] Въпреки това, Улрих Джон Рот отбеляза, че „това е основно копие на Джими Хендрикс“ в това, че той се опитва да направи иновации по някакъв начин, но разбира, че това не е едно от най-добрите му усилия.[9] Последната песен на Рудолф Шенкер и Клаус Майне Crying Days, е „чудовищна и тъжна“, където „светът е лош“. Рудолф Шенкер коментира, че когато приключват с писането, имат съмнения дали Дитер Диркс ще я хареса, защото е различна и е без търговски претенции. Изненадващо продуцентът я харесва, защото има „особено настроение“.[6] При последните две композиции на Улрих Джон Рот, Polar Nights и Yellow Raven, той поема „практически контрол върху продукцията“.[12] Yellow Raven, е „меланхоличен и интроспективен психопрогер“, в който „фантастичната мечтателна птица те отвежда далеч от този лош свят“.[6]

Издаване и представяне[редактиране | редактиране на кода]

Virgin Killer е издаден на 9 октомври 1976 г. от „Ар Си Ей Рекърдс“[13] и се счита за първата продукция на „Скорпиънс“, която привлича вниманието извън Европа.[14] Virgin Killer достига №32 в японската музикална класация[15] и по-малко от седмица след издаването му, Асоциацията на звукозаписната индустрия в Япония го награждава със златен статус, представляващ 100 000 продадени копия в тази страна.[16] По-късно, организацията на „Световни европейски награди“ присъжда златен статус на албума, представляващ 500 000 продадени копия по цял свят.[17] През 1983 г. албумът достига №49 в класацията „Мидлайн Ел Пи“, предшественик на „Каталог Албумс“ на списание „Билборд“ в Съединените американски щати.[18] През юни 1984 г., Virgin Killer отново влиза в гореспоменатия брой и достига №37 като най-висока позиция.[19][20]

Поради успеха в Япония, „Ар Си Ей Рекърдс“ избира да издаде синглите Virgin Killer и Pictured Life само в тази страна през 1977 г.[21][22] На 2 октомври 1976 г. в Дортмунд започва турнето Virgin Killer Tour, което им позволява да свирят в пет европейски страни. Фокусирани основно върху Обединеното кралство и Западна Германия, благодарение на което те дебютират в Шотландия. С общо 69 представления, турнето завършва на 5 май 1977 г. в Лондон.[23][24]

Обложката[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия

Оригиналната обложка включва изображение на голо десетгодишно момиче на име Жаклин с ефект на счупено стъкло върху интимната ѝ част.[25] Концепцията е създадена от екипа на артистите на дизайнерския отдел на „Ар Си Ей Рекърдс“, с цел да привлече вниманието и по този начин да увеличи продажбите на албума;[26] според Франсис Буххолц момичето е дъщеря или племенница на един от създателите.[27] За фотосесията отговаря германецът Михаел фон Гимбут, който вече работи с групата по обложката на In Trance през 1975 г. Освен фотографа в студиото присъстват съпругата му, майката и сестрата на момичето, както и три асистентки.[25]

„Момчетата от звукозаписната компания казаха: „Дори и да трябва да отидем в затвора, няма съмнение, че ще издадем това“. В песента Virgin Killer времето е девственият убиец. Но след това, когато трябваше да дадем интервюта за това, ние казахме: „Вижте, чуйте текста и тогава ще разберете за какво говорим. Ние „използваме това само за да привлечем внимание“. [...] Израствайки в Европа, сексуалността, разбира се, не с деца, беше много нормална. [...] Детето идва на света много наивно, те губят тази наивност и след това отиват в този живот, губейки всичко това, забърквайки се в беда. Това беше основната идея за всичко това.“

Рудолф Шенкер[28]

Противоречивото изображение предизвика възмущение от няколко световни пазари, тъй като разпространителите го смятат за безвкусно и неморално. В много страни то е заменено със снимка на групата, въпреки че в други се продава такова, каквото е, но покрито с черна пластмаса. В Съединените американски щати албумът е достъпен само като „изнесен артикул“, което го прави първият запис на германски изпълнител, считан за „ъндърграунд“. Въпреки това, в Германия и в Япония, обложката не среща големи проблеми и Virgin Killer е издаден с оригинала такава. През следващите години, ремастерани версии се издават предимно с алтернативна обложка. В някои страни, като Япония, може да се намери и с оригинала, макар и с черни ленти, покриващи интимните части на момичето.[25][29] Поради този спор, албумът влиза в няколко списъка с най-лошите обложки на всички времена. Онлайн списанието „Кракед“ го класира като №1 сред 15-те най-лоши обложки на всички времена.[30] Друг уебсайт „Гигвайз“, също поставя обложката на първо място сред 50-те най-противоречиви корици на всички времена,[31] докато „Ю Джи Оу Нетуъркс“ го включва в списъка на най-странните обложки на албуми.[32] В своя класация списание „Три.Уан.Файв“ пише: „...германските рокаджии в крайна сметка промениха обложката на албума с нещо малко по-малко затворническо, но пуристите (и педофилите) винаги ще пазят този образ близо до сърцата си“ - и отрежда шесто място в класацията си за най-лошите абложки на всички времена.[33]

През годините някои членове на групата също вземат отношение относно този спор. Рудолф Шенкер казва, че обложката е създадена от звукозаписната компания и допълва: „Дори момичето, когато го срещнахме петнадесет години по-късно, нямаше проблем с обложката“.[28] В интервю от 2010 г. вокалистът Клаус Майне заявява, че: „Никога не сме правили това в порнографски смисъл, направихме го в артистичен смисъл (...) Звукозаписната компания прокара идеята, защото искаха да предизвикат противоречия, за да помогнат за продажбите на албума и каква по-добра промоция от това... Винаги е имало смесени чувства за това“.[34] Франсис Буххолц посочва, че харесва заглавието на албума, но „Ар Си Ей“ прекаляват с обложката и че по това време концепцията за детска порнография не е известна, поне в неговата страна, затова и в Германия не е цензурирана.[29] Фотографът Майкъл фон Гимбут е категоричен, като казва, че екипът не подкрепя детската порнография: „Тогава обичахме и защитавахме децата, не спахме с тях“.[25]

Оценки и възприемане[редактиране | редактиране на кода]

Рейтинг на албума
Virgin Killer
Детайлни резултати
Източник
Оценка
„Олмюзик“4/5 звездиStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar empty.svg[35]
„Енцикл. на поп. музика“3/5 звездиStar full.svgStar full.svgStar empty.svgStar empty.svg[36]

Virgin Killer получава положителни отзиви от специализираната преса. Критикът Джейсън Андерсън от „Олмюзик“ отбеляза, че това е „първият от четирите студийни издания, които наистина дефинират „Скорпиънс“ и техния неотложен метален звук, който ще стане силно влиятелен“.[35] По същия начин, Стив Хюи от същия уебсайт го цитира заедно с Rising (1976) на „Рейнбоу“ и Sad Wings of Destiny (1975) на „Джудас Прийст“, като емблематични албуми за преоформянето на хевиметъла през тази година.[37] Едуардо Ривадавия от „Ултимейт Класик Рок“ отбеляза, че „това очевидно е проектирано като звуково продължение на този хитов шаблон (визирайки In Trance), наистина почти реплика, но такава, в която вдъхновеното писане на песни на групата продължава да доставя нови късчета злато за техните фенове“, въпреки че като цяло песните им „вероятно не са достигнали високите нива, постигнати в In Trance“. Коментарът му завършвас с „(...) но въпросите за музиката скоро се изгубиха в шума около скандалната обложка на албума.[8]

Ривадавия също така поставя Virgin Killer на седмо място в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия към най-добрия.[38] В подобна оценка, Малкълм Доум го поставя на шесто място, наричайки го „вероятно (...) най-добрият албум на „Скорпиънс“ от 70-те“ и „ключова стъпка в музикалното развитие“ на групата. Освен това той казва: „Материалът беше постоянно по-силен от всеки друг момент по време на престоя на Рот в групата, както се доказва от броя на песните, които ще станат основни фаворити на живо през следващите години“.[39]

Списък с песните[редактиране | редактиране на кода]

Страна едно
  1. Pictured Life (Клаус Майне, Улрих Джон Рот, Рудолф Шенкер) – 3:21
  2. Catch Your Train (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:32
  3. In Your Park (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:39
  4. Backstage Queen (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:10
  5. Virgin Killer (Улрих Джон Рот) – 3:41
Страна две
  2. Hell Cat (Улрих Джон Рот) – 2:54
  3. Crying Days (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 4:36
  4. Polar Nights (Улрих Джон Рот) – 5:04
  5. Yellow Raven (Улрих Джон Рот) – 4:58

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Източник на информацията: Обложката на оригиналното издание на „Ар Си Ей Рекърдс“.[40]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

  • Дитер Диркс – продукцент
  • Майкъл фон Гимбут – снимки
  • Стефан Бьоле – дизайн и художествена режисура

Позиция в класациите[редактиране | редактиране на кода]

Класация Година Най-висока позиция
Япония[15] 1977 32
САЩ („Мидлайн Ел Пи“)[18] 1983 49
САЩ („Мидлайн Ел Пи“)[20] 1984 37

Сертификати[редактиране | редактиране на кода]

Държава Сертифициращ орган Сертификат Сертифицирани продажби Източник
Япония Асоциация на звукозаписната индустрия на Япония Златен 100 000 [16]
— Световни европейски награди Златен 500 000 [17]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Popoff 2016, с. 24.
  2. ↑ Scorpions (1976). Virgin Killer (Contraportada). RCA Records. PLL 1 – 4225
  3. ↑ Popoff 2016, с. 34 и 35.
  4. ↑ а б в Popoff 2016, с. 35.
  5. ↑ Popoff 2016, с. 36 и 37.
  6. ↑ а б в г д е Popoff 2016, с. 36.
  7. ↑ Popoff 2016, с. 40 и 41.
  8. ↑ а б Rivadavia, Eduardo. When Scorpions Courted Controversy With ‘Virgin Killer’. // ultimateclassicrock.com, 2016-10-09. Посетен на 2023-01-17. The Scorpions generally had the good sense to offset overt sexuality with a comedic touch (see 1979's Lovedrive, for instance). Unfortunately, the group's 1976 LP, Virgin Killer, is another story: Its original cover art depicting a nude, provocatively posed 10-year-old girl has little competition as being the most scandalous album cover image of all time. (на английски)
  9. ↑ а б Popoff 2016, с. 40.
  10. ↑ Popoff 2016, с. 38.
  11. ↑ Popoff 2016, с. 37.
  12. ↑ Popoff 2016, с. 39 и 40.
  13. ↑ ALBUM DETAILS Virgin Killer. // Discography. the-scorpions.com. Посетен на 2020-02-19. Virgin Killer is the fourth studio album by the German heavy metal band Scorpions. (на английски)
  14. ↑ Yasui, Todd Allan. The Sign of the Scorpions; The West German Metal Meisters' Tour de Force. // The Washington Post, 1988-03-30. с. F3.
  15. ↑ а б Discography. // VIRGIN KILLER. rockdetector.com. Архивиран от оригинала на 2007-12-28. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  16. ↑ а б Ten Years of the Scorpions – There's a Sting in the Tale (PDF). // Billboard, 1982-08-21. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  17. ↑ а б To Commemorate the sale of more than 500.000 copies. // snimki.be. Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  18. ↑ а б New LP/Tape Releases (PDF). // Billboard, 1983-05-21. Посетен на 2023-01-18. Survey For Week Ending 5 -21'83 (на английски)
  19. ↑ New LP/Tape Releases (PDF). // Billboard, 1984-06-02. Посетен на 2023-01-18. Survey for Week Ending 6/2/84 (на английски)
  20. ↑ а б New LP/Tape Releases (PDF). // Billboard, 1984-08-25. Посетен на 2023-01-18. Survey for Week Ending 8/25/84 (на английски)
  21. ↑ Scorpions – Virgin Killer. // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  22. ↑ Scorpions – 幻の肖像 = Pictured Life. // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  23. ↑ Virgin Killer Tour. // LIVE. the-scorpions.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  24. ↑ Popoff 2016, с. 41.
  25. ↑ а б в г Zips, Martin. Scorpions: Umstrittenes Cover – Die böse Blöße. // Kultur. sueddeutsche.de, 2010-05-17. Посетен на 2023-01-18. Im Internet scheinen die Behörden im Kampf gegen Kinderpornographie kapituliert zu haben. Nun entbrennt eine Diskussion um ein 32 Jahre altes Scorpions-Cover. (на немски)
  26. ↑ Popoff 2016, с. 33 и 34.
  27. ↑ Syrjala, Marko. Interview with Francis Buchholz. // metal-rules.com, 2007-01-15. Архивиран от оригинала на 2012-06-18. Посетен на 2023-01-18. Francis Buchholz played with the Scorpions for almost twenty years, appearing on the „Fly to the Rainbow“ (1974), „In Trance“ (1975), „Virgin Killer“ (1976), „Taken by Force“ (1977), „Tokyo Tapes“ (1978), „Lovedrive“ (1979), „Animal Magnetism“ (1980), „Blackout“ (1982), "Love at First Sting (1984), „World Wide Live“ (1985), „Savage Amusement“ (1988) and „Crazy World“ (1990) albums. (на английски)
  28. ↑ а б SCORPIONS Guitarist: We Wanted To 'Make A Masterpiece For Our Own History'. // roadrunnerrecords.com, 2007-10-03. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2023-01-18. Even the girl, when we met her fifteen years later, had no problem with the cover. (на английски)
  29. ↑ а б Popoff 2016, с. 34.
  30. ↑ Dennison, Ben. The 15 Worst Album Covers of All-Time. // MUSIC. cracked.com, 2008-11-18. Посетен на 2023-01-18. 1 The Scorpions – Virgin Killer, It should have been obvious to everyone involved with Virgin Killer that an album cover depicting a nude minor would cause quite a bit of controversy. (на английски)
  31. ↑ The 50 most controversial album covers of all time. // gigwise.com, 2007-10-10. Посетен на 2023-01-18. Okay, so we’ve found the best 50 album covers, no it’s time to dredge the archives for the worst album covers in existences. (на английски)
  32. ↑ Scorpions – Virgin Killer. // ugo.com. Архивиран от оригинала на 2008-12-11. Посетен на 2023-01-18. On the cover of their fourth album, 1976's Virgin Killer, their clueless management decided to put an image that would shatter the bounds of good taste so completely that they could never again be repaired. (на английски)
  33. ↑ Bougerol, E. The All-Time Worst Album Covers. // 215mag.com, 2008-02-08. Посетен на 2023-01-18. Anyway, the German rockers eventually changed the album's artwork to something a little less jailbaity, but purists (and pedophiles) will always keep this image close to their hearts. (на английски)
  34. ↑ KLAUS MEINE On Life After SCORPIONS: I Am Sure It Will Not Be Boring. // roadrunnerrecords.com, 2010-04-16. Архивиран от оригинала на 2010-04-18. Посетен на 2023-01-18. Back in those days (the '70s) it was RCA, our record label then, went over the edge with „Virgin Killer“. Today when you think of child pornography on the net, you would never do something like that. We never did this in the sense of pornography, we did it in the sense of art. (на английски)
  35. ↑ а б Anderson, Jason. AllMusic Review by Jason Anderson. // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-02-19. Jason (на английски)
  36. ↑ Larkin 2006, с. 1976.
  37. ↑ Wings, Sad. Sad Wings of Destiny Review by Steve Huey. // Judas Priest. allmusic.com. Посетен на 2023-01-18. The year 1976 was crucial for the evolution of heavy metal, as landmark albums like Rainbow's Rising and Scorpions' Virgin Killer began to reshape the genre. (на английски)
  38. ↑ Rivadavia, Eduardo. Scorpions Albums Ranked Worst to Best. // ultimateclassicrock.com, 2015-09-18. Посетен на 2023-01-18. This album's original cover art unfortunately tends to dominate conversations, eclipsing what was another important step in the group’s development. (на английски)
  39. ↑ Dome, Malcolm. Every Scorpions album ranked from worst to best. // Classic Rock. loudersound.com, 2022-05-11. Посетен на 2023-01-17. It’s tough to get past the controversial and, frankly, ill advised sleeve, but musically Virgin Killer is probably the Scorpions’ greatest 70s album. (на английски)
  40. ↑ Scorpions – Virgin Killer. // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Virgin_Killer&oldid=11745871“.