Направо към съдържанието

Virgin Killer

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Virgin Killer
Албум на „Скорпиънс“
Записан1976 г.
Издаден9 октомври 1976 г.
ЖанрХардрок, хевиметъл
Времетраене34:45
Музикален издател„Ар Си Ей“
Пореден албумЧетвърти
Продуцент(и)Дитер Диркс
ЕзикАнглийски
Хронология на „Скорпиънс“
In Trance
(1975) 		Virgin Killer
(1976) 		Taken by Force
(1977)
Сингли от Virgin Killer
  1. Virgin Killer (Издаден в Япония: 1977 г.)
  2. Pictured Life (Издаден в Япония: 1977 г.)

Virgin Killer е четвъртият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден на 9 октомври 1976 г. от „Ар Си Ей Рекърдс“. Процесът по записването му, е подобен на този на In Trance (1975), въпреки че този път групата разполага с 32-пистово записващо устройство, едно от най-модерните за времето си. Подобно на предшественика си, Virgin Killer също съдържа песни, в които са смесени хардрок и хевиметъл и е първият албум на „Скорпиънс“ записан със същия състав, който записва предишния техен албум.

Virgin Killer се счита се за първия албум на групата, който привлича внимание извън Европа. В този смисъл, той влиза в музикалната класация на Япония и по-малко от седмица след издаването си, Асоциацията на звукозаписната индустрия в Япония му присъжда златен статус за повече от 100 000 продадени копия в тази страна. В допълнение, той получава положителни отзиви от специализирани критици, до такава степен, че е посочен като един от най-добрите албуми в кариерата им и един от онези, които помагат за промяната на хевиметъла през 1976 г.

Популярността на албума в световен мащаб обаче, е не толкова заради неговото съдържание, колкото заради обложката, която предизвиква противоречиви реакции. Първоначално тя включва снимка на десетгодишно, напълно голо момиче с ефект на счупено стъкло точно върху нейното срамно възвишение. В много страни тя е цензурирана и заменена със снимка на групата, докато в други, албумът се продава с оригиналната си обложка, но покрит с черна пластмаса.

През декември 2008 г., обложката отново поражда спорове, когато британската фондация за наблюдение над интернет поставя определени страници от Уикипедия в своя „черен списък“, като се счита, че някои изображенията могат да бъдат „потенциално незаконни“ и нарушават британския закон за закрила на децата от 1978 г. Обложката на Virgin Killer е част и от няколко списъка с най-лошите корици в историята

Композиране и записване

[редактиране | редактиране на кода]
Улрих Джон Рот, композиторът на Virgin Killer, посочва, че значението на текста е много различно от контекста, даден на обложката.

Записите са направени в студио „Диркс“ в Щомелн, село близо до Кьолн. Докато Улрих Джон Рот е част от състава, „Скорпиънс“ обичайно записват албумите си през лятото, като само албумът Fly to the Rainbow (1974) прави изключение.[1][2] Процесът е подобен на този при записите на In Trance, въпреки че Рудолф Шенкер подчертава, че ги осъществяват по по-добър начин, защото разполагат 32-пистово записващо устройство, едно от най-модерните по това време.[3] Въпреки че не срещат значителни проблеми, Франсис Буххолц отбелязва, че барабанистът Руди Ленърс постъпва в болницата поради нервен срив, защото Дитер Диркс го принуждава да повтаря частите си, отново и отново.[4]

Албумът започва с Pictured Life, която Рудолф Шенкер написва преди да започнат участието си на германските фестивали в началото на 70-те години на 20-и век, но самият той не може да си спомни дали е през 1974 г. или 1975 г. Веднага след написването ѝ, той я представя на Улрих Джон Рот, който заедно с Клаус Майне завършва композирането ѝ.[5] Критикът Мартин Попоф пише, че Pictured Life има „един от най-ярките текстове на групата“, но въпреки това, е трудно да се каже за какво става въпрос, той обяснява, че „техният образ и усет за мистичното са осезаеми“.[6] Текстът на Catch Your Train е ясен в опростяването на концепцията „убиваш се, работейки“. Рудолф Шенкер отбеляза, че от самото начало намира специално усещане в него, и си сътрудничи с Улрих Джон Рот, за да създаде перфектното китарно соло.[4] Песента не се харесва на Улрих Джон Рот, но според него, тя има идеална структура за изпълнение на страхотно соло.[7] След „мощната балада“ In Your Park, в която „нощта отново тихо се превръща в ден“,[6] следва Backstage Queen, наречена от критика на „Ултимейт Класик Рок“ Едуардо Ривадавия „заразен хардрок“.[8] С лека нотка на южняшки рок,[6] тази последна песен е още една, която водещият китарист не хареса.[9]

Улрих Джон Рот композира Virgin Killer, докато групата е на турне, заедно с „Кис“. Представленията на „Кис“ и техните „екстравагантни“ текстове привличат вниманието му, една вечер той ги имитира в съблекалнята и споменава, че е убиец на девици. Клаус Майне хареса фразата и му предлага да направи нещо с нея, след което той създава лиричен контекст за нея. Въпреки факта, че много хора, включително печатната преса, придават погрешно значение на текстовете ѝ, китаристът посочва, че: „убиецът на девици е демонът на духа на времето, който убива невинността на хората“.[10] Мартин Попов я определя, като традиционна хевиметъл песен,[11] която не може да се сравни с останалата част от каталога на „Скорпиънс“ или с друга група от това време, защото притежава „най-хапещите китарни звуци“ от 1976 г.[4] Hell Cat, е „маниакален краутрок цирк“ според него.[6] Въпреки това, Улрих Джон Рот отбеляза, че „това е основно копие на Джими Хендрикс“ в това, че той се опитва да направи иновации по някакъв начин, но разбира, че това не е едно от най-добрите му усилия.[9] Последната песен на Рудолф Шенкер и Клаус Майне Crying Days, е „чудовищна и тъжна“, където „светът е лош“. Рудолф Шенкер коментира, че когато приключват с писането, имат съмнения дали Дитер Диркс ще я хареса, защото е различна и е без търговски претенции. Изненадващо продуцентът я харесва, защото има „особено настроение“.[6] При последните две композиции на Улрих Джон Рот, Polar Nights и Yellow Raven, той поема „практически контрол върху продукцията“.[12] Yellow Raven, е „меланхоличен и интроспективен психопрогер“, в който „фантастичната мечтателна птица те отвежда далеч от този лош свят“.[6]

Издаване и представяне

[редактиране | редактиране на кода]

Virgin Killer е издаден на 9 октомври 1976 г. от „Ар Си Ей Рекърдс“[13] и се счита за първата продукция на „Скорпиънс“, която привлича вниманието извън Европа.[14] Virgin Killer достига №32 в японската музикална класация[15] и по-малко от седмица след издаването му, Асоциацията на звукозаписната индустрия в Япония го награждава със златен статус, представляващ 100 000 продадени копия в тази страна.[16] Във Франция албумът е един от десетте най-успешни албума на „Ар Си Ей Рекърдс“,[17] докато в Германия до януари 1978 г. се изчислява, че в тази страна са продадени 120 000 копия.[18] По-късно, организацията на „Световни европейски награди“ присъжда златен статус на албума, представляващ 500 000 продадени копия по цял свят.[19] През 1977 г. Virgin Killer достига №162 в музикалната класация на американското списание „Рекърд Уърлд“.[20] През 1983 г. албумът достига №49 в класацията „Мидлайн Ел Пи“, предшественик на „Каталог Албумс“ на списание „Билборд“ в Съединените американски щати.[21] През юни 1984 г., Virgin Killer отново влиза в гореспоменатия брой и достига №37 като най-висока позиция.[22][23]

Поради успеха в Япония, „Ар Си Ей Рекърдс“ избира да издаде синглите Virgin Killer и Pictured Life само в тази страна през 1977 г.[24][25] На 2 октомври 1976 г. в Дортмунд започва турнето Virgin Killer Tour, което им позволява да свирят в пет европейски страни. Фокусирани основно върху Обединеното кралство и Западна Германия, благодарение на което те дебютират в Шотландия. С общо 69 представления, турнето завършва на 5 май 1977 г. в Лондон.[26][27]

Обложката

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия

Оригиналната обложка включва изображение на голо десетгодишно момиче на име Жаклин с ефект на счупено стъкло върху интимната ѝ част.[28] Концепцията е създадена от екипа на артистите на дизайнерския отдел на „Ар Си Ей Рекърдс“, с цел да привлече вниманието и по този начин да увеличи продажбите на албума;[29] според Франсис Буххолц момичето е дъщеря или племенница на един от създателите.[30] За фотосесията отговаря германецът Михаел фон Гимбут, който вече работи с групата по обложката на In Trance през 1975 г. Освен фотографа в студиото присъстват съпругата му, майката и сестрата на момичето, както и три асистентки.[28]

„Момчетата от звукозаписната компания казаха: „Дори и да трябва да отидем в затвора, няма съмнение, че ще издадем това“. В песента Virgin Killer времето е девственият убиец. Но след това, когато трябваше да дадем интервюта за това, ние казахме: „Вижте, чуйте текста и тогава ще разберете за какво говорим. Ние „използваме това само за да привлечем внимание“. [...] Израствайки в Европа, сексуалността, разбира се, не с деца, беше много нормална. [...] Детето идва на света много наивно, те губят тази наивност и след това отиват в този живот, губейки всичко това, забърквайки се в беда. Това беше основната идея за всичко това.“

Рудолф Шенкер[31]

Противоречивото изображение предизвика възмущение от няколко световни пазари, тъй като разпространителите го смятат за безвкусно и неморално. В много страни то е заменено със снимка на групата, въпреки че в други се продава такова, каквото е, но покрито с черна пластмаса. В Съединените американски щати албумът е достъпен само като „изнесен артикул“, което го прави първият запис на германски изпълнител, считан за „ъндърграунд“. Въпреки това, в Германия и в Япония, обложката не среща големи проблеми и Virgin Killer е издаден с оригинала такава. През следващите години, ремастерани версии се издават предимно с алтернативна обложка. В някои страни, като Япония, може да се намери и с оригинала, макар и с черни ленти, покриващи интимните части на момичето.[28][32] Поради този спор, албумът влиза в няколко списъка с най-лошите обложки на всички времена. Онлайн списанието „Кракед“ го класира като №1 сред 15-те най-лоши обложки на всички времена.[33] Друг уебсайт „Гигвайз“, също поставя обложката на първо място сред 50-те най-противоречиви корици на всички времена,[34] докато „Ю Джи Оу Нетуъркс“ го включва в списъка на най-странните обложки на албуми.[35] В своя класация списание „Три.Уан.Файв“ пише: „...германските рокаджии в крайна сметка промениха обложката на албума с нещо малко по-малко затворническо, но пуристите (и педофилите) винаги ще пазят този образ близо до сърцата си“ - и отрежда шесто място в класацията си за най-лошите обложки на всички времена.[36]

През годините някои членове на групата също вземат отношение относно този спор. Рудолф Шенкер казва, че обложката е създадена от звукозаписната компания и допълва: „Дори момичето, когато го срещнахме петнадесет години по-късно, нямаше проблем с обложката“.[31] В интервю от 2010 г. вокалистът Клаус Майне заявява, че: „Никога не сме правили това в порнографски смисъл, направихме го в артистичен смисъл (...) Звукозаписната компания прокара идеята, защото искаха да предизвикат противоречия, за да помогнат за продажбите на албума и каква по-добра промоция от това... Винаги е имало смесени чувства за това“.[37] Франсис Буххолц посочва, че харесва заглавието на албума, но „Ар Си Ей“ прекаляват с обложката и че по това време концепцията за детска порнография не е известна, поне в неговата страна, затова и в Германия не е цензурирана.[32] Фотографът Майкъл фон Гимбут е категоричен, като казва, че екипът не подкрепя детската порнография: „Тогава обичахме и защитавахме децата, не спахме с тях“.[28]

Оценки и възприемане

[редактиране | редактиране на кода]
Рейтинг на албума
Virgin Killer
Детайлни резултати
Източник
Оценка
„Олмюзик“4/5 звезди[38]
„Енцикл. на поп. музика“3/5 звезди[39]

Virgin Killer получава положителни отзиви от специализираната преса. Критикът Джейсън Андерсън от „Олмюзик“ отбеляза, че това е „първият от четирите студийни издания, които наистина дефинират „Скорпиънс“ и техния неотложен метален звук, който ще стане силно влиятелен“.[38] По същия начин, Стив Хюи от същия уебсайт го цитира заедно с Rising (1976) на „Рейнбоу“ и Sad Wings of Destiny (1975) на „Джудас Прийст“, като емблематични албуми за преоформянето на хевиметъла през тази година.[40] Едуардо Ривадавия от „Ултимейт Класик Рок“ отбеляза, че „това очевидно е проектирано като звуково продължение на този хитов шаблон (визирайки In Trance), наистина почти реплика, но такава, в която вдъхновеното писане на песни на групата продължава да доставя нови късчета злато за техните фенове“, въпреки че като цяло песните им „вероятно не са достигнали високите нива, постигнати в In Trance“. Коментарът му завършва с „(...) но въпросите за музиката скоро се изгубиха в шума около скандалната обложка на албума.[8]

Ривадавия също така поставя Virgin Killer на седмо място в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия към най-добрия.[41] В подобна оценка, Малкълм Доум го поставя на шесто място, наричайки го „вероятно (...) най-добрият албум на „Скорпиънс“ от 70-те“ и „ключова стъпка в музикалното развитие“ на групата. Освен това той казва: „Материалът беше постоянно по-силен от всеки друг момент по време на престоя на Рот в групата, както се доказва от броя на песните, които ще станат основни фаворити на живо през следващите години“.[42]

Списък с песните

[редактиране | редактиране на кода]
Страна едно
  1. Pictured Life (Клаус Майне, Улрих Джон Рот, Рудолф Шенкер) – 3:21
  2. Catch Your Train (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:32
  3. In Your Park (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:39
  4. Backstage Queen (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:10
  5. Virgin Killer (Улрих Джон Рот) – 3:41
Страна две
  2. Hell Cat (Улрих Джон Рот) – 2:54
  3. Crying Days (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 4:36
  4. Polar Nights (Улрих Джон Рот) – 5:04
  5. Yellow Raven (Улрих Джон Рот) – 4:58

Състав

[редактиране | редактиране на кода]

Музиканти

[редактиране | редактиране на кода]

Източник на информацията: Обложката на оригиналното издание на „Ар Си Ей Рекърдс“.[43]

Продукция

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дитер Диркс – продукцент
  • Майкъл фон Гимбут – снимки
  • Стефан Бьоле – дизайн и художествена режисура

Позиция в класациите

[редактиране | редактиране на кода]
Класация Година Най-висока позиция
САЩ („Рекърд Уърлд“)[20] 1976 162
Япония[15] 1977 32
САЩ („Мидлайн Ел Пи“)[21] 1983 49
САЩ („Мидлайн Ел Пи“)[23] 1984 37

Сертификати

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Сертифициращ орган Сертификат Сертифицирани продажби Източник
Япония Асоциация на звукозаписната индустрия на Япония Златен 100 000 [16]
— Световни европейски награди Златен 500 000 [19]

Цитати

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Popoff 2016, с. 24.
  2. ↑ Scorpions (1976). Virgin Killer (Contraportada). RCA Records. PLL 1 – 4225
  3. ↑ Popoff 2016, с. 34 и 35.
  4. ↑ а б в Popoff 2016, с. 35.
  5. ↑ Popoff 2016, с. 36 и 37.
  6. ↑ а б в г д е Popoff 2016, с. 36.
  7. ↑ Popoff 2016, с. 40 и 41.
  8. ↑ а б Rivadavia, Eduardo. When Scorpions Courted Controversy With ‘Virgin Killer’ // ultimateclassicrock.com, 2016-10-09. Посетен на 2023-01-17. (на английски)
  9. ↑ а б Popoff 2016, с. 40.
  10. ↑ Popoff 2016, с. 38.
  11. ↑ Popoff 2016, с. 37.
  12. ↑ Popoff 2016, с. 39 и 40.
  13. ↑ ALBUM DETAILS Virgin Killer // Discography. the-scorpions.com. Посетен на 2020-02-19. (на английски)
  14. ↑ Yasui, Todd Allan. The Sign of the Scorpions; The West German Metal Meisters' Tour de Force // The Washington Post, 1988-03-30. с. F3.
  15. ↑ а б Discography // VIRGIN KILLER. rockdetector.com. Архивиран от оригинала на 2007-12-28. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  16. ↑ а б Ten Years of the Scorpions – There's a Sting in the Tale (PDF) // Billboard, 1982-08-21. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  17. ↑ Spotlight on Germany (PDF) // Music Week, 1977-04-23. Посетен на 2023-11-14. (на английски)
  18. ↑ Dierks Studios Soar (PDF) // Spotlight on Germany. Record World, 1978-01-21. Посетен на 2023-11-14. (на английски)
  19. ↑ а б To Commemorate the sale of more than 500.000 copies // snimki.be. Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  20. ↑ а б 151-200 ALBUM CHART (pdf) // THE ALBUM CHART. Record World, 1977-05-14. Посетен на 2023-11-14. (на английски)
  21. ↑ а б New LP/Tape Releases (PDF) // Billboard, 1983-05-21. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  22. ↑ New LP/Tape Releases (PDF) // Billboard, 1984-06-02. Посетен на 2023-01-18. Survey for Week Ending 6/2/84 (на английски)
  23. ↑ а б New LP/Tape Releases (PDF) // Billboard, 1984-08-25. Посетен на 2023-01-18. Survey for Week Ending 8/25/84 (на английски)
  24. ↑ Scorpions – Virgin Killer // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  25. ↑ Scorpions – 幻の肖像 = Pictured Life // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  26. ↑ Virgin Killer Tour // LIVE. the-scorpions.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  27. ↑ Popoff 2016, с. 41.
  28. ↑ а б в г Zips, Martin. Scorpions: Umstrittenes Cover – Die böse Blöße // Kultur. sueddeutsche.de, 2010-05-17. Посетен на 2023-01-18. (на немски)
  29. ↑ Popoff 2016, с. 33 и 34.
  30. ↑ Syrjala, Marko. Interview with Francis Buchholz // metal-rules.com, 2007-01-15. Архивиран от оригинала на 2012-06-18. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  31. ↑ а б SCORPIONS Guitarist: We Wanted To 'Make A Masterpiece For Our Own History' // roadrunnerrecords.com, 2007-10-03. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  32. ↑ а б Popoff 2016, с. 34.
  33. ↑ Dennison, Ben. The 15 Worst Album Covers of All-Time // MUSIC. cracked.com, 2008-11-18. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  34. ↑ The 50 most controversial album covers of all time // gigwise.com, 2007-10-10. Архивиран от оригинала на 2022-12-02. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  35. ↑ Scorpions – Virgin Killer // ugo.com. Архивиран от оригинала на 2008-12-11. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  36. ↑ Bougerol, E. The All-Time Worst Album Covers // 215mag.com, 2008-02-08. Архивиран от оригинала на 2012-07-23. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  37. ↑ KLAUS MEINE On Life After SCORPIONS: I Am Sure It Will Not Be Boring // roadrunnerrecords.com, 2010-04-16. Архивиран от оригинала на 2010-04-18. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  38. ↑ а б Anderson, Jason. AllMusic Review by Jason Anderson // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-02-19. (на английски)
  39. ↑ Larkin 2006, с. 1976.
  40. ↑ Wings, Sad. Sad Wings of Destiny Review by Steve Huey // Judas Priest. allmusic.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  41. ↑ Rivadavia, Eduardo. Scorpions Albums Ranked Worst to Best // ultimateclassicrock.com, 2015-09-18. Посетен на 2023-01-18. (на английски)
  42. ↑ Dome, Malcolm. Every Scorpions album ranked from worst to best // Classic Rock. loudersound.com, 2022-05-11. Посетен на 2023-01-17. (на английски)
  43. ↑ Scorpions – Virgin Killer // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-18. (на английски)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Virgin_Killer&oldid=12393293“.