Антоново (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Антоново
      
Общи данни
ОбластТърговище
Площ478.77 km²
Население5 861 души
Адм. центърАнтоново
Брой селища57
Сайтantonovo.bg
Управление
КметХайредин Мехмедов
(ДПС; 2017)
Общ. съвет13 съветници
Община Антоново в Общомедия
Топографска карта на община Антоново.

Община Антоново е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km2 заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.

Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.

Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 125 m н.в.

В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.

Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река:

Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служат за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборния ѝ басейн е 124 km2, което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река.
Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 59 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Антоново 1006 25,076 Яйла кьой, Поляне Моравица 140 11,574 Демирджилери
Банковец 9 4,107 Хамза кьой Моравка 152 11,974 Кара дърлъ
Богомолско 12 8,473 Софу юрт Орач 80 6,165 Албалари
Букак 7 8,267 Хаджи кьой Пиринец 6 6,522 Ходжа махле
Великовци 60 13,601 Вели кьой Поройно 3 6,511 Караселер
Вельово 63 6,528 Куру Вели кьой Присойна 3 4,844 Калайджилари
Глашатай 14 6,515 Делял кьой Пчелно 6 9,863 Куванджилар
Голямо Доляне 1 Дере кьой, в з-щето на с. Свирчово Равно село 42 11,890 Дура боглу
Горна Златица 9 9,012 Горно Мастънлари Разделци 187 11,310 Балабанлари
Греевци 3 Урум бей, в з-щето на с. Свирчово Свирчово 11 15,269 Чалджи кьой
Девино 9 9,473 Къзлар кьой Свободица 18 1,624 Хасъ кьой
Длъжка поляна 35 9,700 Узунджа алан Семерци 191 9,082 Семерлер
Добротица 197 10,255 Доброджелари Слънчовец 3 Исаклари, в з-щето на с. Великовци
Долна Златица 21 12,352 Долно Мастънлари Стара речка 16 5,319 Алван кьой
Дъбравица 8 31,238 Текеджилери Старчище 71 7,803 Пирелери
Изворово 411 13,520 Кешкекчилери, Извор Стеврек 283 38,057
Калнище Чамурлу кьой, в з-щето на с. Крушолак Стойново 23 3,623 Дуран кьой, Стойновци
Капище 61 6,167 Тюлбе Стройновци 7 Кеманлари, в з-щето на с. Равно село
Китино 53 11,471 Ходжа кьой Таймище 163 7,143 Тюлбе каралар
Коноп 76 5,252 Кулфалар Тиховец 1,713
Крайполе 5,838 Кулазлари Трескавец 425 10,479 Касъргалар
Крушолак 33 9,578 Бенли кьой Халваджийско 8 3,756 Халвазжилари
Къпинец 6,648 Кадър кьой Чеканци 37 Дуранлари, в з-щето на с. Стеврек
Кьосевци 60 8,431 Кьосе кьой Черна вода 71 10,877 Гюндюзлери
Любичево 239 19,321 Ашиклар Черни бряг 109 16,094 Джумалъ кьой
Малка Черковна 17 6,762 Чикръкчилари Шишковица 18 6,352 Тюркеше
Малоградец 53 10,279 Палазлари Язовец 10 3,683 Кокарджа
Манушевци Чанаджик, в з-щето на с. Черна вода Яребично 1 7,868 Чели кьой, Яребична
Мечово 6 2,142 Айдън кьой Ястребино 52 13,582 Дуванлар
Милино 7 5,792 Керемедин ОБЩО 4606 478,775 7 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) без административен акт поради изселване;
  • през 1887 г. – заличени са с. Базаурт, м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) и с. Къшла кьой без административен акт поради изселване;
– заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт;
  • през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт;
– заличени са с. Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт;
  • през 1902 г. – заличена е м. Семис кьой без административен акт поради изселване;
– заличена е м. Юренджи без административен акт поради изселване;
  • през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт;
  • Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица;
– преименува м. Каваджик на м. Виданово;
– преименува м. Османлар на м. Висино;
– преименува м. Муссаллар на м. Височка;
– преименува м. Сефер махле на м. Возарци;
– преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица;
– преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци;
– преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка;
– преименува м. Ики евелер на м. Две къщи;
– преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино;
– преименува с. Доброджелари на с. Добротица;
– преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица;
– преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Китино;
– преименува м. Софулар на м. Ковил;
– преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак;
– преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци;
– преименува с. Ашиклар на с. Любичево;
– преименува м. Ени махле на м. Любка;
– преименува м. Макаклари на м. Макак;
– преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна;
– преименува с. Палазлари на с. Малоградец;
– преименува с. Айдън кьой на с. Мечово;
– преименува с. Демирджилери на с. Моравица;
– преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка;
– преименува с. Албалари на с. Орач;
– преименува м. Юте махле на м. Отсрещна;
– преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка;
– преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец;
– преименува с. Яйла кьой на с. Поляне;
– преименува с. Караселер на с. Поройно;
– преименува с. Калайджилари на с. Присойна;
– преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци;
– преименува с. Куванджилар на с. Пчелно;
– преименува с. Балабанлари на с. Разделци;
– преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово;
– преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци;
– преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец;
– преименува с. Исаклари на с. Слънчовец;
– преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина;
– преименува м. Дуран кьой на м. Стойново;
– преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско;
– преименува м. Дуранлари на м. Чеканци;
– преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг;
– преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица;
– преименува с. Кокарджа на с. Язовец;
– преименува с. Чели кьой на с. Яребична;
– преименува с. Дуванлар на с. Ястребино;
  • МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец;
– преименува с. Софу юрт на с. Богомолско;
– преименува с. Хаджи кьой на с. Букак;
– преименува м. Вели кьой на м. Великовци;
– преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово;
– преименува м. Делял кьой на м. Глашатай;
– преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне;
– преименува м. Пахчелари на м. Градинка;
– преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени;
– преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци;
– преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари;
– преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище;
– преименува с. Тюлбе на с. Капище;
– преименува с. Кулфалар на с. Коноп;
– преименува с. Кулазлари на с. Крайполе;
– преименува м. Къна кьой на м. Кънино;
– преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец;
– преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне;
– преименува м. Чинаджик на м. Манушевци;
– преименува с. Керемедин на с. Милино;
– преименува м. Карши махле на м. Насрещна;
– преименува м. Дура боглу на м. Равно село;
– преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица;
– преименува м. Средна махала на м. Средна;
– преименува с. Алван кьой на с. Стара речка;
– преименува м. Пирелери на м. Старчище;
– преименува м. Кеманлари на м. Стройновци;
– преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище;
– преименува с. Касъргалар на с. Трескавец;
– преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода;
  • МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване;
  • МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица;
– заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица;
– заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец;
– заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец;
– заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци;
– преименува м. Стойново на м. Стойновци;
– признава н.м. Тиховец (Менет кьой, от с. Букак) за отделно населено място – с. Тиховец;
– заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино;
  • между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;
  • Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Поляне на с. Антоново;
– преименува с. Извор на с. Изворово;
  • през 1956 г. – възстановено е старото име на м. Стойновци на м. Стойново без административен акт;
  • Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава м. Височка, с. Зидари и м. Малко Доляне поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 18 декември 1965 г. – заличава махалите Любка, Отсрещна и Пепелка и ги присъединява като квартали на с. Кьосевци;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Яребична на с. Яребично;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Долнени поради изселване;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признавас. Антоново за гр. Антоново;
  • Указ № 2076/обн. 27 септември 1974 г. – заличава селата Божица, Еревиш и Семерци и ги присъединява като квартали на гр. Антоново;
  • Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава с. Ястребино и го присъединява като квартал на гр. Антоново;
  • Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава махалите Виданово, Гълъбинка, Драговци, Кънино, Макак и Пчеларци поради изселване;
  • Указ № 2081/обн. 23 ноември 1979 г. – отделя кв. Ястребино от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Ястребино;
  • На основание §7 (т. 3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 328/обн. 24 септември 1996 г. – отделя кв. Семерци от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Семерци;
  • Реш. МС № 599/обн. 14 август 2015 г. – заличава с. Градинка поради изселване.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 25 369
1946 25 984
1956 19 211
1965 14 715
1975 12 107
1985 10 038
1992 8 697
2001 7 593
2011 6 262
2021 4 606

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6 262 1 660 2 975 1 212 7 84 324 100,00 26,50 47,50 19,35 0,11 1,34 5,17
Антоново 1582 670 220 546 3 5 138 Антоново 42,35 13,90 34,51 0,18 0,31 8,72
Банковец 11 4 7 0 0 0 0 Банковец 36,36 69,30 0,00 0,00 0,00 0,00
Богомолско 22 0 5 0 15 Богомолско 0,00 22,72 0,00 68,18
Букак 11 3 8 0 0 0 0 Букак 27,27 72,72 0,00 0,00 0,00 0,00
Великовци 69 3 55 0 0 0 11 Великовци 4,34 79,71 0,00 0,00 0,00 15,94
Вельово 77 4 73 0 0 0 0 Вельово 5,19 94,80 0,00 0,00 0,00 0,00
Глашатай 29 27 0 0 1 Глашатай 93,10 0,00 0,00 3,44
Голямо Доляне 5 0 0 0 1 Голямо Доляне 0,00 0,00 0,00 20,00
Горна Златица 19 17 0 0 0 Горна Златица 89,47 0,00 0,00 0,00
Градинка 0 0 0 0 0 0 0 Градинка 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Греевци 24 23 Греевци 95,83
Девино 24 24 0 0 0 0 0 Девино 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Длъжка поляна 66 32 9 20 2 Длъжка поляна 48,48 13,63 30,30 3,03
Добротица 247 17 208 0 21 Добротица 6,88 84,21 0,00 8,50
Долна Златица 13 13 0 0 0 0 0 Долна Златица 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Дъбравица 7 3 4 0 0 0 0 Дъбравица 42,85 57,14 0,00 0,00 0,00 0,00
Изворово 409 108 9 268 23 Изворово 26,40 2,20 65,52 5,62
Калнище 1 0 0 0 0 0 1 Калнище 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 100,00
Капище 88 87 0 0 0 Капище 98,86 0,00 0,00 0,00
Китино 84 27 15 38 0 4 0 Китино 32,14 17,85 45,23 0,00 4,76 0,00
Коноп 132 130 0 0 0 Коноп 98,48 0,00 0,00 0,00
Крайполе 0 0 0 0 0 0 0 Крайполе 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Крушолак 34 8 26 0 0 0 0 Крушолак 23,52 76,47 0,00 0,00 0,00 0,00
Къпинец 1 0 Къпинец 0,00
Кьосевци 100 54 13 33 0 0 0 Кьосевци 54,00 13,00 33,00 0,00 0,00 0,00
Любичево 300 40 227 25 0 8 0 Любичево 13,33 75,66 8,33 0,00 2,66 0,00
Малка Черковна 3 1 Малка Черковна 33,33
Малоградец 56 34 3 10 0 7 2 Малоградец 60,71 5,35 17,85 0,00 12,50 3,57
Манушевци 1 0 Манушевци 0,00
Мечово 3 3 0 0 0 0 0 Мечово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Милино 26 0 26 0 0 0 0 Милино 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Моравица 192 22 7 161 0 Моравица 11,45 3,64 83,85 0,00
Моравка 210 29 120 8 0 50 3 Моравка 13,80 57,14 3,80 0,00 23,80 1,42
Орач 90 54 12 7 0 0 17 Орач 60,00 13,33 7,77 0,00 0,00 18,88
Пиринец 14 9 4 0 0 0 1 Пиринец 64,28 28,57 0,00 0,00 0,00 7,14
Поройно 23 15 3 0 0 0 5 Поройно 65,21 13,04 0,00 0,00 0,00 21,73
Присойна 7 7 0 0 0 0 0 Присойна 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Пчелно 15 6 3 0 0 6 0 Пчелно 40,00 20,00 0,00 0,00 40,00 0,00
Равно село 46 0 46 0 0 0 0 Равно село 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Разделци 254 42 207 0 0 0 5 Разделци 16,53 81,49 0,00 0,00 0,00 1,96
Свирчово 21 0 0 0 0 0 21 Свирчово 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 100,00
Свободица 29 28 0 0 0 Свободица 96,55 0,00 0,00 0,00
Семерци 210 85 73 51 0 0 1 Семерци 40,47 34,76 24,28 0,00 0,00 0,47
Слънчовец 2 0 0 0 0 Слънчовец 0,00 0,00 0,00 0,00
Стара речка 15 0 4 0 0 0 11 Стара речка 0,00 26,66 0,00 0,00 0,00 73,33
Старчище 105 0 105 0 0 0 0 Старчище 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Стеврек 428 93 334 0 0 0 1 Стеврек 21,72 78,03 0,00 0,00 0,00 0,23
Стойново 24 6 18 0 0 0 0 Стойново 25,00 75,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Стройновци 11 0 6 0 0 0 5 Стройновци 0,00 54,54 0,00 0,00 0,00 45,45
Таймище 187 26 161 0 0 0 0 Таймище 13,90 86,09 0,00 0,00 0,00 0,00
Тиховец 2 0 0 0 0 Тиховец 0,00 0,00 0,00 0,00
Трескавец 585 12 566 0 6 Трескавец 2,05 96,75 0,00 1,02
Халваджийско 11 11 0 0 0 0 0 Халваджийско 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Чеканци 61 15 37 0 0 0 9 Чеканци 24,59 60,65 0,00 0,00 0,00 14,75
Черна вода 74 0 74 0 0 0 0 Черна вода 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Черни бряг 115 110 4 0 0 Черни бряг 95,65 3,47 0,00 0,00
Шишковица 32 6 0 26 0 0 0 Шишковица 18,75 0,00 81,25 0,00 0,00 0,00
Язовец 9 5 4 0 0 0 0 Язовец 55,55 44,44 0,00 0,00 0,00 0,00
Яребично 2 0 Яребично 0,00
Ястребино 44 31 0 13 0 0 0 Ястребино 70,45 0,00 29,54 0,00 0,00 0,00

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Община Антоново според класификацията за районите е селски тип община – има превес селското стопанство, следвано от дърводобивната, дървообработващата и леката промишленост. Широко застъпено е хлебопроизводството и сладкарството, следвани от търговията с хранителни стоки и ресторантьорството. В общината има завод за пътни знаци и съоръжения – единственото по рода си предприятие в България.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище „Д-р Петър Берон“, с. Изворово
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Стеврек
  • Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Трескавец
  • Средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Антоновоwww.sou-antonovo.orgfree.com[неработеща препратка]

През 2007 г. е закрито училището в с. Добротица, а през 2008 г. – училището в с. Таймище.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи

В с. Ястребино има 2 постоянни фотоизложби, както и музейна сбирка в с. Малоградец и картинна галерия в квартал Божица.

Читалища

В селищата на община Антоново основни културно-просветни институции са читалищата, всички 11 от тях работещи. Те разполагат с 83 838 библиотечни единици.

  • НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
  • НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
  • НЧ „Касърга“, с. Трескавец
  • НЧ „Отец Паисий“, с. Изворово
  • НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
  • НЧ „Борис Т. Златков“, с. Добротица
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Таймище
  • НЧ „Съзнание“, с. Разделци
  • НЧ „Сила“, с. Моравка
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
  • НЧ „Димитър Камбуров“, с. Длъжка поляна
Къщата музей и галерия на Янаки Манасиев в квартал Божица

Към 5 от читалищата са организирани самодейни състави:

  • НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
  • НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
  • НЧ „Касърга“, с. Трескавец
  • НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
  • НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 17 януари, Антоновден – годишнина от обявяването на Антоново за град, Ден на междуетническата толерантност;
  • традиционен пролетен панаир (50 дни след Великден).

В селата на общината се провеждат местни събори:

  • 24 май – в селата Стеврек и Ястребино,
  • около Гергьовден – в Изворово и Семерци,
  • май – в село Любичево,
  • около Петковден – в Моравица,
  • след празника Свети дух – в Длъжка поляна.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. [statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf  Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог] // nsi.bg. Посетен на 7 март 2021. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 март 2021. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]