Направо към съдържанието

Атеизъм

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръцката дума αθεοι (атеи) от „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“ на папирус 46 от 3 век
Символът на атеистите

Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества.[1][2] В по-тесен смисъл атеизмът е конкретният възглед, че божества не съществуват.[3][4][5] Най-общо атеизмът е отсъствието на вяра, че съществуват някакви божества.[4][5] Атеизмът е противоположен на теизма,[6] който в най-общата си форма е вярата, че съществува поне едно божество.[7][8]

Терминът „атеизъм“ произлиза от старогръцката дума ἄθεος („без бог(ове)“) и първоначално се използва пейоративно за хора, отхвърлящи боговете, почитани от обществото.[9] С разпространението на свободомислието, научния скептицизъм и свързаното засилване на критиката на религията, терминът започва да се използва в по-тесен смисъл. Първите хора, самоопределящи се като атеисти, живеят в епохата на Просвещението през XVIII век.[10] Френската революция, известна със своя „безпрецедентен атеизъм“, става първото значимо политическо движение в историята, застъпващо се за върховенството на човешкия разум.[11]

Аргументите в полза на атеизма са разнородни – от философски до социални и исторически. Някои от тях са: отсъствието на емпирични свидетелства за съществуване на божества,[12][13] проблемът за злото, аргументът за противоречивите откровения, отхвърлянето на идеи, неподлежащи на фалсифициране и аргументът за невярването.[12][14] Въпреки че някои атеисти се придържат към секуларистични философии, като светския хуманизъм и скептицизма,[15][16] не съществува идеология или норма на поведение, обща за всички атеисти.[17] Много от тях смятат, че атеизмът е по-опростен светоглед от теизма и поради това тежестта на доказване не е атеистите да докажат несъществуването на Бог, а теистите да обосноват своите възгледи.[18]

Тъй като има различни определения за атеизъм, точната оценка на броя на атеистите е трудна.[19] „Галъп Интернешънъл“ провежда няколко задълбочени глобални анкети по темата – анкетата им от 2015 година, обхващаща над 64 хиляди респонденти, показва, че 11% са „убедени атеисти“, докато в подобна анкета от 2012 г. делът им е 13%.[20][21] Други по-стари изследвания определят броя на атеистите на между 2% и 8% от населението.[22][23] Според тези анкети Европа и Източна Азия са регионите са най-силно разпространение на атеизма. През 2012 г. 47% от хората в Китай се определят като атеисти.[20] По данни на изследването „Евробарометър“ от 2010 година 20% от жителите на Европейския съюз не вярват в „никакъв вид дух, Бог или сила на живота“.[24]

Определения и варианти

[редактиране | редактиране на кода]

Между различните автори няма пълно съгласие за определението и класификацията на атеизма[25] – спорно е за кои свръхестествени обекти се отнася той, дали представлява твърдение само по себе си или просто отсъствието на такова и дали изисква съзнателно и експлицитно отхвърляне. Атеизмът е разглеждан като съвместим с агностицизма[26][27][28] или е противопоставян на него.[29][25]

Обхват

[редактиране | редактиране на кода]

Част от двусмислеността и противоречията, свързани с дефиницията на атеизма, произтичат от трудността да се постигне общо съгласие за дефинициите на понятия като „божество“ и „бог“. Множеството силно различаващи се представи за Бог или божества води до различни представи за приложимостта на атеизма. Например, древните римляни обвиняват християните в атеизъм, тъй като отказват да почитат езическите божества, но постепенно този възглед отмира, като теизмът започва да обхваща вярата във всяка божественост.[30]

В зависимост от обхвата на отричаните явления, атеизмът може да се противопоставя както на съществуването на отделно божество,[31][32] така и на съществуването на всякакви духовни, свръхестествени или трансцендентни концепции, като тези в будизма, индуизма, джайнизма и даоизма.[33]

Имплицитен и експлицитен атеизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Определенията за атеизъм се различават също по отношение на степента на обмисленост, която човек влага в концепцията за богове. Понякога към атеизма се причислява простото отсъствие на вяра в съществуването на божества – такава широка дефиниция би обхванала новородените и други хора, които не са запознати с теистичните идеи. Още през 1772 година Пол-Анри Дитрих Холбах казва, че „всички деца са родени като атеисти, те нямат идея за Бог“.[34] По подобен начин американският писател Джордж Смит пише през 1979 година, че „човек, който е незапознат с теизма е атеист, защото не вярва в бог. Тази категория би включила също детето, способно да разбере тази тематика, но все още не е наясно с проблема. Фактът, че такова дете не вярва в бог го квалифицира като атеист.“[35] Смит въвежда понятията имплицитен атеизъм, включващ „отсъствието на теистична вяра без нейното съзнателно отхвърляне“, и експлицитен атеизъм за по-обичайната дефиниция на съзнателно неверие. Автори, като философа Ърнест Нагел, отхвърлят такова разделение и приемат за атеизъм само експлицитната форма.[36]

Позитивен и негативен атеизъм

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Определение като невъзможен или непостоянен

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История на атеизма

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че атеизмът се появява в края на 16 век във Франция,[37] негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр.н.е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в Аллах, били наричани атеисти. Техните предшественици, точно като гърците, винаги търсели подкрепата на много различни божества. Гръцкият философ Диагорас е известен като „първия атеист“.[38] Демокрит също се опитва да обясни света само с материализъм, без никакви духове и мистицизъм. Епикур не се съгласява с много религиозни доктрини като например задгробен живот и личен бог и също обяснява света на базата на материализма.

По време на Средновековието религията, теологията и метафизиката са доминиращи в обществото. Ренесансът връща скептицизма и свободната мисъл. Личности като Леонардо да Винчи и Франсоа Рабле са едни от видните критици на религията. През 17-и и 18 век този критицизъм се засилва. През 19 век, понякога наричан век на атеизма, атеистите дават своя принос за социалните и политически сътресения, подпомагайки революциите от 1848 година като Френската и Германската и слагат началото на международно социалистическо движение. Лудвиг Фойербах, Карл Маркс, Фридрих Ницше са само част от многобройните немски философи, които отричат божественото начало и остават критични към религията.

През 20 век се ражда така наречения нов атеизъм. Той се разпространява в много общества. Атеизмът е заложен в други, много по-общи философски течения като нихилизъм, екзистенциализъм, анархизъм, марксизъм, феминизъм, както и в научните и рационални движения. През 21 век едни от най-видните атеисти са Ричард Докинс, Бил Мар, Кристофър Хитчънс, които са световноизвестни с книгите си, филмите си или идеите си.

Проучване, направено през 2010 година показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото вярващите. Те имат по-висок резултат от последователите на католическата или протестантска вяра. Само вярващите евреи и мормоните имат почти същите резултати като невярващите.[39]

Атеизъм и агностицизъм

[редактиране | редактиране на кода]
Ричард Докинс на фона на автобус на който пише:Най-вероятно Бог не съществува. Затова спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота.

Атеизмът се разграничава от агностицизма главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от съзнанието действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия разум. Терминът агностицизъм е въведен от Томас Хъксли през 1869 г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от гръцките а (не) и гносис (знание).

Атеизъм, морал и етика

[редактиране | редактиране на кода]

За атеизма моралът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава етика, основана на свободен и рационален избор, е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).

Тъй като атеизмът не признава религиозните норми като източник на морал, често атеистите са обвинявани в аморалност. Според последните един морален и нравствен човек постъпва правилно доброволно, по вътрешна необходимост и убеденост, а не по заповед на Бог[40], и не с цел да избегне страшното наказание. Според атеистите не атеизмът, а религията подтиква към насилие, особено срещу тези от друга вяра.[41][42][43][44]

Степен на образование, IQ и атеизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Публикуваната статистика през 1998 година в списанието Nature показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е минимален сред членовете на Националната академия на науките – само 7% от интервюираните в сравнение с 85% от цялото население.[45] Като цяло тенденцията е към намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.[46]

Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г.[47] Има корелация и между коефициента на интелигентност и образованието и тя също е обратна – колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е религиозността.[48] Отрицателната корелация между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.[49]

В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование за православни се считат 52%, сред тези със средно образование – 67%, с незавършено средно – 88%.[50][51][52]

В същото време някои учени са религиозни и споделят философски и богословски трудове по темата. Йохан Кеплер, Исак Нютон, Робърт Бойл, Николай Коперник, Майкъл Фарадей, Франсис Бейкън, Франсис Колинс, Рене Декарт, Блез Паскал са една част от многото в историята значими за науката люде, които споделят вярата си в Бога и явно са декларирали принадлежността си към християнството.

Атезизмът по света

[редактиране | редактиране на кода]
Процент на атеисти и агностици по света

Атеизъм в България

[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването през месец февруари 2011 г. 11,85% (682 162) от населението на България нямат (272 264) или не изповядват (409 898) религия,[53] което не означава, че са атеисти. До 2011 г. няма официална статистика за броя атеисти в България, тъй като в националните преброявания не е давана възможност те да бъдат преброени като такива. В преброяването през 1992 дори изрично е било забранено преброяваният да се самоопредели като „атеист“ или „невярващ“.

Според различни социологически проучвания, в България като атеисти се определят между 3 и 12% от населението.[54][55] Около 85% от пълнолетните жители на страната се самоопределят като християни (83% като православни), 13% като мюсюлмани, но според същите изследвания едва 58% вярват в Бог, а 51% се определят като истински религиозни.[56][57]

Атеизъм като престъпление

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. в седем държави атеизмът е престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Това са Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Афганистан, Судан, Мавритания и Малдивите. Във всички тях ислямът е официална религия. [58]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Nielsen 2003.
  2. ↑ Edwards 2005, с. 359.
  3. ↑ Rowe 1998.
  4. ↑ а б Harvey 2007, с. 35.
  5. ↑ а б Blackburn 2008.
  6. ↑ Department of Religious Studies, University of Alabama 2012.
  7. ↑ merriam-webster.com 2011.
  8. ↑ Smart 2013.
  9. ↑ Drachmann 1977.
  10. ↑ Armstrong 1999.
  11. ↑ Hancock 1996, с. 22.
  12. ↑ а б Internet Infidels 2012.
  13. ↑ Shook 2012.
  14. ↑ Drange 1996.
  15. ↑ Honderich 1995, с. 376.
  16. ↑ Martin 2006, с. 122 – 131.
  17. ↑ Baggini 2003, с. 3 – 4.
  18. ↑ Stenger 2007, с. 17 – 18.
  19. ↑ Zuckerman 2007, с. 56.
  20. ↑ а б WIN/GIA 2012.
  21. ↑ NPR 2015.
  22. ↑ BBC News 2004.
  23. ↑ Encyclopædia Britannica 2007.
  24. ↑ Directorate General Research, European Union 2010, с. 207.
  25. ↑ а б Merriam Webster 2011.
  26. ↑ Martin 1990, с. 467 – 468.
  27. ↑ Flint 1903, с. 49 – 51.
  28. ↑ Holland 2007, с. 34.
  29. ↑ Nielsen 2013.
  30. ↑ Martin 2006.
  31. ↑ Сергей Соловьёв. Что такое атеизм? // www.atheism.ru. Новый безбожник, № 1, июнь 2001]
  32. ↑ Атеизм Архив на оригинала от 2009-12-20 в Wayback Machine. // Большая советская энциклопедия
  33. ↑ Encyclopædia Britannica 2011.
  34. ↑ Holbach 2011.
  35. ↑ Smith 1979, с. 14.
  36. ↑ Nagel 1959.
  37. ↑ Rendered as Athisme: Golding, Arthur и др. Mornay's Woorke concerning the Trewnesse of the Christian Religion, written in French; Against Atheists, Epicures, Paynims, Iewes, Mahumetists, and other infidels. London, 1587. с. xx. 310. Athisme, that is to say, vtter godlesnes. Translation of De la verite de la religion chrestienne (1581).
  38. ↑ Solmsen, Friedrich (1942). Plato's Theology. Cornell University Press. p 25.
  39. ↑ Landsberg, Mitchell. Atheists, agnostics most knowledgeable about religion, survey says // Los Angeles Times, 28 септември 2010.
  40. ↑ Франкл В. Человек в поисках смысла[неработеща препратка]: Сборник: Пер. с англ. и нем./Общ. ред. Л. Я. Гозмана и Д. А. Леонтьева; вст. ст. Д. А. Леонтьева. – М.:Прогресс, 1990. – 368с: ил. – (Б-ка зарубежной психологии)
  41. ↑ God is not great. ISBN 0-446-57980-7.
  42. ↑ В. П. Эфроимсон РОДОСЛОВНАЯ АЛЬТРУИЗМА (Этика с позиций эволюционной генетики человека), архив на оригинала от 19 август 2011, https://web.archive.org/web/20110819132228/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/VV_EH12W.HTM, посетен на 8 ноември 2010 
  43. ↑ VV_EH4_W.HTM В. Р. Дольник Этологические экскурсии по запретным садам гуманитариев, ж-л ПРИРОДА № 1, 1993, архив на оригинала от 15 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051215224232/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/, посетен на 8 ноември 2010 
  44. ↑ Эфроимсон В. П. Генетика этики и эстетики
  45. ↑ Larson, Edward J. и др. Correspondence: Leading scientists still reject God // Nature 394 (6691). 1998. с. 313. Доступно на сайте StephenJayGould.org, в архиве Стивена Джея Гулда. Проверено 17 декември 2006 г.
  46. ↑ Shermer, Michael. How We Believe: Science, Skepticism, and the Search for God. New York, William H Freeman, 1999. ISBN 0-7167-3561-X. с. pp76–79.
  47. ↑ Bell, Paul. „Would you believe it?“ Mensa Magazine, UK Edition, Feb. 2002, С. 12 – 13.
  48. ↑ Argyle, Michael. Religious Behaviour. London, Routledge and Kegan Paul, 1958. ISBN 0-415-17589-5. с. 93 – 96.
  49. ↑ Intelligent people have 'unnatural' preferences and values that are novel in human evolution Архив на оригинала от 2012-01-17 в Wayback Machine. // American Sociological Association, 24 февруари 2010
  50. ↑ www.rusk.ru
  51. ↑ Lehrer, E.L. (2004). „Religiosity as a Determinant of Educational Attainment.“ Review of Economics of the Household 2:205.
  52. ↑ Sherkat, D.E. Religion and Higher Education: The Good, the Bad, and the Ugly Архив на оригинала от 2007-06-24 в Wayback Machine.. Social Science Research Council: 6 Feb. 2006. Проверено 16 юни 2007 г.
  53. ↑ censusresults.nsi.bg
  54. ↑ Атеизмът по света
  55. ↑ www.flagman.bg
  56. ↑ Религия на България // Архивиран от оригинала на 2021-03-03.
  57. ↑ Различни религии в България
  58. ↑ The seven countries where the state can execute you for being atheist // www.washingtonpost.com. The Washington Post, 10 декември 2012.
Цитирани източници

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атеизъм&oldid=12275673“.