Направо към съдържанието

Ахмед паша Гедик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмед паша Гедик
велик везир на Османската империя
Роден
Починал

Религияислям
Управление
Период14741477

Гедик Ахмед паша (екзекутиран на 18 ноември 1482 г., Одрин) е велик везир на Османската империя (1474 – 1477), след което Капудан паша (1478 – 1480). Прозвището „гедик“ означава „строител на крепости“. Зет на Исхак паша.

Произход и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда из благородните среди на сръбското деспотство, след което учи в Ендерун и служи като ичоглан.

При управлението на Мехмед II е първо бейлербей на Румелия от 1461 г, а след това и бейлербей на Анатолия от 1464 г. Гедик Ахмед паша се отличава във войната на османския султан Мехмед Завоевателя с Карамания. През 1471 г. той нанася тежко поражение на караманците.

През 1474 г. Гедик Ахмед паша е изпратен от султана с армия да завладее централните райони на Караманската държава в планината Тавър. Османските войски, изпратени по суша и море, прогонват венецианците от брега и превземат крепостите Ерменак, Менан и Силифке. Победеният и укрил се в планините карамански Махмуд бей (1464 – 1474) умира и в края на 1474 г. султан Мехмед Фатих назначава Гедик Ахмед паша за велик везир на Османската империя.

Велик везир. Завоюване на Крим

[редактиране | редактиране на кода]

През 1475 г. великият везир Гедик Ахмед паша е начело на морска експедиция срещу генуезките колонии в Крим, целяща завладяването им. Османците превземат градовете Кефе (Феодосия), Балаклава, Солдая (Судак) и Тана. Малкото княжество Теодоро е завладяно. Неговата столица Мангуп е превзета с щурм, опустошена и разрушена. Кримските татари, които живеят на полуострова, се подчиняват на върховната власт на Османската империя. Кримският хан Менгли I Герай е заловен и отведен в Константинопол от Гедик Ахмед паша, където се признава за васал на султан Мехмед Фатих и е изпратен обратно в Крим начело на нов османски флот, който превзема крепостта Куба, на входа към Азовско море и Анапа. Южната част на Крим става нова османска провинция, включва Тана (Азов), Куба и Анапа.

През 1477 г. Гедик Ахмед паша е уволнен от султана. За нов велик везир е назначен Караманли Мехмед паша, а Гедик Ахмед паша получава поста на „капудан паша“ и като такъв и едновременно санджакбей на Вльора окончателно завладява и присъединява албанските земи към Османската империя, с изключение на Дуръс (от 1501 г.).[1][2]

Презморски поход в Италия

[редактиране | редактиране на кода]

През 1479 г. султан Мехмед Фатих обявява война на Неаполитанското кралство и Миланското херцогство. Съгласно султанския указ Гедик Ахмет паша със силна армия окупира Кефалония и Занта, с което слага край на Графство Кефалония и Закинтос.

На 11 август 1480 г. Гедик Ахмет паша начело на османски флот със силна османска армия акостира на Апенините и започва обсада на Отранто. Превземането на Отранто развълнува силно цяла Европа, а Папската държава започва да готви нов голям кръстоносен поход срещу турците. Османският пълководец Гедик Ахмед паша обаче не продължава да настъпва в Италия, а се укрепва в Отранто.

Участие в междуособната война за наследник на трона

[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1481 г., след смъртта на султан Мехмед Фатих, започва ожесточена борба за власт между неговите синове Баязид, управител на Амасия, и Джем – управител на Коня. През май 1481 г. Баязид влиза в Константинопол и се прогласява за новия султан. По заповед на новия султан от Отранто е отзован опитният военачалник Гедик Ахмед паша, който преди това е бил лала (учител) на Джем.[3]

Гедик Ахмед паша подкрепя султан Баязид в междуособната борба за власт с по-малкия му брат Джем. През юни 1481 г. на страната на Баязид Гедик Ахмед паша участва в битката при Йенишехир, където претендентът Джем е победен, а през следващата 1482 г. Абдула, най-големият син на новия султан, и Гедик Ахмед паша отблъскват армията на Джем и непокорния карамански принц Касъм от Коня. През юли 1482 г. Джем бяга и се укрива на остров Родос под закрилата на рицарите.

На 18 ноември 1482 г., след голям пир в Одрин, Гедик Ахмед паша е арестуван и екзекутиран по формално обвинение заради тежките османски загуби по време на обсадата на Мангуп в Крим. Реално причина за екзекуцията на Гедик Ахмед паша е опозицията на Гедик Ахмед паша срещу прекомерните османски отстъпки към Венецианската република; изоставянето на Отранто; започването на унизителни преговори за откупване на Джем; неприемането с тъст му Исхак паша на Мустафа паша, любимец на Баязид и т.н., все несъгласия които Гедик Ахмед паша изразява откровено, особено в нетрезво състояние, вкл. и пред новия султан. Най-важната причина за екзекуцията е, че Гедик Ахмед паша е любимецът на еничарите.[3]

  1. Lowry 2011, с. 13.
  2. Turan 1998, с. 236.
  3. а б Fisher 1948, с. 27.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гедик Ахмед-паша“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​