Направо към съдържанието

Белица (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
      
Общи данни
ОбластОбласт Благоевград
Площ227.38 km²
Население9 646 души
Адм. центърБелица
Брой селища12
Сайтwww.belitsa.com
Управление
КметРадослав Ревански
(ДПС; 2015)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (8)
  • Обединена България (4)
  • ГЕРБ (3)
  • НДПС (1)
  • Заедно за Белица (1)
Белица в Общомедия

Община Белица се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Географска карта на община Белица

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в североизточната част на област Благоевград и с площта си от 227,38 km2, като е най-малката от всичките 14-те общини на областта, с 3,53% от площта на областта. Граничи с 6 други общини: на югоизток – община Банско, на юг и запад – община Разлог, на североизток – община Якоруда, на северозапад – община Рила (област Кюстендил), на север – община Самоков (Софийска област) и на изток – община Велинград и община Сърница (област Пазарджик).

Релефът на общината е предимно планински. Северната ѝ част заема заема части от Рила планина, а източната – най-северните части от западнородопския рид Дъбраш. В средата се намира малкото Белишко поле, в което е разположен административния център град Белица. В тези си граници надморската височина варира от 750 m в най-южната ѝ част по течението на река Места в землището на село Горно Краище до рилския Голям Мечи връх (2618 m).

В средата на общината, от север на юг преминава около 11 km от течението на река Места със своите притоци: Белишка река (д.), Бабешка река (л.) и горното течение на Златарица (л.).

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9 927 100.00
Българи 4 450 44.83
Турци 2 215 22.31
Цигани 186 1.87
Други 198 1.99
Не се самоопределят 342 3.45
Неотговорили 2 536 25.55

Общината има 12 населени места с общо население 9206 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Белица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бабяк 700 16,759 Краище 2445 10,523
Белица 3023 72,923 Кузьово 250 14,548
Горно Краище 1229 6,159 (Хахньово, Бойка) Лютово 196 5,477
Гълъбово 27 4,471 (Гольово) Орцево 128 15,146
Дагоново 750 15,802 Палатик 203 22,313
Златарица 65 34,021 (Гарван) Черешово 190 9,335 (Черешево)
ОБЩО 9206 227,477 няма населени места без землища

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 9927 100.00
Православие 1533 15.44
Католицизъм 13 0.13
Протестантство 19 0.19
Ислям 5199 52.37
Друго 3 0.03
Нямат 40 0.40
Не се самоопределят 156 1.57
Непоказано 2964 29.86

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 24/Обн. 9 май 1954 г. – признава н.м. Дагонова (от с. Бабяк) за м. Дагоново;
  • Указ № 317/Обн. 13 декември 1955 г. – признава м. Дагоново за с. Дагоново;
обединява н.м. Мечкарска (от с. Бабяк), н.м. Каханьова и н.м. Краище в с. Краище;
обединява н.м. Кузьова, н.м. Ниньова и н.м. Палево дере в с. Кузьово;
признава н.м. Лютова (от с. Бабяк) за с. Лютово;
обединява н.м. Орцева, н.м. Вакльова и н.м. Гулевци в с. Орцево;
признава н.м. Гольова (от с. Бабяк) за с. Гольово;
обединява н.м. Гарван (от с. Бабяк), н.м. Златарица и н.м. Тупева в ново населено място – с. Гарван;
признава н.м. Кьорова (от с. Бабяк) за с. Кьорово;
  • Указ № 183/Обн. 14 май 1957 г. – признава н.м. Черешова (от с. Бабяк) за с. Черешево;
  • Указ № 546/15 септември 1964 г. – признава с. Белица за с.гр.т. Белица;
  • Указ № 960/Обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Черешево на с. Черешово;
  • Указ № 829/29 август 1969 г. – признава с.гр.т. Белица за гр. Белица;
  • Указ № 1885/Обн. 6 септември 1974 г. – признава н.м. Хахньово (от с. Краище) за с. Хахньово;
  • Указ № 86/Обн. 26 януари 1982 г. – преименува с. Гольово на с. Гълъбово;
преименува с. Гарван на с. Златарица;
преименува с. Кьорово на с. Върхари;
преименува с Хахньово на с. Бойка;
  • Указ № 2932/Обн. 30 септември 1983 г. – признава н.м. Палатник (от с. Кузьово) за с. Палатник;
  • Указ № 11/обн. ДВ бр. 8/29 януари 1993 г. – преименува с. Бойка на с. Горно Краище;
  • Реш. МС 487/29 юни 2001 г., обн. ДВ бр.61/10 юли 2001 г. – заличава с. Върхари и присъединява землището му към с. Черешово
  • Указ № 161/Обн. 7 юни 2002 г. – преименува с. Палатник на с. Палатик.

По долината на река Места преминава участък от 8 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември – Добринище (от km 94,2 до km 102,2).

През общината преминават и части от 2 Републикански пътя с обща дължина от 11,1 km: Републикански път II-84 – 7,5 km и Републикански път III-8406 – 3,6 km