Белчин

Белчин
	Белчин
	; Центърът на Белчин. Преден план: кметство и поща, втори план: читалище
	Белчин Координати: 42°21′42.33″ с. ш. 23°22′50.63″ и. д. / 42.361759° с. ш. 23.380733° и. д. Белчин
Общи данни
Население	367 души (15 март 2024 г.); 10,4 души/km²
Землище	35.147 km²
Надм. височина	931 m
Пощ. код	2025
Тел. код	07124
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	03767
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; – кмет	Самоков; Ангел Джоргов ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Белчин; Венета Балабанова; (БСП)
	Белчин в Общомедия

Белчин е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Белчин е разположено в долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Намира се на 15 km от Самоков и 50 km от София. Климатът през зимата е мек, а през лятото – хладен. Въздухът е чист, а природата е прекрасна и сравнително девствена. В района има термални води – 41 градуса, с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]^[3]

Година на преброяване	Численост
1934	1917
1946	2180
1956	1935
1965	1410
1975	1128
1985	996
1992	736
2001	536
2011	368
2019	260
2021	385

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбока древност – основано още от латините и някога е носило името Цари Мали град.

От 2007 година в селото съществува Фондация Възраждане на Белчин, която има за цел подпомагане и съдействие на местните физически и юридически лица за развитието на Белчин и Белчин бани, популяризирането и превръщането им в курортен комплекс на европейско ниво.

В селото има две църкви: „Свети Апостоли Петър и Павел“, строена през 1883 година и гробищната църква „Света Петка“, която съществува от средата на XVII век, когато е построена върху основи на друг храм от XIII-XIV век. Църквата „Света Петка“ се намира на много стръмно място (вижда се от околните села) и е изоставена преди около 60 години. През 2006 г. е подета кампания за възстановяването ѝ от местните жители. На 14 октомври 2007 г. – след усилен период на възстановяване – тя е преосветена. Екип от изкуствоведи, историци, художници, резбари, архитекти и други извършва огромен труд, който впоследствие е възнаграден и църквата е обявена за сграда на годината.

За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Крепостната стена огражда площ от 9 декара. Разкрити са 3 от 4-те кули на крепостта. Северно от портата е разкрит и християнски храмов комплекс, датиран към XV-XVI век. Църквата, намираща се извън крепостните стени, е датирана към XV век, като основите са вкопани в раннохристиянски храм от V-VI в. Монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от IV-VI век.^[4] Крепостта вероятно е разрушена и изоставена през VI век след нападения на авари или готи.

От 2011 г. музейният комплекс в с. Белчин е филиал на Историческия музей в Самоков. Комплексът е открит е официално през 2009 г. В книжката на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз комплексът фигурира под № 79, като подобект на Историческия музей в Самоков. Комплексът включва: църквата „Света Петка“, музейната сграда под нея и крепостта „Цари Мали град“ на хълма „Свети Спас“.^[5]

Непосредствено селото се намира в близост до вековни букови и борови гори и природата е забележителна с реките, извиращи от планината Верила. Близо до селото тече река Палакария, която извира от планината Витоша и се влива в река Искър. Най-високият връх Голям Дебелец (1415 м) е и най-мрачната планина в местността Турски дол, но предлага много девствени кътчета, недокоснати от човека. Има и сладководни изворчета, за които има предания за самодиви и други митични същества.

Една от най-характерните особености на с. Белчин са щъркеловите гнезда – общо 30 на брой. Всяка година през пролетта и лятото тук гнездят общо 80 – 90 бели щъркела.

Непосредствено пред селото е изграден аквапарк „Минерален плаж Белчин Парк“, който е в експлоатация от 2009 г. Той разполага с 3 басейна с минерална вода: голям – с дълбочина 1,5 м, и два детски – с дълбочина 0,6 и 0,9 м. Температурата на водата им е между 30 и 35 °C. Паркът разполага и с басейн-джакузи за лечебни процедури. Паркът разполага с игрища за баскетбол, волейбол, футбол, както и с маси за тенис и детски площадки.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На празника Сирни заговезни се правят традиционните Купи от хвойна, палят се вечерта и докато горят хората играят народни танци и пеят песни.
На празника Тодоровден има голям събор от цялата Самоковска област и се организират много конни състезания с каруци и надбягване с коне.
На 29 юни в църквата „Св. св. Петър и Павел“ се прави курбан за здраве.
На 14 октомври има събор на църквата „Света Петка“.
На Коледа читалището и кметството организират коледен концерт с участието на фолклорните групи към Читалище „Светлина“ с. Белчин.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Бучов, учител, автор на стихосбирки и на двутомното краеведско изследване „Цари мали град“ (с. Белчин)
Трайчо Велчев, филолог и издател.
Александър Филипов, художник, иконописец и дърворезбар.
Симеон Пешов, инженер, собственик на „Главболгарстрой“.^[6]
Димитър Фусков (Цветков), учител и общественик.
Милка Будинова, ръководител на ФПГ „Свиленица“.
Менка Гирова, ръководител на ЖПГАФ,
Стоянка Вукова, дългогодишен радетел на кооперативното движение.