Брезнишки извор
Брезнишки извор | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 38 души[1] (15 март 2024 г.) 4,5 души/km² |
Землище | 8,503 km² |
Надм. височина | 811 m |
Пощ. код | 2385 |
Тел. код | 07752 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 06313 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011) |
Брезнишки извор в Общомедия |
Брѐзнишки изво̀р е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.
Общи данни
[редактиране | редактиране на кода]Отстои на 9 км западно от гр. Брезник и на 29 км северозападно от гр. Перник. Село Режанци е на 4 км източно. Столицата София е на 58 км в същата посока.
Автобусен транспорт Перник-Лялинци свързва селото с останалите населени места.
През 2014 година населението е намаляло с 2/3 спрямо 2001. Според сайта на община Брезник населението е 36 човека.
На преброяването от 2021 се наблюдава увеличение на населението спрямо 2011
В селото има кметство, магазин и кръчма. Общопрактикуващ лекар работи в близкото с. Режанци. Болница, зъболекарски кабинети и аптеки се намират на територията на град Брезник. Там функционират и най-близките училища, детски градини, както и читалище „Просвещение“
|
Население (2001 – 2023) | ||
---|---|---|
година | Брой | Прираст |
2001 | 69 | /// |
2007 | 68 | -1 |
2008 | 65 | -3 |
2009 | 64 | -1 |
2010 | 65 | +1 |
2011 | 35 | -30 |
2012 | 28 | -7 |
2013 | 26 | -2 |
2014 | 23 | -3 |
2020 | 24 | +1 |
2021 | 38 | +14 |
2022 | 39 | +1 |
2023 | 39 | ±0 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Попада в планински район, в най-ниската част на Изворската котловина, а надморската му височина е около 811 м. То е част от Брезнишката котловина. Климатът е умерен, но под влиянието на планинския релеф зимите са студени, а летата топли. Намира се върху нанос и скала, почвите са черноземи и смолници, а в могилата – канелени горски. В миналото селото и околностите били дъно на голямо езеро. Затова днес има находища на фосили близо до селото.[2] Растителността е предимно от бук, смърч, бор, широколистни растения и храсти. Името на селото идва от няколкото извора, чиито дебит е 6 – 8 л/с. През селото минава река Изворщица[3], през която минават два моста. Тя тръгва от близката могила, от околностите, където се намира каптажа. През селото в нея се вливат още две почти пресъхнали реки, след което реката се влива в язовира на селото, а след това в язовир Бегуновци.
Близки села са Режанци, Садовик, Конска и Ребро.
В миналото основният поминък на селото са били земеделието и животновъдството. Най-разпространените култури, които се отглеждат в района са царевица, жито, слънчоглед и плодни дръвчета. Отглеждат се крави, коне, овце, фазани и кокошки.
Рибно богатство на яз. Брезнишки извор: бял амур, каракуда, лин (каленик), слънчева риба, сом, уклей, уклейка, шаран и др.[4] В миналото е стопанисван от ТКЗС-то в селото. По това време имало шарани и патици.
История
[редактиране | редактиране на кода]В близост до селото е намерен надпис върху камък с две лични имена на местни траки. Предполага се, че там е имало военно или някакво друго сдружение към императорско имение.[5] В землището на Извор се намира извор, наричан от местните Вискяр.[6] Името има общо с друго богато на води пернишко село – Вискяр, както и река Искър. Името е с тракийски произход и означава „място с изворна вода“.[7] При селото е открита керамика, датирана от 4-3 век пр.н.е. Между Извор и Режанци, в землището на село Режанци е намерено Режанското монетно съкровище от времето на Александър Велики.
През 6 век е построена римска крепост на Изворската могила върху антично селище.
Край селото е разположена местност, която местните наричат „Калуджерец“, където навремето българи се криели от турците.[8] В местността се намира каптажа на селото.
Селото съществува още преди освобождението на България от османска власт[9][10], като годината на създаването не е ясна. Най-ранното споменаване на селото вероятно е в османски данъчен регистър от 1576 г.[11] Местни разказвали, че селото било основано от две семейства – Кузини и Янколови, които се заселили около двата по-големи извора.[12] В село Арзан една от трите махали се казва Кузина. Думата означава ковач на старославянски. Самото село е в подножието на планината Вискяр. Вероятно Кузините се заселили в западните части на Извор, където е извора Вискяр, а Янколовите при Извора в северната част.
През 50-те години на 19 век е построена църквата „Св. Троица“.
През 1878 г. селото е отбелязано на няколко карти като Изворъ.
През 1929 е каптиран извора и с пари на жителите на селото е изградена чешма. Надписът на чешмата гласи:
„ | СОФ.ОКР.П.КОМИСИЯ
ВОДОСН.СЛУЖБА 1929 |
“ |
„СОФИЙСКА ОКРЪЖНА ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ВОДОСНАБДИТЕЛНА СЛУЖБА 1929“
Тогава изворът бил толкова мощен, че хората можели да чуят шума на водата, минаваща под земята. По това време в селото има малко училище.[13]
На 25.10.1960 г. с държавен указ официалното име на селото става Брезнишки извор. Причината за това била честото бъркане със селата в Трън и Радомир, носещи същото име. Това водело до грешки при изпращане на писма и документи. Те били изпращани в другите села.
През 1962 г. е построено кметството и е асфалтиран площада. По това време до селото е изграден язовир. Днес в кметството се намира архива на село Кривонос, а двата архива на населението на Извор са в кметството на Режанци.
Туризъм и забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Намиращият се непосредствено до селото язовир Брезнишки извор е място за риболов и почивка.
Място за разходка из планината е манастир „Св. Никола“, който е издигнат в подножието на връх Любаш. Намира се близо до село Ребро. През 2020 година манастирът и пътят за него са ремонтирани и осветени и сега са подходящи за посещение от туристи.[14][15][16]
Природна забележителност е студеният минерален извор Желязна вода в местността Бърдото до Брезник.
Забележителност в района на селото е и вековен дъб (от вида Космат дъб), който е на възраст около 700 години (310 г., според регистъра на вековни дървета на общ. Брезник) и се намира в местност Сироварица, по името на минаващата оттам река, която след това се влива в Изворщица. Някои я наричат местност „При дубът“. Отбелязан е на няколко войнишки карти като „дъб – Средни рид“. Висок е 16 м, а обиколката е 4 м и 30 см. Легенда разказва, че по времето на царуването на Иван Шишман дървото е било млада фиданка. Под величествената му корона са търсели и продължават да търсят закрила не само хората от селото, но и от района. Местните вярват в чудодейната и пречистваща сила на дъба и твърдят, че всеки, който се докосне до ствола му, получава изцеление на болежките си. Жители на Брезнишки извор издигнали каменен кръст, където на големи празници се давали курбани за здраве. На 100 м от дървото извира и кладенче с лековита вода.[17]
През 2015 г. вековният дъб край с. Брезнишки извор е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие. На 5 декември 2021 дървото е номинирано за конкурса „Дърво с корен“.[18] На 28.01.22 г. са обявени резултатите от гласуването. Изворският дъб е отличен в категорията „Млад природолюбител“.[19]
Край Извор е разположено възвишението Изворска могила (1062,0 м), което е част от планината Любаш. По билото са разположени местностите Дарков и Марков камък, които са част от историята на региона. Марков камък е кръстена на Крали Марко. Представлява голям кръгъл камък и има отпечатък от кутрето на средновековния владетел. До него има изворче с питейна вода. На източния му дял се намира късноантичната крепост„Градище“. На върха на могилата има кръст, защото някога там била римската крепост.[8]
На север от селото има местност с обширна борова гора, чиито върхове са връх Букова глава (945,3 м), Остри връх (993,2 м) и един безименен връх (862,3 м). Под Остри връх извира една от реките на селото. Там се намира местността „Владикин кладенец“.
Църквата „Света Троица“ в селото е строена в средата на 19-век. Дарената на храма камбана от 1876 година е на стойност 400 хиляди лева.[20] През 2016 г. камбаната е открадната, но после е намерена и сега се пази в селото. Църквата работи до 80-те години на ХХ век. Първите проблеми с течащия покрив се появяват още тогава. Тя е в окаяно състояние, от 2009 г. има голям отвор в покрива и с времето влизането в нея става опасно. С дарения е построена камбанария до храма. Хора от селото изграждат временен покрив, като през февруари 2023 година, по думи на наместник-кмета, той се срутва изцяло (въпреки, че има снимки от март 2021, които показват, че още тогава покривът е бил изцяло паднал.[21] Това поражда въпроси, защо кметицата би излъгала медиите за състоянието на сградата), а стенописите започват да се измиват, поради дъждовете. Входът остава блокиран от срутилите се греди и керемиди и дори стените започват да се рушат. Почти целия интериор, без дървения иконостас е пренесен в кметството. Църквата е паметник на културата от местно значение, но не е собственост на общината и това е оправдание да не бъде реставрирана. Според духовници, за реставрация и поддръжка на храмовете в областта са получени 4,5 милиона лева от държавата, чиито следи се губят[22][23].
Непосредствено до храма се намира гробището.
Старите къщи и махали се намират основно в западните и северните части на селото, където са изворите, но има такива и в другите части на селото. Сградите се отличават с това, че са предимно едноетажни, покривите им са четирискатни, като имат частичен скат към страничната фасада. Обикновено имат малки прозорци, боядисани са в бяло и около дворовете има зидове, високи 1 метър.
Кметството е разположено на два етажа. Построено е през 60-те години на XX век. Първоначално е предназначено за училище. На първия етаж има зала за събирания и сцена за представления. Втория етаж дълго време е използван като магазин на селото. Община Брезник закрива кметството на 31 март 2000 г. Оттогава в сградата се помещава наместничеството на кмета на Брезник.
През 2022 г. общината ремонтира чешмата-символ на Извор за 1000 лева. За целта строителите използват теракотени плочки за баня, а автентичния вид на 100-годишната чешма е променен, за да придобие вид на турска чешма с дълго корито, наподобяващо вана и два чучура. В резултат на некачествения ремонт за една зима някои от плочките на чешмата се строшават, поради заледяване.
В селото има местен магазин и бар, който е използван преди като пекарна за хляб.
Крепостта Градище
[редактиране | редактиране на кода]Късноантичната крепост „Градище“ се намира на 1.11 км западно по права линия от центъра на село Брезнишки извор, върху източния дял на възвишението Изворската могила, което е част от планината Стража. Обхващала е площ от около 6 дка. В днешно време все още се вижда част от стените, изградени от ломени камъни, споени с хоросан. Крепостта е имала и втора крепостна стена, широка 1.4 м. Очертавала се е и петоъгълна кула. Изградена е върху по-ранно антично селище по времето на император Юстиниян. Надморска височина – 1062 м.[24]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Брезнишки извор[25]
- проф. Божил Николов – филолог, зам.ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- проф. Елит Николов – социолог
- Станка Зарева Кирова – народна певица[26]
- Александър Стоянов Иванов – осъден на смърт (1915 – 1945)[27]
Землячески събор
[редактиране | редактиране на кода]Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, в деня след празника Петдесетница и е винаги в понеделник. На този празник Православната църква почита Светия Дух – едно от трите лица на Светата Троица. Светия Дух се изобразява в християнската традиция като гълъб. Обикновено съборът се провеждал в неделя на площада или на язовира, а на следващия ден семействата се събирали да празнуват.
Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата.[28]
Дати на събора
- 2020 г. – 8 юни
- 2021 г. – 21 юни
- 2022 г. – 13 юни
- 2023 г. – 5 юни
- 2024 г. – 24 юни
- 2025 г. – 9 юни
- 2026 г. – 25 май
- 2027 г. – 17 май
- 2028 г. – 5 юни
- 2029 г. – 21 май
- 2030 г. – 10 юни
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Язовир Извор
-
Брезнишки извор
-
Магазинът на селото
-
Изворската могила
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Фосилите на България. БАН, 1981. с. 119, 175.
- ↑ И. Георгиев, Владимир. Български етимологичен речник, том 2. 1971. с. 22.
- ↑ Рибно богатство на язовир „Брезнишки извор“
- ↑ Годишник на СУ, Филологически факултет, том 54. Изд. Наука и изкуство, 1959. с. 334, 370.
- ↑ Известия на Института за български език, том 3. БАН, 1954. с. 268.
- ↑ Език и литература, том 35. Дружество на българистите, 1980. с. 98.
- ↑ а б История, име и география на селото
- ↑ История на България, том 3. БАН, 1982. с. 493.
- ↑ Документи от преди Освобождението
- ↑ М. Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена в Югозападна България. 2002. с. 102.
- ↑ Първите заселници на село Извор
- ↑ Чешмата в центъра на селото
- ↑ Манастир Св. Николай Чудотворец
- ↑ Обновеният манастир Св. Никола
- ↑ Обновеният път за Св. Никола
- ↑ Вековен дъб край Брезнишки извор
- ↑ Информация за номинираните от конкурс „Дърво с корен“
- ↑ Информация за победителите от конкурс „Дърво с корен“
- ↑ Камбаната на храм „Св. Троица“
- ↑ Снимки на храм „Св. Троица“, март 2021г.
- ↑ Парите за реставрация на храма
- ↑ Църквата Св. Троица
- ↑ Крепост Градище
- ↑ Родени в Брезнишки извор
- ↑ Сборник на БАН, том 50. Книпеграф, 1963. с. 432, 468.
- ↑ Попов, Славян. Обикновен български комунизъм, част 3. 2008. с. 167.
- ↑ Празникът Св. Дух
|