Брестник

Брестник
Брестник 42.053375, 24.766788 Брестник
Общи данни
Население	1908 души (15 март 2024 г.) 92 души/km²
Землище	20,752 km²
Надм. височина	310 m
Пощ. код	4107
Тел. код	03114
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	06447
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Родопи Павел Михайлов (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Кметство    – кмет	Брестник Кръстю Чунчуков (Местна коалиция "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"/БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, ЛЕВИЦАТА И БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД)
Брестник в Общомедия

Брестник е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

Центърът на Брестник

География

Брестник се намира на 4 km от Пловдив в посока юг. Селото е в началото на родопския рид Чернатица, известен още и като „Родопската яка“ на Пловдив. Землището на селото граничи със землищата на град Куклен и селата Брани поле, Белащица, както и с Асеновградско шосе, свързващо Пловдив и Асеновград.

В непосредствена близост до Брестник, в посока югозапад, се намира манастирът „Свети Георги“ (този светец е силно почитан от населението на околните села), а на югоизток на около 3 km е кукленският манастир „Св. Козма и Дамян“, известен с лечебния си извор и древно оброчище, съществуващо най-вероятно от тракийски времена.

Село Брестник е разположено на склон, поради което се характеризира със силна денивелация между северния и южния си край. Между Брестник и Куклен (3 км) съществува вилна зона. Брестник е сред селата в района, към които има голям интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища. Близостта му до Пловдив и природните забележителности в землището на селото обуславят сравнително по-високите цени на недвижимите имоти от останалите села в областта. От селото се открива гледка към жк. Тракия.

История

При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей.

Първи писмени исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15 – 16 в. Селото най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно „Хаджи Османица“ и „Хаджи Сюлейманица“, вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.

Турското име на селото е „Караагач“ или „черен бряст“.

Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.

Край селото са се водили епични битки, известни като „Битките при Караагач“ по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски на генерал-майор Краснов и генерал-майор Виктор Дандевил. Боевете са се водили в началото на 1878 г.

Днес в памет на загиналите руснаци и румънци в селото има комплекс – Руски паметник.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1715 1946 1943 1956 1997 1965 1975 1975 2182 1985 2037 1992 1836 2001 1863 2011 1868 2021 2181

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1868	100.00
Българи	1280	68.52
Турци	33	1.76
Цигани	0	0.00
Други	3	0.16
Не се самоопределят	3	0.16
Неотговорили	549	29.38

Религии

В селото има православни християни.

Културни и природни забележителности

• Статуя на тракийски конник (вис. 1,60 м), открита при с. Брестник, Пловдивско (III в.). Вероятно паметник на хероизиран виден тракиец.

Редовни събития

Свързани са с вярванията в природата, от една страна, а от друга, с християнството. Традиционно е зарязването на лозите на Трифоновден – 1 февруари. Празнува се и Бабинден – на 21 януари, като се прави голям карнавал, в който участват основно жени.

Друг голям празник е денят на Св. Георги – 6 май, на който освен на традиционния събор на манастира „Св. Георги“, почти във всяка къща се празнува усилено.

В последните години се налага обичаят да се празнува ден на Сватбарския музикант на втория ден от Великденските празници. На този фестивал се събират музикални групи, изпълняващи традиционен фолклор и се състои надсвирване.

Винаги са били празнувани с особена почит коледните празници, като коледарите обикалят по домовете в съответствие с някогашната традиция.

Личности

• Поручик Рангел Дърмонов от с. Брестник загинал при боевете при река Драва през 1945 г.

Други

Говор

Характерен е диалектът, използван в селото. Той силно се отличава от говора в съседните населени места. Не се произнася звукът „х“; използва се пълен член независимо дали се членува подлог в изречението; съществуват и специфични думи със собствено значение – напр. „охлюв“ – „Пъжлик“. Така например, споменатата по-горе в раздел ИСТОРИЯ чешма „Хаджи Османица“ е наричана „Аджусманица“.

Диалектно е изговарянето и на доста от личните и фамилни имена на жителите на селото. Васил е Цильо, Георги – Гочо, Ангел/Рангел – Ранджо и др.

Спорт

В последните години силно се развива футболният отбор на селото, в който инвестират няколко души, закупили къщи в селото. Брестник 1948 успя през 2009 г. за пръв път в своята история да се класира за второто ниво на футболната пирамида в България. Собствениците на футболния клуб осъществиха модернизация на стадиона, като имат амбиция да го превърнат в модерна спортна база, която да се използва за подготовка и на елитни футболни отбори.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно село Брестник
• Снимки на Брестник Архив на оригинала от 2007-11-11 в Wayback Machine.
• Сайт посветен на с. Брестник
• www.hotel-berkut.com Архив на оригинала от 2009-08-20 в Wayback Machine.