Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Маратон“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Маратон“
Marathon-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Мажисьен“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Маратон“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Аполо“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Мърси“
ПроизводителКорабостроителници в Гоувън, Портсмът и Чатъм, Великобритания
Планирани5
Построени5
В строеж1887 г. – 1889 г.
В строй1889 г. – 1920 г.
Утилизирани5
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2997 t (нормална);
(2845 t за „Медея“ и „Медуза“)
Дължина между перпендикулярите
80,8 m
Ширина12,8 m;
12,5 („Медея“ и „Медуза“)
Газене5,03 m
Броняна палубата: 25 mm
(по скосовете: 51 mm);
щитове оръдия: 114 mm;
на бойната рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини тип „Компаунд“;
6 парни котела
Мощност9000 к.с. (6,6 МВт)
(форсирана)
Движител2 гребни винта
Скорост20 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване
8000 мили при ход 10 възела;
Запас гориво: 400 t въглища
Екипаж218 души
Кръстен в чест на:града Маратон
Въоръжение
Артилерия6×1 152 mm;
9×1 57 mm;
3×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
4×1 457 mm ТА[1]
Други3 картечници
Бронепалубни крайцери тип „Маратон“ в Общомедия

Маратон (на английски: Marathon) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Мърси“, тяхна по-малка и по-евтина версия. Също така са и първите британски кораби, които са ориентирани за достигане на числено превъзходство над потенциалния противник.

Всичко от проекта са построени 5 единици, проектът е известен и като тип „М“, защото всички кораби на проекта носят имена започващи с буквата М: „Маратон“ (на английски: HMS Marathon), „Мажисьен“ (на английски: HMS Magicienne от (на френски: Magicienne; на български: Вълшебница), „Медея“ (на английски: HMS Medea), „Медуза“ (на английски: HMS Medusa) и „Мелпомена“ (на английски: HMS Melpomene). Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Аполо“.

След построяването на модерните в техническо отношение и достатъчно мощни бронепалубни крайцери от типовете „Леандър“ и „Мърси“, британското Адмиралтейство преразглежда потребностите на флота. Доколкото главните потенциални противници на флота тогава – Франция и Русия не строят нищо подобно, строежът на подобни, скъпи кораби е просто разточително. Заедно с това много държави приемат доктрината и се готвят за воденето на крайцерска война против Великобритания, с концепцията за възможно преоборудване на бързоходни граждански съдове в спомагателни крайцери. За борба с подобен противник мощните кораби са чисто разточителство. Още повече, че разтеглените комуникации на Британската империя изискват огромен брой крайцери и изискванията за икономия на ресурси са просто очевидни.

В резултат на това започва строителството на неголеми и евтини кораби от 2-ри ранг, но строени в големи серии. Първият опит в това направление са крайцерите от типа „Маратон“, те представляват намалена версия на „Ривърите“, като чувствително им отстъпват по всички качества, освен по скорост.

Бронепалубните крайцери от типа „Маратон“. Схема на артилерията и бронирането.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Име Заложен на Спуснат на вода Влиза в строй
HMS Magicienne 10 август 1887 г. 12 май 1888 г. 1889 г.
HMS Medea 25 април 1887 г. 9 юни 1888 г. 1889 г.
HMS Medusa 25 август 1887 г. 11 август 1888 г. 1889 г.
HMS Marathon 10 август 1887 г. 23 август 1888 г. 1889 г.
HMS Melpomene 10 октомври 1887 г. 20 септември 1888 г. 1890 г.

Намалената стойност на „Маратон“, по сравнение с предшествениците им, е много удовлетворителна за Адмиралтейството. Въоръжението на крайцерите, макар и по-слабо, напълно съответства на поставените пред тях задачи. В останалите си параметри проектът обаче е неудачен. Мореходността им е явно недостатъчна – корабите са много силно заливани с вода и в хубаво време, а на пълна скорост забиват носа във вълните. Вследствие на това нито един от тях не достига планираната скорост от 20 възела. Корпусът е много тесен и няма нормални условия за обитаване на екипажа, дори в намален състав. Особено лошо е положението на огнярите, които работят много тесни отсеци. Независимо от бързото превъоръжаване на крайцерите със скорострелна артилерия, тяхната бойна ценност остава невисока.

  1. Всички посочени характеристики са според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 167 – 168.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Медея““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​