Василий Поленов
Василий Поленов Василий Поленов | |
![]() Портрет на Поленов от Иля Репин (1877) | |
Роден | |
---|---|
Починал |
с. Борок, дн. Поленово, Русия |
Погребан | Тулска област, Русия |
Националност | ![]() |
Учил в | Императорска художествена академия |
Кариера в изкуството | |
Стил | реализъм, передвижници |
Жанр | пейзажна живопис, историческа живопис |
Академия | Императорска художествена академия |
Известни творби | „Московски двор“, „Обрасло езеро“, „Христос и грешницата“ |
Повлиян | Павел Чистяков |
Повлиял | Исак Левитан, Константин Коровин, Иля Остроухов, Абрам Архипов, Александър Головин |
Награди | Малък златен медал за „Йов и приятелите му“ (1870) Голям златен медал за „Христос повдига дъщерята на Яир“ (1871) |
Семейство | |
Братя/сестри | Поленова, Елена Дмитриевна,[1] |
Уебсайт | vasily-polenov.ru |
Василий Поленов в Общомедия |
Василий Дмитриевич Поленов е руски художник, академик, пътешественик, архитект, майстор на историческата, пейзажната и жанровата живопис и педагог, военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878). Народен художник на Републиката (1926).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Василий Поленов е роден на 20 май (1 юни) 1844 г. в Санкт Петербург, Русия, в многодетно дворянско семейство.
Баща му Дмитрий Василевич Поленов е бил известен археолог и библиограф. Майка му Мария Алексеевна, с моминско име Воейкова, пишела книги за деца и се занимавала с живопис. Чичото на художника М. В. Поленов (1823 – 1882) е бил сенатор.
Ярък спомен в детските години за Василий остава пътуването до Олонецкия край с неговата девствена природа и в Олшанка, Тамбовска губерния, в имението на баба му В. Н. Воейкова. Тя имала познания по история, познавала народната поезия, обичала да разказва легенди и предания.
В тази атмосфера се формира художественият вкус на художника. Бабата всячески поощрявала увлечението на внука си към живописта и творческото му честолюбие, като организирала конкурси сред децата и като в Академиите им присъждала медали.
Най-надарени сред децата се оказали двама – големият син Василий и малката дъщеря Елена, които стават впоследствие художници.
За децата били наемани педагози по живопис от Художествената академия.
Срещата с П. П. Чистяков се оказала съдбоносна. Той обучавал Василий и сестра му на основите на рисуването и живописта през годините 1856 – 1861, като той самият по това време бил студент в Академията. Още в началото той изисквал от учениците си дълбоко изучаване на природата.
Между 1861 – 63 Василий Поленов се учил в Олонецката губернска мъжка гимназия в Петрозаводск.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Wassilij_Dimitriewitsch_Polenow_001.jpg/220px-Wassilij_Dimitriewitsch_Polenow_001.jpg)
След завършването той постъпва, заедно с брат си Алексей, във физико-математическия факултет на Петербургския университет.
Вечер посещавал, като частен ученик, Художествената академия. Занимавал се не само с рисуване, но и посещавал лекции по анатомия, строителство, чертожна геометрия, история на изящните изкуства.
Поленов бил постоянен посетител на оперните театри и на концертите, увличал се от Вагнер, самият той пеел в студентския хор, съчинявал музикални произведения.
Скоро Поленов станал постоянен ученик на класа по натура в Художествената академия. После временно напуснал университета и напълно се потопил в изучаване на живописта.
През 1867 завършил ученическия курс в Академията, получавайки сребърен медал за рисунки и етюд.
След това участвал в два конкурса и спечелил два златни медали в избрания от него клас по историческа живопис.
От януари 1868 възобновил занятията в университета, но този път в юридическия факултет.
Първото задгранично пътуване Поленов осъществява през лятото на 1867, като посещава Световното парижко изложение. На изложението имало голям раздел с произведения на народните художествени занаяти от цял свят. Незабравимите впечатления от видяното залегнали в дисертацията му, която той защитил в университета.
Като стипендиант на Академията пътува в Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. За картината „Арестът на графиня Д'Етрамон“ е провъзгласен за академик (1876).
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Wassilij_Dimitriewitsch_Polenow_005.jpg/220px-Wassilij_Dimitriewitsch_Polenow_005.jpg)
При изострянето на Източния въпрос през 1876 г. постъпва доброволец в корпуса на генерал-майор Михаил Черняев. Участва в Сръбско-турската война (1876). Награден е с медал „За храброст“ (Черна гора) и орден „Таковски кръст“ (Сърбия).
В България[редактиране | редактиране на кода]
Доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878). Художник – военен кореспондент. Аташиран е към престолонаследника Александър Александрович. Участва в действията през цялата война в състава на Русчушкия отряд. Василий Поленов създава в България картини, които са далеч от баталната живопис. Главен акцент поставя на човека и етнографията на българина. Известните му български произведения са:
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Polenov_MechtySAR.jpg/220px-Polenov_MechtySAR.jpg)
- „Стаята на командващия“
- „Речна долина в България“
- „Главната квартира на командващия Русчушкия отряд в Брестовица“
- „Български дом“
След войната[редактиране | редактиране на кода]
След войната пътешества в Близкия Изток. Основно правило в творчеството му е Изкуството следва да носи щастие и радост. Създава художествените серии: „Московска“, Селски бит, Източна.
Обзор на творчеството[редактиране | редактиране на кода]
През 1869 Поленов получава малък златен медал за картината си „Йов и приятелите му“, а през 1871 (едновременно с Иля Репин) получава големия златен медал за конкурсната си картина „Христосъ възкресява дъщерята на Яир“.
Завършвайки едновременно университетския курс след юридическия факултет през 1872 г., Поленов тръгва за чужбина в качеството на стипендиант на Академията. Посещава Виена, Мюнхен, Венеция, Флоренция, Неапол, дълго време живее в Париж и рисува между другото и картината „Арестът на графиня Д'Етремон“, която му обезпечава през 1876 г. званието академик.
През лятото на 1874 г. той работи в Нормандия, в курортното градче Вьол, където го е поканил И. Е. Репин, който се намира там също като стипендиант на Академия. Там Поленов открива за себе си нови задачи в пейзажната живопис („Нормандски бряг“, „Рибарска лодка“, „Етрета, Нормандия“).
Връщайки се през 1876 г. в Русия, той скоро се присъединява към Руско-турската война. През цялата война той е официален художник към главната квартира на наследника (впоследствие император Александър ІIІ).
От седемдесетте години на 19 век нататък Поленов работи в областта на театралния декор. Между 1882 – 1895 г. преподава в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, като сред неговите ученици са Левитан, Коровин, И. С. Остроухов, Абрам Архипов, Александър Головин и Е. М. Татевосян.
През 1877 г. Поленов се заселва в Москва. Година след това той показва на Шестата изложба на передвижниците картината си „Московски двор“, нарисувана от натура в арбатска пресечка. Тази картина става по-късно визитна картичка на художника. След огромния успех на картината художника става родоначалник на новия жанр „интимен пейзаж“.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Moscow_Courtyard_%28Polenov%2C_1878%29.jpg/220px-Moscow_Courtyard_%28Polenov%2C_1878%29.jpg)
От 1879 г. Полянов става член на Обществото на художниците на передвижниците. Той се слави като майстор на епическия пейзаж, особено след като по-късно се заселва на река Ока и прави пътешествия по местата, свързани с люлката на християнството.
През 1881 – 1882 г. той се отправя на първото си пътешествие в Близкия Изток по библейските места: в Константинопол, Палестина, Сирия и Египет, от където се завръща с ескизи и чернови за мащабното си платно „Христос и грешницата“, а така също и други картини.
През 1883 – 1884 г. Поленов продължава работата си над картината „Христос и грешницата“, и през 1887 г. я показва на петнадесетата изложба на передвижниците.
През 1888 г. той рисува картината „На Тивериадското /Генисаретското/ езеро“.
Домът на река Ока[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/%D0%92._%D0%94._%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2._%D0%9E%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%81%D1%8B._1892.jpg/220px-%D0%92._%D0%94._%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2._%D0%9E%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%81%D1%8B._1892.jpg)
Въпреки че е градски жител, Поленов много обичал простора на безкрайните полета, гъстите широколистни гори, спускащи се към могъщите реки. Той мечтаел да живее в лоното на природата. През 1890 г. Поленов купува неголямото имение Бьохово в Тулска губерния, на високия бряг над река Ока. В тихо местенце, в борова гора, малко настрани от селото Поленов строи дом с парите, получени от продажбата на картината „Христос и грешницата“. Художникът построява дома си по собствен оригинален проект, а към него и художествени работилници. Усадбата е наречена Борок. Там Поленов работи много и то продуктивно, гостоприемно кани селските деца и провежда с тях познавателни занятия и представления, развива художествения им вкус. По замисъла на художника усадбата трябвало да стане „гнездо на художници“, а с времето се превръща в първия провинциален общодостъпен музей.
Поленов построява и народен театър за селяни, а и църква в Бьохово.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Wassilij_Dimitriewitsch_Polenow_004.jpg/220px-Wassilij_Dimitriewitsch_Polenow_004.jpg)
Днес в усадбата Борок (преименувана на Поленово) се намира Държавният мемориален историко-художествен и природонаучен музей на името на В. Д. Поленов, където се е запазила оригиналната обстановка, интериор, мебели, библиотека и ежедневни предмети на Поленов. Първият директор на музея е синът на художника, биолог по професия, професор в Московския университет, Дмитрий Васильевич Поленов (1886 – 1967).
След 1899[редактиране | редактиране на кода]
През 1899 Поленов се отправя за втори път в Близкия Изток с цел събиране на материал за грандиозната евангелския серия „Из живота на Христа“, която той завършва през 1909 г. Излагането на тези картини има голям успех и за известен период изложбата става централно събитие в света на живописта.
Поленов и Валентин Серов излизат от състава на Художествената академия, защото президент на академията е великият княз Владимир Александрович, който изиграва определена роля в събитията, наречени „Кървавата неделя“ през януари 1905 г.
През 1906 в Голямата зала на Московската консерватория е изпълнена операта на Поленов „Призракът на Елада“.
През 1907 той пътешествува из Германия и Италия, а между 1910 – 1911 посещава отново Европа.
Между 1910 – 1918 Поленов води в Москва просветителска дейност, участва в организирането на народния театър.
През 1914 Поленов прави в Москва изложба на картини от цикъла „Из живота на Христа“ с цел събиране на средства в полза на ранените по време на Първата световна война.
В годините 1915 – 1916, по инициатива и по ескизи на Поленов, архитектът О. О. Шишковски издига на улица Зоологическа в Москва „Дом за секцията за съдействие по организирането на селските, заводските и училищните театри“. От 1921 това е „Дом за театрално просвещение“ на името на академик В. Д. Поленов („Театралният дом“).
През 1918 – 1919 Поленов живее в усадбата Борок, рисува картината „Разлив на река Ока“.
През 1924 г. е първата самостоятелна изложба на художника в Държавната Третяковска галерия, посветена на 80 години от рождението на художника.
През 1926 Поленов получава званието „Народен художник на Републиката“.
Поленов много обичал лятото, а дългите юлски дни, когато листата на брезите напълно се развиват, той наричал „най-важните в годината“. Именно в един такъв ден, на преклонна възраст, художникът напуска този свят.
Художникът умира на 18 юли 1927 г. в своята усадба и е погребан на селското гробище в село Бьохово, на стръмния бряг на река Ока, където той често рисувал етюди. Според последната му воля на гроба му е поставен олонецки кръст, защото някога в имението Имоченица, Олонецка губерния, десетгодишният градски жител Вася Поленов за първи път се запознал от близо с природата.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Polenov_premudr_NN.jpg/220px-Polenov_premudr_NN.jpg)
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Поленов е женен от 1882 г. за Наталия Василевна Якунчикова (1858 – 1931), дъщеря на московския търговец и фабрикант В. И. Якунчиков. От този брак се раждат шест деца, двама синове, един от които почива още в детска възраст, и четири дъщери.
Къщата музей „Поленов“[редактиране | редактиране на кода]
През декември 1915 на ул. Мединка, днес Зоологическа 13, е тържествено открита къщата музей „Поленов“ – първото в света учреждение, даващо помощ на селските и заводски театри. Той е създаден от руския художник В. Д. Поленов и промишления магнат С. И. Мамонтов.
През 1915 – 1916 за музея „Поленов“ е построена особена пристройка от архитект Осип Шишковски (по ескизи и собствен оригинален проект на Василий Поленов и с негови средства и с поддръжката на Сава Мамонтов). В зданието има зрителна зала с 300 места, библиотека, репетиционна стая, работилници, склад. Дейността на Поленовския дом не прекъсва и в трудните революционни години на гражданската война. Любителските и професионалните театри били подчинени на Наркомпрос като „Подотдел на работническо-селските театри“.
През януари 1921 този подотдел е преобразуван в Дом за театрално просвещение на името на академик В. Д. Поленов („Дом на театъра“ – „Театральный дом“). Там се създават нови отдели: литературен, музикален, учебен театър и др. Започва да излиза списание „Народен театър“ През годините домът е многократно преименуван, но на 29 януари 2016 след писмено съгласуване с наследниците на Поленов и със заповед на Министерството на културата от 1 юни 2011 на Държавния дом за народно творчество е върнато старото име „Поленов дом“.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
В чест на В. Д. Поленов астрономката от Кримската астрофизична обсерватория Людмила Карачкина нарича открития на 18 август 1986 г. астероид 4940 POLENOV.
През 2010 в издателство „Млада гвардия“ е издадена книгата на М. И. Копщицер „Поленов“ от серията „Животът на знаменити личности“.
Съществува държавен музей усадба „Василий Дмитриевич Поленов“, село Поленово.
Неговите творби днес са в най-значимите руски галерии: Третяковска галерия, Държавен руски музей, Киевски музей на руското изкуство и много други.
Главни произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Бабина градина“, 1879
- „Лято“, 1879
- „Болната“, 1886
- „Христос и грешницата“, 1887
- „Златна есен“, 1893
- „Сред учителите“, 1896
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 138
- Н. М. Белоглазова „В. Поленов и Е. Поленова в Абрамцево“
- Сахарова Е. В., В. Д. Поленов Писма, Дневници, Спомени, второ издание 1950 г.
- Юрова Т. В. „В. Д. Поленов“, Москва 1961
- В. Д. Поленов, Е. Д. Поленова Хроника на семейството на художника, Москва 1964
- Юнге Е. Ф. Спомени, Кореспонденция, Съчинения 1843 – 1911, изд. „Кучково поле“, Москва 2017 г.
- Юнге Е. Ф. Воспоминания. Переписка. Сочинения. 1843 – 1911, издательство „Кучково поле“, Москва, 2017
„Държавен Руски Дом на народното творчество“, 2009 г. стр. 489 ISBN 5-98335-027-7, ISBN 978-5-98335-027-4
|