Габрово (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.
| Габрово | |
  Габрово  Габрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 71 души[1] (15 март 2024 г.) 2,96 души/km² |
| Землище | 24 261 km² |
| Надм. височина | 836 m |
| Пощ. код | 2747 |
| Тел. код | 07414 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 14204 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Га̀брово е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Габрово се намира в източните склонове на планината Влахина, близо до границата със Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е наричано в миналото Българско Габрово, за да се различава от намиращото се от другата страна на Влахина помашко село Габрово (днес на територията на Северна Македония), наричано Турско Габрово.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Габрово, село на Юг от Падеш; далеч е от Горна Джумая около 4 часа път. Църква и училище няма. 80 къщи, българе.[2] | “ |
По време на Балканската война в 1912 година 3 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 480 души, всичките българи-християни.[4]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 36 | 100.00 |
| Българи | 36 | 100.00 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 0 | 0.00 |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]В селото има късносредновековна църква „Свети Георги“, която се намира на десния бряг на река Габровска, в махалата Чандревица. В Самарджийската махала в 1905 година е построен храмът „Свети Иван Рилски“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Габрово
Иван Костадинов Якимов - Якимата (? - 1873), български революционер, обесен в София след Левски[8]
- Починали в Габрово
- Атанас Ташков Бямов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[9]
- Борис Сугарев (1878 -1903), български революционер от ВМОК
- Гьошо Кьосев, български революционер от Тушин, убит при Габрово[10]
- Димитър Милев (1882 – 1903), български военен и революционер
- Софроний Стоянов (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Габрово, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2018.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 183.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 107
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.
| ||||||||||
