Горна Бошава

Горна Бошава
Горна Бошава
	Горна Бошава Горна Бошава
— село —
	панорама
	Горна Бошава
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Кавадарци
Географска област	Бошава
Надм. височина	728 m
Население	51 души (2002)
Пощенски код	1437
МПС код	VE
	Горна Бошава в Общомедия

Горна Бошава (на македонска литературна норма: Горна Бошава) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География

Горна и Долна Бошава са планински селца разположени непосредствено едно до друго, от тип махали, характерно за планинските региони. Близостта им е причината често в миналото двете да са представяни като едно цяло. Разположени са в средната част на долината на река Бошава, около която се формира географската област Бошава.

История

В XIX век Горна и Долна Бошава са села в Рожденска нахия в Тиквешка каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Рошава като българско село.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бошево Горно и Бошево Долно имат 625 жители, всички българи християни.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Бошево (както са записани двете села) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

В края на 1990-те години започва изграждането на селската църква „Свети Илия“, като темелният камък е поставен от управляващия Повардарска епархия Тимотей Дебърско-Кичевски.^[4]

Личности

Родени в Горна Бошава

Миле Ангеловски (1936 – 2000), детски писател и поет от Северна Македония

Външни препратки

Миней за октомври от XVI век, прибран от Бошавския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет според приписката на задната корица

Бележки

↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.

[1] Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.

[2] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.

[4] Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.

[1]

[2]

[3]

[4]