Направо към съдържанието

Джеймс Джордж Фрейзър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
сър Джеймс Джордж Фрейзър
Sir James George Frazer
британски антрополог
Джеймс Фрейзър през 1933 г.
Джеймс Фрейзър през 1933 г.

Роден
Починал
7 май 1941 г. (87 г.)
Кеймбридж, Англия, Великобритания

Учил вГлазгоуски университет
Тринити Колидж
Кеймбриджки университет
Научна дейност
ОбластАнтропология
Работил вКеймбриджки университет
ПубликацииЗлатната клонка (1890)
ПовлиялДжак Гуди
сър Джеймс Джордж Фрейзър в Общомедия

Джеймс Джордж Фрейзър (на английски: Sir James George Frazer) e шотландски антрополог, фолклорист и историк на религиите, представител на класическата британска социална антропология, имащ голям принос в изследването на тотемизма, магията и развитието на религиите в историята на човечеството. Автор на 12-томния труд Златната клонка, систематизиращ материал върху примитивната магия, митология, тотемизъм, анимизъм, табу, религиозните вярвания, фолклор и обичаи на различни народи.

Джеймс Джордж Фрейзър е роден в Глазгоу на 1 януари 1854 г. Фрейзър е най-голямото от четирите деца в семейството на фармацевт. Родителите му са част от Свободната шотландска църква, консервативна религиозна група, която се отделя от официалната презвитерианска Шотландска църква през 40-те години на 19 век. Израства в атмосфера на дълбока набожност, която (както сам пише по-късно) съвсем не считал за угнетяваща.

Постъпва в Глазгоуския университет на възраст от 15 години (нещо обичайно за онези времена). Получава образование в специалността „юриспруденция“ (1869 – 1874 г.). В мемоарите си споменава, че по онова време с него се случват три важни неща – до края на живота си се увлича по класическите езици и литература, разбира, че светът се управлява от система неизменни природни закони и безболезнено губи религиозната вяра от детството си.

Прочитайки книгата на Едуард Бърнет Тайлър Примитивната култура (1871 г.) решава да изучава антропология. Фрейзър счита, че шотландското образование дава по-разностранна подготовка от английското, но въпреки това нивото не е достатъчно и постъпва в Тринити Колидж, Кеймбридж, за да получи втора бакалавърска степен. Става ученик на Уилям Робъртсън Смит и през 1874 – 1879 г. изучава класическа филология, философия и право. Работи в Кеймбридж от 1879 г. до края на живота си, а от 1907 г. е професор по социална антропология.

През 1896 г. Фрейзър се жени за Елизабет (Лили) Гроув, която е с френски произход; вдовица с две деца, принудена от бедност да стане писателка. Елизабет е автор на важно изследване върху историята на танца и множество пиеси, използвани за обучение. Убедена е, че научната общност не оценява достатъчно заслугите на Фрейзър, който напълно съответства на стереотипа за учен – срамежлив и неразговорлив. Организира неговите работи да бъдат преведени на френски, и така той става известен във Франция след Първата световна война. През 1907 г. Фрейзър става член на съвета на Тринити Колидж, а в 1907 – 1908 г. е професор по социална антропология в Ливърпулския университет. Получава най-високи академични награди и в 1914 г. е произведен в рицарско звание. Става член на Кралското общество през 1920 г.

Към 1930 г. почти напълно ослепява. Почива на 7 май 1941 г. в Кеймбридж, където е и погребан.

Пол Апел, вдясно, в качеството си на ректор приема Джеймс Фрейзър и Ръдиард Киплинг в Сорбоната през 1921 г.

Сър Джеймс Джордж Фрейзър развива сравнителния метод в етнографията и е един от родоначалниците на сравнителното изучаване на религиите. Работата му засяга широк кръг от антропологически изследвания. Фрейзър първи предполага наличие на връзка между мит и ритуал. Основа на неговите трудове са три принципа – еволюционното развитие, психическото единство на човечеството и фундаменталната противоположност на разум и предразсъдък.

Като кабинетен учен той почти никога не напуща пределите на Великобритания. Практически не е пребивавал другаде освен в Гърция и Италия, a голямата част от фактическия материал получава от мисионери и чиновници на Британската империя, живеещи в колониите, използвайки нарочен въпросник.

Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител Уилям Робъртсън Смит, който е редактор на Енциклопедия Британика и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки автор на важни статии като „Табу“ и „Тотем“. Първата му книга Тотемизмът излиза в 1887 г. Най-известният труд на Фрейзър, донесъл му световна известност, е Златната клонка (публикуван за първи път през 1890 г.). Книгата дава и паралел между древните култури и ранното християнство. Трудът е разширен до 12 тома през следващите 25 години.

Фрейзър прилага теорията за еволюция към антропологията и въвежда три стадия на развитие на човечеството – магия, религия, наука.[1] Според него магията предшества религията и почти напълно изчезва с нейната поява. При „магическият“ стадий на своето развитие хората вярвали в своите способности да променят по магичен път заобикалящия свят. По-сетне господстваща става идеята, че светът се подчинява на богове и свръхестествени същества. При третия стадий човекът се отказва и от тази идея. Преобладаваща става вярата с това, че светът се управлява не от богове, а от „законите на природата“, които може да бъдат опознати и управлявани.

Трудовете на Фрейзър вдъхновяват френския историк Рене Жирар при изграждането на теорията за „миметическото желание“ и „жертвения козел“. Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Ерих Нойман също търпят неговото влияние. Материали от произведенията на Фрейзър, посветени на символния цикъл на живот, смърт и възраждане, широко се използват в литературата и изкуството в периода, последвал Първата световна война. Например отпратки към книги на Фрейзър се откриват в Пустата земя на Т. С. Елиът.

  • Тотемизмът (Totemism) (1887)
  • Златната клонка, 1-во издание (The Golden Bough: a study in Magic and Religion) (1890)
  • Златната клонка, 2-ро издание в 6 тома (The Golden Bough) (1900)
  • Тотемизъм и екзогамия (Totemism and Exogamy) (1910)
  • Златната клонка, 3-то издание в 12 тома (The Golden Bough) (1906 – 1915, 1936)
    • Златната клонка, кратко издание в един том (The Golden Bough) (1922)
      • Златната клонка, София, Издателство на Отечествения фронт, 1984.
  • Вярата в безсмъртието и почитането на мъртвите (The Belief in Immortality and the Worship of the Dead) (1913 – 1924)
  • Фолклорът в Стария завет (Folk-lore in the Old Testament) (1918)
    • Фолклорът в Стария завет, София, Издателство на Отечествения фронт, 1989.
  • Почитането на природата (The Worship of Nature) (1926)
  • Главата на Горгоната (The Gorgon's Head and other Literary Pieces) (1927)
  • Човек, Бог и безсмъртие (Man, God, and Immortality) (1927)
  • Адвокат на дявола (Devil's Advocate) (1928)
  • Митове за произхода на огъня (Myths of the Origin of Fire) (1930)
  • Страхът от смъртта в примитивните религии (The Fear of the Dead in Primitive Religion) (1933 – 1936)
  • Създаване и еволюция на примитивните космогонии и други произведения (Creation and Evolution in Primitive Cosmogonies, and Other Pieces) (1935)
  1. Томас Хиланд Ериксън и Фин Сиверт Нилсен, История на антропологията, София, Арго Пъблишинг, 2006, ISBN 954-328-054-1, стр. 41.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фрэзер, Джеймс Джордж“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​