Джеймс Хекман

Джеймс Хекман
James Heckman
	Джеймс Хекман James Heckman
американски икономист
Роден	19 април 1944 г. (80 г.) Чикаго, Илинойс, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Принстънски университет; Колорадски колеж
Научна дейност
Област	Микроикономика
Школа	Чикагска школа
Работил в	Чикагски университет
Известен с	Статистически анализ на индивидуалното поведение
Награди	2000 Нобелова награда за икономика
Повлиян	Гери Бекър; Якоб Минцер
Семейство
Уебсайт	heckmanequation.org
	Джеймс Хекман в Общомедия

Джеймс Джоузеф Хекман (на английски: James Joseph Heckman) е американски икономист, работещ в областта на иконометрията и микроикономиката. През 2000 г. получава Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел.

Джеймс Джоузеф Хекман (роден на 19 април 1944 г.) е носител на Нобелова паметна награда за икономически науки и американски икономист в Университета на Чикаго, където заема длъжността "Хенри Шулц Професор по икономика"; преподавател в Харис Скул за обществени политики; директор на Центъра за икономика на човешкото развитие (CEHD); [1] и съдиректор на Глобалната работна група по човешки капитал и икономически възможности (HCEO) [2]. Той е също така преподавател по право в правната школа, старши научен сътрудник в Американската правна фондация и научен сътрудник в Националното бюро по икономически изследвания.

През 2000 г., Хекман споделя Нобеловата паметна награда за икономически науки с Даниел Макфадън за неговата пионерска работа в иконометрията и микроикономиката. Той е известен със своите приноси към подборовия отклон и самоподбора в количествен анализ в обществените науки, особено с Хекмановата корекция, която му спечелва Нобеловата награда за икономика. Той е също така добре познат със своите емпирични изследвания в икономиката на труда и студиите му за ефективността на програмите за ранно детско образование. Към декември 2022 г., според RePEc, той е вторият най-влиятелен икономист в света.

Ранни години

Хекман е роден в Чикаго, Илинойс, с родители Джон Джейкъб Хекман и Бърнис Айрин Медли.[4] През 1965 г. завършва математика в Колорадския колеж (Colorado College), а през 1971 г. получава докторска степен по икономика от Принстънския университет, защитавайки дисертацията си на тема "Три есета за предлагането на труд и търсенето на стоки" под наставничеството на Стенли У. Блек (Stanley W. Black).

Кариера

През 1973 г. Хекман става асистент-професор в Колумбийския университет, преди да се премести в Университета на Чикаго. Той е ръководител на дисертации на над 70 студенти, сред които Каролин Хайнрих, Джордж Борхас, Стивън Камерън, Марк Розенцвайг и Ръс Робъртс.[7]

Освен че е Хенри Шулц Професор за икономика и директор на Центъра за икономически изследвания във Факултета по икономика, Хекман е също така преподавател по право в Правната школа[8] и преподавател в Харис Скул за обществени политики, където е директор и на Центъра за оценка на социални програми и Центъра за изучаване на детското развитие. Той е също така член на Съвета за изследвания на Института за икономически изследвания Бекър Фрийдман. Хекман е бил професор на микроиконометрията в Колежа на Лондон (2004-2008), Професор по наука и общество в Университета на Дъблин (2005-2014) и Алфред Коулс Почетен гостуващ професор в Йейл Университет (2008-2011). Сред настоящите му назначения са Президентският стипендиат в Университета на Южна Калифорния в Центъра за здравна политика и икономика Леонард Д. Шефър (2015-) [10] и Международен научен сътрудник в Института за фискални изследвания (2014-).

Център за икономика на човешкото развитие

Основан през 2014 г. и под ръководството на Хекман, Центърът за икономика на човешкото развитие (CEHD) в Университета на Чикаго обхваща неговите множество научни области и инициативи, които включват стриктно емпирични изследвания за определяне на ефективни политики за човешки капитал и проектиране на програми. Сред инициативите на CEHD са Глобалната работна група по човешки капитал и икономически възможности, Консорциумът на Прицкер за развитие на ранното детско образование, Хекмановото уравнение, Мрежата за изследване на определителите на възможностите и резултатите през живота и Инициативата за азиатските семейства в преход. Заедно с професор Стив Дърлауф, Хекман е съдиректор на Групата за работа по човешки капитал и икономически възможности (HCEO).

Изследвания

Хекман е известен със своите приноси към анализа на изборова изкривеност и самоизбор, особено с Хекмановата корекция, за която той беше удостоен с Нобеловата награда по икономика. Той е също така добре познат със своите емпирични изследвания в икономиката на труда, особено относно ефективността на програмите за ранно детско образование.

Неговата работа е насочена към разработването на научна основа за оценка на икономическите политики, с особен акцент върху модели на индивиди и разделени групи, както и проблемите и възможностите, произтичащи от разнообразие и несъответстващи контрафактни състояния. Той разработва нови економетрични инструменти, които се справят с тези въпроси. Неговите изследвания предоставят на политиците важни нови прозрения в области като образование, обучение за работа, необходимостта от вземане предвид на общото равновесие при анализа на пазара на труда, законите за противодискриминация и гражданските права. Той демонстрира силното каузално въздействие на Закона за гражданските права от 1964 г. в насърчаването на икономическия прогрес на афроамериканците. Също така е доказано от него, че процентът на напускане на училище в средното образование в САЩ нараства. Той е изучавал и икономическите ползи от сортирането на пазара на труда, неефективността на активните програми за пазар на труда и икономическия доход от образование.

Неговите последни изследвания се фокусират върху неравенството, човешкото развитие и формирането на умения през целия живот, с особен акцент върху икономиката на ранното детско образование. В момента той провежда нови социални експерименти относно интервенциите в ранното детство и преанализира стари експерименти. Той също така изучава появата на маргинализираната класа в САЩ и Западна Европа. Например, той доказа, че високият интелектуален коефициент (IQ) само с 1 или 2% ограничено подобрява шансовете на индивидите за финансов успех. Вместо това, "добросърдечността" или "усърдие, упоритост и самодисциплина" са тези, които водят до истински финансов успех.

През ранните години на 1990-те, неговите пионерски изследвания относно резултатите на хората, които получават свидетелство за средно образование (GED), получиха национално внимание.

Хекман е автор на над 300 статии и няколко книги. Сред неговите книги са "Неравенство в Америка: Каква роля играе политиката за човешки капитал?" (съавтор Алън Крюгер); "Оценяване на политиката за човешки капитал, право и заетост: Уроци от Латинска Америка и Карибския басейн" (съавтор Кармен Пейджс); "Справочник по економетрика, томове 5, 6А и 6Б" (редактор с Едуард Лиймър); "Глобални перспективи върху правовата държава" (редактор с Р. Нелсън и Л. Кабатинган); и "Митът на успеха чрез тестове: Свидетелството за средно образование GED и ролята на характера в американския живот" (съавтори Джон Ерик Хъмфриз и Тим Каутц).

В момента той е съредактор на Journal of Political Economy. Той също е член на Националната академия на науките (САЩ) и Американското философско общество. [13] Той е член на Американската академия на изкуствата и науките, Економетричното общество (на което е бил и председател), Обществото по икономика на труда, Американската статистическа асоциация и Международния статистически институт.

Награди

За своята работа, Хекман е получил множество награди, включително медала Джон Бейтс Кларк на Американското икономическо общество през 1983 година, наградата Денис Айгнер за приложна економетрика от Journal of Econometrics през 2005 и 2007 година, наградата Джейкъб Минцър за пожизнен принос в икономиката на труда през 2005 година, медала Улисес от Университета на Дъблин през 2005 година, наградата Теодор Шулц от Американското сдружение по селскостопанска икономика през 2007 година, златен медал на президента на Италианската република, връчен от Международния научен комитет на Центъра "Пио Манцу" през 2008 година, наградата за значим принос към публичната политика за децата от Обществото за изследване на детското развитие през 2009 година, медала Фриш от Економетричното общество през 2014 година, наградата "Дух на Ериксън" от Института "Ериксън" през 2014 година и наградата Дан Дейвид за борба с бедността през 2016 година.

Личен живот

През 1979 г. Хекман се жени за социоложката Лин Петлър-Хекман, която почива на 8 юли 2017 г. [16] Те имат две деца: син на име Джонатан (р. 1982), който е физик в Университета на Пенсилвания, и дъщеря на име Алма (р. 1986), която е асистент-професор по история в Университета на Калифорния в Санта Круз.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Longitudinal Analysis of Labor Market Data, Burton Singer (ed.), Cambridge: Cambridge University Press, 1985.
Handbook of Econometrics, Vol 5 (with E. L. Leamer), New York: North-Holland, 2001.
Inequality in America : What Role for Human Capital Policy ?, J. Heckman and A. Krueger, eds., Cambridge, MA: MIT Press, 2003.
Evaluating Human Capital Policies (Gorman Lectures), Princeton University Press, 2004.
Law and Employment: Lessons From Latin America and the Caribbean (with C. Pages), University of Chicago Press, For NBER, 2004.
Handbook of Econometrics, Vol 6 (with E. L. Leamer), New York: North-Holland, 2007.
The GED, Under preparation, Brookings, 2007.