Игнатица
| Игнатица | |
  Игнатица  Игнатица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 425 души[1] (15 март 2024 г.) 14,4 души/km² |
| Землище | 29,506 km² |
| Надм. височина | 466 m |
| Пощ. код | 3167 |
| Тел. код | 09122 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 32281 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
| Кметство – кмет | Игнатица Венцислав Георгиев (БСП) |
Игна̀тица е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Игнатица се намира в планински район, южно от река Искър. Единственият официален път до него е от Зверино. Неотбелязаното на картите продължение на този път пресича вододелния хребет между реките Искър и Бебреш и излиза в близост до село Рашково. Този път, макар и асфалтов, не е винаги проходим, отделни участъци се нуждаят от възстановяване след поройни валежи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според легендите, името на селото идва от името на отдавна живял там ковач – Игнат. Според преданието, съпругата на Игнат била изключително красива жена и когато съселяните отивали при ковача, те казвали, че отиват при Игнатица, т.е. при жената на Игнат, и оттам дошло и името на селото.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 624 | 100,00 |
| Българи | 583 | 93,42 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 0,48 |
| Неотговорили | 38 | 6,08 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Св. Игнатий Богоносец“, вдигната с дарения на местни жители и фирми. Строителните дейности се извършват предимно с доброволния труд на жителите на селото и наетите по програмата за временна заетост в Игнатица. Осветена и открита на 20.12.2007 година.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Както всяко село, така и Игнатица има своите празници, оброци и събори. Почитат се много от църковните празнаци.
- Почита се началото на пролетта.
- Оброк в местността Ливадище, в края на юни. Съпроводен е от музика, веселба и гощавка.
- В първата събота от август има събор на планината Ржана. На този събор се изкачва много високо в планината, за няколко дни на палатки, и се палят огньове.
- Местните зачитат оброчището в местността Преслоп.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Илия Ненчев, юрист, кмет на Битоля по време на българското управление през Втората световна война
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||