Красота
Красотата (за синоними могат да се използват хубост, прелест или миловидност) е абстрактна характеристика, абстрактна категория, която отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада и удоволствие както за очите, така и за ума. Обектът може да бъде човек, предмет, природно място или дори идея. Красотата е много важна категория за естетиката, социологията, психологията и културата.
Идеалът за красота през вековете
[редактиране | редактиране на кода]В Древен Египет
[редактиране | редактиране на кода]Идеалът за красота се е променял през вековете, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърде субективно и се различава при различните народи.[1] Симетрията винаги е част от критериите за красота, защото предполага липса на дефекти. В Древен Египет например идеалът за красота на жена е красиво лице и стройна фигура. Египтяните отделят специално внимание на дрехите, прическата и аксесоарите.
Очите са фокусът, затова се подчертават със специален грим, така че да изглеждат много по-големи и удължени.
Очертаването им става с дебела черна (или тюркоазена в по-ранната история) линия, като за материал се ползва пепел, сажди, съединения на медта и оловото като оловен сулфид.[2][3] Поверието е, че черната линия предпазва от болести и беди. Фактът е, че до голяма степен тя е предпазвала очите от яркото слънце.
Египтянките се грижат много за своето лице и тяло. Те се къпят в благовонни масла, носят леки, почти прозрачни дрехи и използват козметика от натурални продукти. За да овлажнят кожата си, те правят маски от масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър.[4] За омекотяване на кожата те използват мед. Според легендата Клеопатра VII се е къпела в прясно мляко с разтворен в него мед.[5] Започват да използват сапун 1500 г. пр.н.е., направен от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетските жени също така боядисват косата си с къна, а по-късно започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки. За устните извличат червена боя от смесица от йод, съединения на брома и растителни оцветители[6]
До наши дни се е запазил бюстът на Нефертити, който дава представа за понятието за красота на древните египтяни. Самото име на царицата означава „пристигаща красота“. Дори днес издължената лебедова шия, изящно изваяните устни и идеалните пропорции на лицето предизвикват възхищение. Друг идеал за красота от този период е Клеопатра.[7]
В Древна Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В Древна Гърция идеалът за красота е обожествен. Древните гърци се прекланят пред съвършенството, те изчисляват пропорциите на отделни части от тялото математически и издигат в култ красотата и идеалните съответствия. Според тези изчисления, пропорциите са идеални, ако главата е 1/7 от общия ръст, дланта – 1/10, а стъпалото – 1/6. Центърът на тялото трябва да е на нивото на пъпа. Самото тяло трябва да е меко и закръглено. Еталонът за красота е: ръст 164 cm, обиколка на гърдите 69 cm и обиколка на бедрата 93 cm.
Статуите на богинята на красотата и любовта Афродита се подчиняват на тези пропорции. Един такъв пример за идеала за красота в Древна Гърция е статуята на Венера Милоска, която се счита, че изобразява Афродита. Тя е едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство и е открита през 1820 г. сред развалините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на златното сечение (символ за красота и хармония) в архитектурата.
Според древните елини красотата е в хармонията на тялото и ума, външната и вътрешната красота трябва да съществуват в пълна хармония. В основата стои спорта и спазването на диети за хранене, тъй като красотата е именно в здравото и мускулесто тяло. Ежедневно гърците взимат бани, подлагат се на масажи и изпълняват гимнастически упражнения. За лицето се използват маски от брашно и мляко във вид на каша. За очите и миглите използват смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и смола.
В Древен Рим
[редактиране | редактиране на кода]В Древен Рим символ на красотата е Венера – богинята на любовта. Римлянките също отдават голямо значение на хигиената и взимат бани във вода, ароматизирана обикновено с лавандула или вана с червено вино. Те също използват козметика. За потъмняване на миглите и клепачите се използва така наречения кол – смесица от антимон и сажди. За избелване на лицето те използват креда.[3] В гръцко-римското общество жените носели бяло олово и тебешир върху лицата си.
По време на Възраждането
[редактиране | редактиране на кода]В епохата на Възраждането каноните за красота стават бледото лице, красивата уста с червени устни, белите зъби и дългите копринени коси на вълни. Към тях трябва да се прибявят дългата изваяна шия и високото чело. По това време жените започват да скубят веждите си и да ги оформят така, че лицето да изглежда продълговато и използвали яйчен белтък, за да избелят и придадат блясък на кожата си. Тази красота може да се види в картините на Тициан и Рембранд, където са изобразени млади закръглени красавици с румени лица. Леонардо да Винчи съхранява идеала за красота на Средновековието и формулира системата на „златната пропорция“, която се е запазила и до днес. Златното сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото. То е не само математическо понятие, но и символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Било е познато на древните египтяни и древните гърци. Представата за хармония и отношение е в основата на философските идеи на Питагор.
По време на Викторианската епоха царува строг морал и строги религиозни норми. Козметиката (гримирането) се приемат като дяволско изобретение и са недопустими за жените, особено от по-висшето общество. Бялата, бледа кожа все още е на мода, и дори се издига в култ. Дамите носят шапки с широки периферии и ръкавици, които да ги пазят от слънцето. Бялата кожа се счита за признак на аристократизъм.
XX век
[редактиране | редактиране на кода]Двадесети век се характеризира с „освобождаването“ не жената. Тя става самоуверена, независима, амбициозна, с изискани маниери, В началото на века, през 20-те години на мода идват по-късите рокли и късите коси. Луис Брукс и Глория Суансон олицитворяват женската красота от този период: малки глави, изразителни очи с подчертана линия, изящна усмивка и къса права коса. През 30-те години блестящият холивудски стил става пример за подражание с неговите икони Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Малко по-късно Грейс Кели става символ на модна, изящна и елегантна красота. Еталон за красота след нея стават Мерилин Монро, Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн и София Лорен. Мерилин Монро се превръща в идол и секс-символ за целия свят. Бурните социални, политически и културни промени на 60-те години налагат и драстични промени в критериите за красота. Британската манекенка Туиги[8] поставя нови стандарти за красота с много слабата си фигура и оттук нататък слаб се счита не само моден атрибут, но и критерий за красота. Настъпва краят на светлия блед тен: лицето е със слънчев загар – символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място. През 70-те, 80-те и 90-те години именно се изгражда образът на независимата, силна жена, която се стреми към собствена кариера. През този период идеали за красота са Синди Крофорд, Наоми Кембъл, Клаудия Шифер и други.
XXI век
[редактиране | редактиране на кода]Днешните критерии за женска красота са дефинирани като 90-60-90, ръст 175 сантиметра и тегло 55 килограма. Здравето и закаляването на тялото са издигнати до култ. Фитнесът навлиза във всеки дом. Гримирането се превръща в част от всекидневните задължения на жената, но е лек и едва забележим, давайки предимство на естествеността. Дрехите са по-свободни, непретенциозни и в по-спортен стил. За символ на женската красота през този период могат да се посочат Катрин Зита-Джоунс, Анджелина Джоли (началото на 2010-те) Моника Белучи и други. В наши дни красотата е пряко свързана с натуралност и индивидуализъм. Жената на XXI век е красива, ако излъчва здраве, сила, женственост и ум едновременно, като запазва своята индивидуалност. Неизменни атрибути на красивия мъж са спортната фигура и делова външност, но често към тях се прибавят и леко необръснато лице.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Венцеслав Константинов: „Новата красота през погледа на Франтишек Ксавер Шалда“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rhodes, G. The evolutionary psychology of facial beauty // Annual Review of Psychology 57. 2006. DOI:10.1146/annurev.psych.57.102904.190208. с. 199 – 226.
- ↑ [http:kozmetikata.com/show/Декоративна-Козметика/39967_Мерлин-Монро-и-тайната-на-погледа-й/ Мерлин Монро и тайната на погледа ѝ]
- ↑ а б Гримът – от „неморален“ до „изкуство“
- ↑ Женското тяло през вековете
- ↑ Тайните за красота на жените в Древен Египет // Архивиран от оригинала на 2012-08-16. Посетен на 2011-12-07.
- ↑ История на червилото, архив на оригинала от 16 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130616075259/http://www.helium.com/items/862230-the-history-of-lipstick, посетен на 6 декември 2011
- ↑ Идеал красоты в разные эпохи, архив на оригинала от 26 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140226034824/http://www.bodybeautiful.ru/krasota-i-fitnes/41-ideal-krasoty-v-raznye-jepokhi.html, посетен на 6 декември 2011
- ↑ Twiggy, the official website, архив на оригинала от 10 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121010153623/http://www.twiggylawson.co.uk/biography.html, посетен на 7 декември 2011