Левище
Левище | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1 човек[1] (15 март 2024 г.) |
Землище | - km² |
Надм. височина | 664 m |
Пощ. код | 2276 |
Тел. код | 07162 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 44906 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015) |
Левище в Общомедия |
Лѐвище е село в Западна България, разположено на левия бряг на река Искър. Намира се в община Своге, на 27 километра от Своге и на около 40 километра от Мездра. Къщите са съсредоточени около едноименната железопътна спирка, която е част от линията София – Варна.
История
[редактиране | редактиране на кода]За възникването на Левище не се знае почти нищо. При изследването на района през 1940 година Любомир Динев твърди, че преди векове на мястото между село Левище и махала Гръцка лъка на Габровница е било разположено едно от три села, които впоследствие се обединяват и създават Лакатник.[2] Първоначално Левище е било махала именно на Лакатник, като разрастването ѝ, както това на много селища в района на река Искър, най-вероятно се дължи на прокарването на ж.п. линията.[3]
В края на 1955 година Габровница се отделя от Лакатник и става самостоятелно село, в чийто състав влиза и махала Левище. Близо 30 години по-късно, през октомври 1982 година, общинският съвет на Своге гласува решение за обособяването на махала Левище като самостоятелно селище.[4] Основната посочена причина за решението, е че наличието на ж.п. гара, както и липсата на каквато и да е връзка с отстоящето на близо 3 км. Габровница, е обособило махалата като самостоятелно село.[5] Решението на съвета става реалност на 4 април 1986 година, когато с указ номер 970 на Държавния съвет Левище се отделя от Габровница[6], като въпреки това остава административно в габровнишкото землище.[7]
География
[редактиране | редактиране на кода]Основната част от селото - тази в района на гарата - е разположена на надморска височина 350 метра, непосредствено до река Искър. Районът е почти изцяло горист, докато над най-високо разположените къщи има планиниски пасища.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]През 1982 година в доклад на общинския съвет на Своге е споменато, че в Левище има близо 40 къщи и 98 жители.[9] При преброяването през 1992 година – първото след отделянето от Габровница – са регистрирани 45 жители. При следващите две преброявания – тези от 2001 и 2011 населението на Левище е отбелязано като 26 души.[10] При преброяването от 2021 година в Левище са преброени 4 жители.[11]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Левище се обслужва от едноименната железопътна спирка, която в миналото е имала статут на гара.
Администрация
[редактиране | редактиране на кода]Село Левище административно се обслужва от кмета на Габровница.[12] Самото село се намира на границата между Свогенската и Врачанската общини, а също и на границата между Софийска област и Врачанска област.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Точно срещу селото, от другата страна на Искъра, се намира комплексът „Дядо Йоцо гледа“, където е изграден и паметник на дядо Йоцо.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Къщи в централната част
-
Сградата на бившата гара
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 119-120
- ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 120
- ↑ Държавен архив - София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, стр. 309 и 310
- ↑ Държавен архив - София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, стр. 322
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ Сателитна снимка на Левище.
- ↑ Държавен архив - София, фонд 571, опис 4, архивна единица 24, стр. 322
- ↑ https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2894 Данни за населението в село Левище.
- ↑ https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=1962 Окончателни данни за село Левище след преброяването от 2021 година.
- ↑ www.svoge.bg
|