Локвица (дем Амфиполи)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Локвица.
Локвица Μεσολακκιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Амфиполи |
Надм. височина | 427 m |
Население | 29 души (2001) |
Локвица (на гръцки: Μεσολακκιά, Месолакия, до 1927 Λακκοβίκια, Λακοβίκια, Лаковикия[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Амфиполи, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападните склонове на планината Кушница (Пангео). Край селото са запазени два каменни моста – Горният Локвишки мост[2] и Долният Локвишки мост.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Лаковикия е лъковит < лъка с т' > к'.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Локвица е голямо гръцко село в кааза Зъхна на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лаковикия (Lakovikia) живеят 1800 гърци. В селото работи училище.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Локвица (Lokvitsa) е посочено като село с 246 домакинства и 715 жители гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Локвица (Луковикя) като село с 206 гръцки къщи.[7]
Георги Стрезов в 1891 година определя Лъкотинче като гръцко село и пише:
„ | Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[8] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Локвица (Луковикя) брои 1400 гърци.[9]
В края на XIX век в селото има училище.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
В 1916 година българските окупационни войски разграбват и опожаряват селото.[2]
В 1927 година селото е прекръстено на Месолакия. Нова Локвица (Νέα Μεσολακκιά) в 2001 година има население от 436 души. Долна Локвица (Офринио) е отделно селище в съседния дем Кушница.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Колякас[10][11] | Κόλιακας | Аетос | Άετός[12] | връх в Кушница ЮЗ от Локвица (368,9 m)[10] |
Куру дере[10] | Κουρού Ντερέ | Ксерорема | Ξερόρεμα[12] | река в Кушница ЮИ от Локвица[10] |
Куру тепе[10][11] | Κουρού Τεπέ | Ксерокорфи | Ξεροκορφή[12] | връх в Кушница ЮИ от Локвица (742 m)[10] |
Караагач[10][11] | Καραγάτς | Птелея | Πτελέα[12] | връх в Кушница ЮИ от Локвица (882,8 m)[10] |
Сулищо | Σουλιστο | Митес | Μύτες[12] | |
Гърково[10] | Γκέρκοβα | Герос | Γέρος[12] | връх в Кушница СИ от Локвица[10] |
Чауш Керан[10] или Чауш Киран[11] | Τσαούς Κεράν | Лохиас | Λοχίας[12] | връх в Кушница СИ от Локвица (1125,5 m)[10] |
Груни[10] | Γκρούνι | Макрирема | Μακρύρεμα[12] | река в Кушница И от Локвица[10] |
Бескуди[11] или Брекуди[10] | Μπρεκούδι | Синорон | Σύνορον[12] | връх в Кушница ССИ от Локвица (661,2 m)[10] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Γεφύρι (πάνω) στα Λακκοβίκια // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Γεφύρι (κάτω) στα Λακκοβίκια // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
|