Направо към съдържанието

Махалата

Махалата
България
41.5789° с. ш. 23.0951° и. д.
Махалата
Област Благоевград
41.5789° с. ш. 23.0951° и. д.
Махалата
Общи данни
Население19 души[1] (15 март 2024 г.)
1,54 души/km²
Землище12 463 km²
Надм. височина821 m
Пощ. код2849
Тел. код074345
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ47473
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(Обединени земеделци; 2011)

Махала̀та е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 г.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 47
Българи 47
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Село Махалата се намира на около 48 km южно от областния център Благоевград, около 11 km югозападно от общинския център Струмяни и около 15 km запад-северозападно от град Сандански. Разположено е в югоизточните разклонения на Малешевска планина, на около 3 km запад-северозападно от село Игралище. Надморската височина в центъра на селото е около 772 m, нараства на север и запад до около 800 m, а в югоизточния край намалява до около 730 m.

От асфалтирания общински път ИгралищеДобри Лаки се отклонява на север общински път, който през село Махалата води до село Седелец.

Землището на село Махалата граничи със землищата на: село Седелец на север; село Велющец на североизток; село Палат на изток; село Игралище на юг; село Крънджилица на югозапад; село Никудин на запад.

Населението на село Махалата, наброявало 430 души при преброяването към 1934 г. и 533 към 1956 г., намалява до 25 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 47 лица, за 47 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[5]

Името Махалата идва от пръснатите в миналото колиби в района, които с течение на времето са образували една голяма махала. Няма писмени документи, които с точност да покажат кога възниква селото. Намерените останки от глинени съдове обаче говорят за наличието на живот в този край още в древността. По време на Кресненското въстание през 1878 г. Махалата е опожарена от турските части, а част от жителите ѝ са избити. По-късно селото се възстановява, като през 1922 г. е открито и училище „Свети Свети Кирил и Методий“, в което са се обучавали ученици до 3-то отделение. В средата на ХХ в. селището е било най-многобройно – около 500 жители. В началото на XXI век, в Махалата живееят около 50 души.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Махала (Mahala) е посочено като село с 18 домакинства и 60 жители българи.[6]

Населението в Махалата изповядва християнска религия. Близо до селото е имало стар манастир и стара черква, според народното предание. Не е известно кога са построени. През 1920 година започва строежът на черквата „Свети Димитър“, осветена е през 1926 г. Десетки години по-късно черквата обаче се разпада и служенето в нея се прекъсва. В края на ХХ в. населението изгражда нова черква, която приема името на старата – „Свети Димитър“.

Всяка година на празника Възкресение Господне североизточно от селото се организират общоселски веселби. На тържеството идват и хора от близкото село Седелец.

По известни изследователи на историята на Махалата са Борис Сандански и д-р Христо Тасев, издали своя труд „Свети места в Санданска околия“.

  1. www.grao.bg
  2. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 182.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  4. Справка за населението на с. Махалата, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 2022-05-16.
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Махалата, община Струмяни, област Благоевград
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.