Могорче
| Могорче Могорче | |
| — село — | |
 Поглед към Могорче | |
  Могорче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Мала река |
| Надм. височина | 957 m |
| Население | 1794 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Могорче в Общомедия | |
Могорче (на македонска литературна норма: Могорче; на албански: Mogorçe) е село в Северна Македония, в община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово над долината на Мала река, над която се намира мостът Елен скок.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Могорче е смесено българо-помашко мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Могоче (Mogotché) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 120 българи.[1]
Селото е последното масово ислямизирано българско село по време на османското владичество. По-голяма част от населението е ислямизирано в 1877 година от албански башибозук при започването на Руско-турската война.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Могорче има 16 жители българи-християни и 770 българи-мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Могорче е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак със 106 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могорче има 8 българи екзархисти.[4]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Могорче е част от Гарската община на българската Дебърска околия.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Могорче като българско село.[6]
През 50-те години има масово изселване на помаци към Турция по държавно споразумение между СФР Югославия и Република Турция.
Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1408 |
| албанци | 1 |
| турци | 376 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 7 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
