Направо към съдържанието

Наум Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
Наум Охридски
български книжовник
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
Роден
около 830 г.
Починал
23 декември 910 г. (80 г.)

Религияправославие
Канонизация
Почитан вПравославна църква
Католическа църква
Главно светилищеСвети Наум
Празник23 декември/5 януари
Наум Охридски в Общомедия

Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български богослов, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1][2] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира убежище и Константин Преславски, ученик на Методий.

Манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Българската православна църква отбелязва два пъти в годината паметта на Свети Наум – на 23-ти декември, който е денят на неговото успение, както и на 20-ти юни. Летният празник е въведен през XVIII век, като в документ на Охридския архиепископ Йоасаф се посочват част от причините: „заради по-голяма благодат и слава на същия храм и на светлата звезда на църквата, и поради много други обстоятелства… Едно, защото сега е зима и всички, поради мъчнотиите от времето, си зимуват и никога не се наслаждават от светлия събор на светията; друго, което е и най-главното, че празникът се случи до Бъдни вечер от Рождението на Спасителя ни…“[3]

Канон на св. ап. Андрей[4]

Една църква и два параклиса в България са посветени на Наум Охридски Чудотворец. Енорийският храм се намира в квартал „Дружба“ в София, като храмът е осветен през 2003 година[5]. Параклис в чест на Свети Наум се намира в едноименната специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия в столицата[6]. През 2021 година е осветен параклис „Св. Наум Охридски“ в село Неделево, община Съединение[7].

На Наум Охридски са наречени улиците „Свети Наум“ в квартал „Лозенец“ (Карта) и „Наум“ в квартал „Драгалевци“ (Карта) в София.

  1. Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.
  2. Второ житие на Наум Охридски циг в: поредица Стара българска литература т. 4: Житиеписни творби, издателство "Български писател" София 1986, стр. 82,
  3. Софийска света митрополия. Архиерейска празнична вечерня в чест на св. Наум Охридски // Сайт на БПЦ-БП. 2019-06-19. Посетен на 2023-12-13.
  4. https://kultura.bg/web/самото-дело-на-епископ-константин-пре/
  5. Софийска света митрополия. Храмът „Св. Наум Охридски” тържествено чества своя храмов празник // Сайт на БПЦ-БП. 2015-12-23. Посетен на 2023-12-13.
  6. Богослужения в параклиса „Св. Наум” на психиатричната болница в София // Двери.БГ. 2008-12-18. Посетен на 2023-12-13.
  7. Пловдивска света митрополия. Освещаване на параклис "Св. Наум Охридски" в село Неделево // Сайт на БПЦ-БП. 2021-09-11. Посетен на 2023-12-13.