Направо към съдържанието

Николица Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николица Македонски
български революционер
Роден

Николица (Никола) (Хаджи)Македонски (на сръбски: Никола Ђуришић) е хайдутин и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание, служил и на сръбското и на турското правителство.[1]

Роден е във влашкото село Гопеш. След Берлинския договор при избухването на Кресненско-Разложкото въстание Николица Македонски идва в района на въстанието с чета от Западна Македония. Формира конна чета от македонски българи и доброволци от свободното Княжество с помощник Коста Николов от Тетово. Избран е за стотник, но през януари 1879 година е отстранен, заради разногласия с ръководството на въстанието.[2][3][4]

През 1879 година и след това е на сръбска служба, за известно време се установява във Враня, където през 1879 година въоръжава четата на Мицко Кръстев преди преминаването на македонската граница.[8] По-късно е в Косово. След конфликт със сръбското правителство за пари[1] и със сърби от Прищина приема исляма и името Омер. В 1882 година е основен информатор и свидетел в дело пред военен съд срещу местни християни. Отличен е от султана и получава пари, за да извърши поклонническо пътуване до Мека.[9]

  1. а б Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 62. (на сръбски)
  2. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 88 - 89.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 534.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 271.
  5. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 296.
  6. Белград или Белоградчик.
  7. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 297.
  8. Јагодић, Милош. Мицко Крстевић: Писма из битољског затвора (1897-1899), Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 354, 359., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 15 март 2017 
  9. Јагодић, Милош. Два извештаја Артура Еванса о Старој Србији из 1883. Године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXX, Београд 2009, с. 85., архив на оригинала от 10 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151010075649/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS30(2009).pdf, посетен на 15 март 2017