Направо към съдържанието

Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обтекаемата система е официалната българска система за латинска транслитерация (или романизация) на български думи:

А
A
Б
B
В
V
Г
G
Д
D
Е
E
Ж
ZH
З
Z
И
I
Й
Y
К
K
Л
L
М
M
Н
N
О
O
П
P
Р
R
С
S
Т
T
У
U
Ф
F
Х
H
Ц
TS
Ч
CH
Ш
SH
Щ
SHT
Ъ
A
Ь
Y
Ю
YU
Я
YA

Посочената по-горе система на практика не прави разграничение между буквите "а" и "ъ", които се предават с една и съща буква на латиница - "a". В резултат на това две различни имена като Кънчо и Канчо се изписват по еднакъв начин на латиница - Kancho. В някои европейски страни е възприето при официален превод на български документи буквата "ъ" да се предава на латиница с апостроф. По този начин се прави разграничение между ъ и а и името Кънчо се изписва като Κ'ncho, Димитър като Dimit'r и т.н. Рядко срещаното име Пътка става P'tka вместо неправилното и дори обидно Patka. Друг недостатък е, че системата не предвижда отделни букви на латиница за фонемите "дж" и "дз". Също така не е възприет начин за предаване на палаталните съгласни и др.

Системата е официална също и за ООН, Съединените щати и Великобритания.

Произход и употреба

[редактиране | редактиране на кода]
Употреба на системата в карта от 1989 г.: вж. Burgas (Бургас), Ahtopol (Ахтопол), Vratsa (Враца), Tarnovo (Търново) и Smolyan (Смолян)


Системата е разработена от Любомир Иванов в Института по математика и информатика при Българската академия на науките и първоначално е въведена за употреба от българската Комисия по антарктическите наименования на 2 март 1995.[1][2][3][4] През 1997 американските и британските институции компетентни за антарктическите географски наименования обръщат внимание на различията между българската и тогавашната официална англо-американска система[5] за транслитерация на българската азбука, изискват и получават от българските си колеги подробно обяснение[6] на новата система (цитирано в Гайдарска (1998)[7] и по-късно публикувано в Иванов (2003)[8][9]).

Обтекаемата система става предмет на сравнителни изследвания от Катедра Англицистика и американистика при Софийския университет,[7] и впоследствие е приета от българското правителство (ПМС №61 от 2 април 1999,[10] №10 от 11 февруари 2000,[11] и №269 от 3 октомври 2006[12]) за употреба в личните документи (лични имена и географски наименования в личните карти и паспортите, лични имена в шофьорските карти), пътни табели, улични табели, официални информационни системи, бази данни, уебстраници на местните власти и т.н.[8][13][14][15]

През 2009 г. системата е кодифицирана с новоприетия Закон за транслитерацията.[16]

През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[17][18] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[19]

Според Б. Арънстийн, „Международните корени на българската система за романизация са в основата на един от най-озадачаващите парадокси на романизацията: импулс за предефиниране и разграничаване на националната идентичност, като същевременно осигурява достъпността на тази идентичност до външни групи. С други думи, вдъхване на национализъм с усещане за интернационализъм“.[20]

Основни принципи и изключения

[редактиране | редактиране на кода]

Обтекаемата система е създадена с оглед постигането на оптимално равновесие между следните частично припокриващи се и частично противоречащи си предимства:[8]

  • На първо място, основно предназначение на тази система е да осигури едно задоволително звуково приближение на българските думи от англоговорещи потребители, включително такива без предварителни познания за българския език и без допълнителни пояснения;
  • Второ, с по-малко предимство, устройството следва да позволява възстановяване на изходното изписване с кирилица колкото е възможно по-еднозначно.
  • Трето, транслитерираните български думи да се вписват в англоезична среда, да не се възприемат като прекалено „неанглийски“;
  • И четвърто, транслитерираните думи да са „обтекаеми“ и прости.

Изключения: Автентичното изписване с латиница при имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука (напр. James Bourchier, Émile de Laveleye, Wellington, а не Dzheyms Baucher, Emil dyo Lavele, Uelingtan)[16], както и установеното обичайно изписване с латиница при неголям брой български имена.[2] ПМС №269 от 3 октомври 2006 предвижда допълнително изключение, буквеното съчетание ИЯ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места да се предава чрез IA вместо IYA;[12] същото изключение за буквеното съчетание ИЯ, когато е в края на думата, е предвидено и в Закона за транслитерацията от 2009.[16]

През 1999 в българските документи за самоличност първоначално се въвежда една модификация на системата с предаване на българската буква Ц като C вместо TS,[10] която обаче е изоставена през 2000.[11] Не е възприета за официална употреба и друга предложена впоследствие модификация при предаване на българската буква Ц – използването на латинското съчетание TZ като дублетно наред с TS.[15][21]

Пример (Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека):
Всички хора се раждат свободни и равни

по достойнство и права. Те са надарени
с разум и съвест и следва да се отнасят
помежду си в дух на братство.

Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni

po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni
s razum i savest i sledva da se otnasyat
pomezhdu si v duh na bratstvo.

Тъй като възстановяването на оригиналната дума не е водещ принцип, някои транслитерирани думи стават нееднозначни. На транслитерираната буква A може да съответства буква от оригиналната дума А или Ъ, а на SH може да съответства Ш или СХ. Нееднозначни стават думи като Pasha (Пасха или Паша?), Lav (Лъв или Лав) и т.н.[22] В Нов правописен речник на българския език се предлага частично решение, като се предлага буквата Ъ да се транслитерира с Ă.[23] Предложената модификация с предаване на българската буква Ъ като A с надреден знак „далеч не се приема от цялото съвременно българско общество“,[15] и не е възприето за официална употреба.[12][16]

Един спомагателен вариант на Обтекаемата система, използващ допълнителни символи и осигуряващ точното възстановяване на транслитерирани думи, е предложен от Л. Иванов, Д. Скордев и Д. Добрев за употреба в специалните случаи, когато такова възстановяване е задължително.[24] За целта, кирилските букви и буквосъчетания Ъ, Ь, ЗХ, ЙА, ЙУ, СХ, ТС, ТШ, ТЩ, ШТ, ШЦ се транслитерират съответно с `A, `Y, Z|H, Y|A, Y|U, S|H, T|S, T|SH, T|SHT, SH|T и SH|TS. Въпросният спомагателен вариант не осигурява възстановяване в случая на допълнителното изключение за окончанието ИЯ, например при думите radia (Радиа или Радия?), studia (Студиа или Студия?) и т.н. Пълна обратимост обаче може да се получи и при системата с ИЯ-изключение, като например буквеното съчетание ИА в края на думата се транслитерира с I|A вместо IA. Възможен е също обратим вариант само с един допълнителен символ, като например ` се използва и вместо |, а съчетанията ЙЪ и ИЯ (второто в края на думата, при системата с ИЯ-изключение) се транслитерират съответно с Y``A и I``A. Стандартната транслитерация на една дума се получава от нейния обратим вариант чрез отстраняване на допълнителните символи.[24]

Сравнение с други системи

[редактиране | редактиране на кода]

Обтекаемата система се основава на английски-ориентирана транслитерация, като се възползва от глобалната роля на лингва франка на този език в днешния свят, улесняваща ползването на транслитерирани думи и от неговорещи английски език от нации чиито езици и нелатински писмености са транслитерират или транскрибират от английски-ориентирани системи. Подобна тенденция на ориентация към английския език се наблюдава в по-новата практика на транслитерация и при други кирилски азбуки като руската[25] и украинската.[26][27]

Не се използват диакритични знаци, което прави системата по-удобна за потребителя при модерните електронни комуникации (е-поща, ICQ и други програми за мигновени съобщения (instant messaging), кратки съобщения (SMS) и др.) и избягва необходимостта от допълнително уславяне и обяснения. В това отношение Обтекаемата система се отличава от научната транслитерация на българската кирилица (Български стандарт от 1956, или Система Андрейчин), която използва буквите Ž, Č, Š, ŠT и Ă съответно за Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ. (Заслужава да се отбележи, че въпросният държавен стандарт включва и вариант без диакритични знаци, предназначен за телеграфо-пощенските услуги, в който буквите Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ се транслитерират точно както при Обтекаемата система.) Освен това, двете системи се различават в транслитерирането на кирилските букви Й, Ц, Ь, Ю, Я съответно като Y, TS, Y, YU, YA и J, C, J, JU, JA.[28]

Съществената разлика между Обтекаемата система и родствената ѝ система Данчев (по-точно, система Данчев-Холман-Димова-Савова) е при кирилските букви У и Ъ, които първата система представя съответно чрез U и A, а втората – чрез OU и U. Освен това, системата Данчев транслитерира буквосъчетанията АЙ, ЕЙ, ОЙ и УЙ като AI, EI, OI и OUI вместо AY, EY, OY и UY.[8][28]

Обтекаемата система е сходна също с англо-американската система BGN/PCGN за транслитерация на българската кирилица от 1952 на американския Борд за географските имена (BGN) и британския Постоянен комитет за географските имена (PCGN), официална за двете страни до 2013, както и с по-ранната английска система на Британската академия от 1917 г.[29] Системата BGN/PCGN транслитерира кирилските букви Х, Ь и Ъ като KH, (апостроф), Ŭ, за разлика от H, Y, A при Обтекаемата система.[8][5]

Същият подход може да се използва и за латинска транслитерация на други кирилски азбуки като руската[30] и македонската,[31] както и за въвеждането на фонетичен правопис на английския език.[32]

В случая на македонската азбука, основаната на хърватската азбука транслитерация, използвана по-рано в личните документи издавани в Северна Македония, след 2001 е заменена с нова система. Последната не използва диакритични знаци, и без диакритични знаци транслитерира кирилските букви Ж, Ч и Ш по същия начин като Обтекаемата система, запазвайки същевременно старата употреба на C и J като споменатата по-горе Система Андрейчин, докато Обтекаемата система използва TS и Y.[33][34]

  1. Произход на Обтекаемата система от 1995: Неофициална употреба в документ от 1989.
  2. а б L.L. Ivanov, Toponymic Guidelines for Antarctica, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 1995.
  3. Ред. А. Андреев, И. Держански. Българска академия на науките. Институт по математика и информатика, основан 1947. София, Мултипринт ООД, 2007. 64 стр. (Двуезично издание на български и английски.) ISBN 978-954-8986-27-4
  4. Inventaire des outils de romanisation. Bibliothèque et Archives Canada. Ottawa, 2006.
  5. а б USBGN, Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions, 1994, pp.15 – 16.
  6. L.L. Ivanov. Comments on the English Transliteration of Bulgarian Names. Sofia, 1997.
  7. а б M. Gaidarska. The Current State of the Transliteration of Bulgarian Names into English in Popular Practice, Contrastive Linguistics, XXII, 1998, 112, pp. 69 – 84. ISSN 0204 – 8701
  8. а б в г д L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204 – 8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157.
  9. G. Selvelli. Su alcuni aspetti ideologici dei sistemi di traslitterazione degli alfabeti cirillici nei Balcani Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.. Studi Slavistici XII (2015). pp. 159 – 180.
  10. а б Правилник за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 33, 9 април 1999.
  11. а б Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 14, 18 февруари 2000.
  12. а б в Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 83, 13 октомври 2006.
  13. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Наредба №3 за транслитерация на българските географски имена на латиница. Държавен вестник бр. 94, 21 ноември 2006
  14. United Nations Document E/CONF.98/CRP.71. 17 August 2007.
  15. а б в В. Мурдаров, П. Костадинова. Национален стандарт за транслитериране на български кирилски собствени имена с латински букви (Проблеми и предложения за решения) Архив на оригинала от 2010-07-05 в Wayback Machine.. Български език, 4/2005. ISSN 0005 – 4283
  16. а б в г Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
  17. Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
  18. Romanization System In Bulgaria. Tenth United Nations Conference on the Standardization of Geographical Names. New York, 2012.
  19. Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
  20. Arenstein, B. Scripted History: Hebrew Romanization in Interwar British Mandate Palestine // Columbia University, 2018. Архивиран от оригинала на 2023-05-31. Посетен на 19 ноември 2019.
  21. М. Димитрова. Разбираема България. Култура, 23 март 2006.
  22. Д. Скордев. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт. София, 5 май 2003.
  23. Отг. ред. В. Станков. Нов правописен речник на българския език. БАН, Издателство Хейзъл, 2002. стр. 51. ISBN 9789548283611
  24. а б L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. ISSN – 3217 0205 – 3217
  25. Приказ МВД РФ от 31.12.2003 N 1047 Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine.. ((ru))
  26. Рішення української комісії з питань правничої термінології (Транслітерація) Архив на оригинала от 2009-04-21 в Wayback Machine.. Протокол No. 2 від 19 квітня 1996 р. ((uk))
  27. Постанова N 55 Кабінету Міністрів України „Про впорядкування транслітерації українського алфавіту латиницею” від 27 січня 2010 р. ((uk))
  28. а б A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.
  29. British Academy. Transliteration of Slavonic: Report of the Committee for the Transliteration into English of Words Belonging to Russian and Other Slavonic Languages. Proceedings of the British Academy, Vol. VIII (2017). 20 pp. ((uk))
  30. L. Ivanov. Streamlined Romanization of Russian Cyrillic. Contrastive Linguistics. XLII (2017) No. 2. pp. 66 – 73. ISSN 0204 – 8701
  31. L.L. Ivanov, Romanization of Macedonian: The 2003 Streamlined System
  32. L. Ivanov, V. Yule, Roman Phonetic Alphabet for English, Contrastive Linguistics, XXXII, 2007, 2, pp. 50 – 64. ISSN 0204 – 8701
  33. S. Георгиевски, Како да се латинизира кирилицата Архив на оригинала от 2011-10-03 в Wayback Machine., Неделен весник Глобус број 70, 19 август 2008. (на македонски)
  34. Omniglot: Macedonian language, alphabet and pronunciation