Направо към съдържанието

Ока

Вижте пояснителната страница за други значения на Ока.

Ока
Река Ока при вливането си във Волга при град Нижни Новгород
Река Ока при вливането си във Волга при град Нижни Новгород
52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.
56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Орловска област
Тулска област
Калужка област
Московска област
Рязанска област
Владимирска област
Нижегородска област
Дължина1500 km
Водосб. басейн245 000 km²
Отток1528 (при град Горбатов) m³/s
Начало
МястоСредноруско възвишение
Орловска област
Координати52°21′45″ с. ш. 36°13′18.84″ и. д. / 52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.
Надм. височина226 m
Устие
МястоВолгаКаспийско море
Координати56°19′56.64″ с. ш. 43°58′56.28″ и. д. / 56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.
Надм. височина64 m
Ширина720 m
Ока в Общомедия
Басейнът на Волга

Ока́ е голяма река в Европейска Русия, десен приток (втори по големина след Кама) на Волга. Дължината ѝ е 1500 km, което ѝ отрежда 23-то място по дължина сред реките на Русия.

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Ока извира от централната част на Средноруското възвишение на 226 m н.в., на около 1,5 km източно от село Александровка, Глазуновски район на Орловска област и се насочва на запад, а след това на север през Средноруското възвишение. Тук тя тече в дълбоко врязана, предимно тясна (до 1 km) долина с полегати брегове. Коритото ѝ е с ширина от 20 до 80 m. При устието на левия си приток река Угра завива на изток, заобикаля от север Средноруското възвишение, след което навлиза в северната част на обширната Окско-Донска равнина. В този участък долината ѝ се колебае от 400 m до 3 km, а коритото ѝ се разширява до 250 – 400 m. При град Алексин, Тулска област завива на север, а при град Серпухов, Московска област – отново на изток. След устието на река Москва при град Коломна, Московска област завива на юг и югоизток. Тук долината ѝ се разширява вече до 20 – 30 km, реката силно меандрира по нея, появява се широка заливна тераса с множество остатъчни старици. Долното течение на Ока протича по Мешчерската низина, като долината ѝ ту се разширява, ту се стеснява. Обширната ѝ заливна тераса при град Муром, Владимирска област достига до 20 km ширина, изобилства от старици (някои дълги над 10 km) и острови, а коритото и се колебае от 175 до 550 m. След устието на най-големия си приток река Клязма последно завива на изток и в град Нижни Новгород се влива отдясно в река Волга при нейния 2231 km, на 64 m н.в.

Водосборният басейн на реката обхваща площ от 245 хил. km2, което представлява 18,01% от водосборния басейн на река Волга. Във водосборния басейн на Ока попадат териториите (или части от териториите) на Брянска, Владимирска, Ивановска, Калужка, Липецка, Московска, Нижгородска, Орловска, Пензенска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска, Тулска, Ярославска области и Република Мордовия.

Основните притоци на р. Ока са следните:

Подхранването на Ока е предимно снегово: 59% при град Орел и 65% при Муром, дъждовното – малко повече от 20%, а подземното – под 20%. Среден годишен отток при Орел – 18,8 m3/s (максимален 2100 m3/s), при град Калуга – 296 m3/s (максимален 12 600 m3/s), в устието – 1300 m3/s (максимален 20 000 m3/s). Пълноводието на реката е през април и май в горното течение и до началото на юни в долното. През лятото и зимата е маловодна, а през есента често се наблюдават големи прииждания в резултат от есенни поройни дъждове. През пролетта в горното течение протича около 78% от годишния отток и 73% в долното, лятото 7 – 8%, есента 8 – 10%, зимата 7 – 9%. В горното течение замръзва през ноември или чак през януари, а в долното през октомври или декември. Размразява се в края на март или април в горното течение, а в долното – в началото на май. Продължителността на ледохода е от 1 до 20 денонощия в горното и до 15 денонощия в долното.

Басейнът на Ока

По течението на реката са разположени десетки населени места, включително градовете:

Стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

До 1860-те години Ока е плавателна до град Орел (1390 km), след което границата на регулярното корабоплаване постоянно се измества надолу по течението на реката поради намаляването на водните ѝ количества. През 1960 – 1970-те години е плавателна до град Чекалин (1200 km), а в наши дни е до Калуга (при пълноводие) и регулярно до Коломна (855 km, устието на река Москва).

Между градовете Коломна и Рязан в протежение от 100 km реката е шлюзована. Ока е основен транспортен воден коридор, по който се превозват строителни материали, дървесина, въглища, нефтопродукти, зърнени храни, машини и други.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ока“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​