Ото I Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.
Ото I Савойски
I. Маркграф на Торино
II. Граф на Аоста, на Мориен и на Шабле
УправлениеI. 1046 – 1057 или 1060
II. 1051 – 1057 или 1060
НаследилI. и II. Амадей I
НаследникI. Хайнрих Монфератски
II. Петер I
Лични данни
Роден
1010/1020
Починал
19 януари 1057 или 1 март 1060
Погребан вКатедрала на Торино
Семейство
ДинастияДом Савоя
БащаХумберт I Савойски
МайкаАнсилия
БракАделхайд от Суза
ПотомциПетър
Амадей II
Берта
Аделхайд
Ото
Герб
Ото I Савойски в Общомедия

Ото I Савойски или Ото от Мориен (на френски: Othon Ier de Savoie ou Odon, Otto, Eudes, Oddone de Maurienne, на италиански: Oddone di Savoia; * 1010/1020 вероятно в замъка Шарбониер , † 19 януари 1057 или 1 март 1060, Торино, Маркграфство Торино[1]) е маркграф на Торино от 1046 г. до смъртта си и 3-ти граф на Мориен, господар на Бюже, на Аоста и на Шабле от 1051 г. до смъртта си.

Според скорошни историци Хумбертините, които са в основата на Савойската династия, макар и установени в Савойското графство, носят титлата „Граф на Савоя“ едва от граф Амадей III от 1125 г. нататък

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ото е роден около 1023 г. вероятно в Замъка Шарбониер в Мориен[2] – център на властта на Хумбертините (които са в основата на Савойската династия). Той е най-малкият син на графа на Мориен и на Шабле Хумберт I Белоръки (* 970/980, † 1042 или 1047/1048) и на съпругата му Аксиленда или Аксилия.[3] Негови дядо и баба по бащина линия са Беролд Саксонски и Катерина Баварска, а по майчина са неизвестни.

Той има трима братя и вероятно една сестра:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Споменавания в документи[редактиране | редактиране на кода]

Има много малко сведения за него и датите на неговото раждане (1010 или 1020 г.) и смърт (1056 или 1060 г.) са несигурни.

Ото е споменат с членове на семейството си: баща си Хумберт, братята си, съпругата си Аделхайд и/или децата си в следните документи:

  • n ° XXVII на „Граф Хумберт I Белоръки и крал Ардуин: изследвания и документи“ (Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti) с дата 1040 г., в който баща му Хумберт прави дарение на църковните лица на църквите Сант Орсо и Сан Джовани в Аоста с одобрението на четиримата си сина Ото, Амадей, Аймон и Бурхард, и на племенника си Петер.[3]
  • n ° 212 на „Харта на Абатство „Сент Андре Льо Ба дьо Виен““ (Cartulaire de l'Abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne) от 1046 г., в който подписва заедно с брат си Амадей дарение от Аймон (най-вероятно брат му Аймон)[4]
  • n ° XXXV на „Граф Хумберт I Белоръки и крал Ардуин...“ от 1051 г., в който маркграф Ото прави дарение за душата на баща си Хумберт[5]
  • № VII от „Хартите на Провостура Улкс, събрани и наредени хронологично до 1300 г.“ (Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300) от 1057 г., в който Ото заедно със съпругата си Аделхайд, синовете им Петер и Амадей, и дъщерите им прави дарение за църквата в Улкс.[6]

След смъртта на баща му Хумберт между 1047 и 1048 г. братът на Ото Амадей – най-големият син го наследява във всичките му титли.[7] След смъртта на брат му след 12 декември 1051 г.,[8] понеже първородният син на Амадей – Хумберт е вече покойник, а второродният Аймон е духовник, титлите на Амадей отиват у Ото.

Документ № 3 от „Малка харта на Абатство „Сент Сюплис“ в Бюже“ (Petit cartulaire de abbaye de Saint-Sulpice en Bugey) потвърждава, че дарение за канониците на абатството е направено през януари в присъствието на Ото.[9]

Брак и териториално разширение[редактиране | редактиране на кода]

Ото се жени през 1046 г. за Аделхайд от Суза, маркграфиня на Суза и графиня на Торино,[10] дъщеря на Оделрик Манфред II, маркграф на Торино и на съпругата му Берта от Отбертините (Дом Ивреа), както е потвърдено от френския историк Самюел Гишенон.[11] Бракът се потвърждава и от Аналиста Саксо, когато говори за дъщерята на Ото Берта.[12] Ото се жени за нея с разрешение на императора.[13] За Аделхайд – наследничка на Ардуините това е трети брак. Тя си кореспондира активно с папи и учени, и в ролята на свекърва плаши дори император Хайнрих IV, заплашвайки го да затвори прохода Мон Сени, ако изпъди съпругата си Берта. Когато императорът трябва да тръгне към Рим, той е принуден да я помоли да премине през нейните земи. Аделхайд не му отказва, а се ограничава с това да поиска в замяна отвъдалпийска провинция, с която да разшири притежанията си.

Чрез този брак, много вероятно подготвен от баща му граф Хумберт,[14] Ото придобива огромни владения в Северна Италия с права върху Суза и нейната долина, свързани с Мориен с прохода Мон Сени, и върху Пиемонт, по-специално Маркграфство Ивреа и Пинероло. Този съюз също дава възможност да се сближи с императорското семейство.[14] Този брак е наистина важен за Дом Савоя. До този момент те са ангажирани с това да се разширяват преди всичко отвъд Алпите, но сега започват да се разширяват в Италия. Ото добавя към наследствата, наследени от брат му, огромната марка Торино, която включва освен Графство Торино и графствата Алба, Албенга, Асти и Вентимиля. Така съюзът между Одо и Аделхайд е особено плодотворен. Те доминират територии с размерите на кралство, въпреки че се намесват различни малки области: тук се среща маркграфство, там херцогство, другаде графство, принадлежащи на различни дребни феодали.

На 21 септември 1051 г. се ражда дъщеря им Берта Савойска, която сгодяват на 25 декември 1055 г. за император Хайнрих IV и така тя става немска кралица (1066 – 1087), императрица на Свещената Римска империя (1084 – 1087) и майка на крал Конрад II и на император Хайнрих V.

Граф на Савоя[редактиране | редактиране на кода]

Според историографската традиция, установена с „Хроники на Дом Савоя“ от Жан д'Орвил, нар. още Кабаре (16 век) – историограф на граф Амадей VIII Ото става граф около 1051 г. Той наследява короната след смъртта на по-големия му брат граф Амадей I, който няма жив наследник от мъжки пол.[10] Това става за сметка на двамата му по-големи братя Бурхард и Аймон вероятно заради религиозната им кариера. Следователно той е на 30 г., когато се качва на трона.[15]

Изглежда, че е първият от династията, който е сече пари в Замъка Шарбониер,[14][16] използвани в Горен Виен според харта от 1067 г. Изглежда обаче, че местните занаятчии секат променени монети, което кара архиепископът на Виен Легер да се оплаче на Ото. След това графът затваря цеховете.[17]

Вероятно Ото или навярно по-големият му брат Амадей, са дарители в основата на Pриората на Бурже[18] – древен манастир в днешен Бурже дьо Лак, Франция. Съпругата му основава в Пиемонт Абатство „Санта Мария ди Пиероло“. Създаването му е от стратегическо значение за Хумбертинците, което им позволява да потвърдят своя контрол върху Италия и Вал ди Суза.[19]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ото Савойски умира млад, вероятно през 1057 г.: според Regesta comitum Sabaudiae той умира в Торино на 19 януари.[20] Според английския историк Чарлз Превите-Ортън той умира на 21 май 1060 г.[21] Той оставя цялото си потомство в детска възраст, поверено на регентството на съпругата му, която е малко над 40 години.

Към 21 век тленните му останки се съхраняват в катедралата „Сан Джовани Батиста“ в Торино. Аделхайд освен съпруга си надживява и децата си, като ефективно поддържа властта, първо като регентка на синовете си Петер и Амадей, а след това – на племенника си Хумберт до смъртта си през 1091 г., 31 г. след тази на съпруга си. Богата и могъща, тя също притежава голяма способност за управление. Тя е голяма привърженичка на гибелините. След нейната смърт Савоя губят териториите си източно от Алпите с изключение на Суза.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1046 Аделхайд (Аделаида) (* 1016, Торино, Маркграфство Торино; † 19 декември 1091, Канискио, Савойско графство), маркграфиня на Торино и Суза, от която има трима сина и две дъщери:[22][23]

  1. Петър Савойски[6] (* ок. 1047/1049, † 9 август 1078, убит), престолонаследник като 4-ти граф на Савоя, Аоста, Мориен и Шабле, също маркграф на Суза до 1046 под регентството на майка си; ∞ 1064 за Агнес Поатиенска (Аквитанска) (* ок. 1052, † сл. 18 юни 1089), (вероятна) дъщеря на Вилхелм VII от Аквитания и вдовица на крал Рамиро I от Арагон, от която има две или три деца.
  2. Амадей Савойски[6] (* ок. 1048/1050, † 26 януари 1080), 1078 наследник на брат си Петер като 5-и граф на Савоя, маркграф на Суза с името Амадей II Савойски; ∞ за Йохана Женевска († ок. 1095), вероятна дъщеря на граф Гералд I Женевски и на Берта; двамата имат пет деца.
  3. Берта Савойска (* 21 септември 1051, † 27 декември 1087 в Майнц); чрез брак кралица на Германия и императрица на Свещената римска империя, ∞ 13 юли 1066 Хайнрих IV[12] (* 1017, † 1056), крал и след това император на Свещената Римска империя, от когото има пет деца.
  4. Аделхайд Торинска (* ок. 1052/1053, † нач. на 1079); ∞ 1. вероятно за Гиг IV, граф на Албон, развод 2. 1066 за Рудолф Швабски,[24] херцог на Швабия, който през 1077 г. е избран за Крал на римляните от някои германски принцове в опозиция на Хайнрих IV. Двамата имат пет деца.
  5. Ото Савойски († ок. юни 1095/1099), споменат от Самюел Гишенон,[25] погрешно считан за епископ на Асти (1073/1079).[26]

Титли и притежания[редактиране | редактиране на кода]

Ото след брака си с Аделхайд подписва различните актове с титлата „маркграф“.[27]

Той наследява при смъртта на по-големия си брат титлите „Граф на Мориен“, също „Господар на Бюже, Тарантез , Савоя,[28] Аоста и Шабле. Френският историк Лоран Рипар настоява да препишем титлата му с формата на „Граф в Мориен“ и „Маркиз в Италия“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

  • (LA) Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844 (архив от 1 ноември 2019 г.).
  • (LA) Georg Heinrich Pertz (a cura di), Chronica et annales ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume VI, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844 (архив от 1 ноември 2019 г.).
  • (LA) Giovanni Collino (a cura di), Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, Pinerolo, Già Chiantore-Mascarelli, 1908
  • (LA) Ulysse Chevalier (a cura di), Cartulaire de l'abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne, in Collection de cartulaires dauphinois, volume I, Lione, 1869
  • (LA) Domenico Carutti (a cura di), Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti, seconda edizione, Roma, Ermanno Loescher & Co., 1884 (архив)
  • (LA) Marie Claude Guigue (a cura di), Petit cartulaire de l'abbaye de Saint-Sulpice en Bugey, Lione, Mougin-Rusand, 1884 (архив)
  • (LA) Domenico Carutti (a cura di), Regesta comitum Sabaudiæ, Torino, 1889 (архив)
  • (IT) Luigi Cibrario e Domenico Casimiro Promis (a cura di), Documenti sigilli e monete appartenenti alla storia della monarchia di Savoia, Torino, Stamperia Reale, 1833
  • Rodolfo il Glabro, Cronache dell'anno mille. Storie, a cura di G. Cavalli e G. Orlandi, prefazione di Guglielmo Cavallo, Milano, Mondadori, 1989, ISBN 9788804298830

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • (FR) Samuel Guichenon (a cura di), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lione, Guillaume Barbier, 1660
  • (FR) Victor Flour de Saint-Genis (a cura di), Histoire de Savoie, d'après les documents originaux, volume I, Chambéry, Bonne, Conte-Grand et C.e, 1868.
  • (FR) Marie Georges de Manteyer, Les origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910 – 1060) (PDF), in Mélanges de l'école française de Rome, vol. 19, Roma, École française de Rome, 1899, pp. 363 – 540.
  • (FR) Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie : La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle, Ouest France Université, 1984, ISBN 2-85882-536-X
  • (FR) Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, ISBN 2-05-101676-3
  • (FR) Michel Germain, Personnages illustres des Savoie : 'de viris illustribus', Lyon, Autre Vue, 2007, ISBN 978-2-915688-15-3
  • (EN) Charles William Previté-Orton, The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), Cambridge, Cambridge University Press, 1912. (архив)
  • (IT) Decio Cinti, I Savoia dalle origini della dinastia ai nostri giorni. Cenni biografici e storici con numerose illustrazioni, Milano, Casa Editrice Sonzogno, 1929.
  • (DE) Marie José, Das Haus Sayoven, Stiftung Pro Castellione, 1994; (IT) Maria José di Savoia, Le origini di Casa Savoia, in Oscar storia, Milano, Mondadori, 2001, ISBN 8804498625

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Oddone de Maurienne // Medlands. Посетен на 11 октомври 2021.
  2. ↑ Chapier, Georges. Châteaux Savoyards. La Découvrance, 2005. ISBN 978-2-84265-326-2. p. 410. Посетен на 15 octobre. (на френски).
  3. ↑ а б Carutti I pp. 196, 197..
  4. ↑ Chevalier doc. 212, pp. 156, 157..
  5. ↑ Carutti I doc. XXXV, pp. 203, 204..
  6. ↑ а б в Collino doc. VII, pp. 7 – 10..
  7. ↑ Guichenon p. 194..
  8. ↑ Cawley I Comtes de Maurienne – Amedee..
  9. ↑ Guigue doc. 3, pp. 27, 28..
  10. ↑ а б Palluel-Guillard .
  11. ↑ Guichenon p. 200..
  12. ↑ а б Pertz VI p. 695..
  13. ↑ Laurent Ripart, « Le diocèse de Belley comme foyer de la principauté savoyarde » dans Le Bugey, 102 (2015), p. 51 – 64 (Онлайн на www.academia.edu).
  14. ↑ а б в Demotz 2000 .
  15. ↑ Demotz 2000 , стр. 165.
  16. ↑ Histoire de Savoie 1984 .
  17. ↑ Demotz, Bernard, Loridon, François. 1000 ans d'histoire de la Savoie. Т. 2. Cléopas, 2008. ISBN 978-2-9522459-7-5. p. 845. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  18. ↑ Pallière, Johannès. Le Lac du Bourget. La Fontaine de Siloé, 2003. ISBN 978-2-84206-234-7. p. 463. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  19. ↑ Histoire de Savoie 1984 , p. 30.
  20. ↑ Carutti II doc. CLV, p. 54..
  21. ↑ Previté-Orton p. 124..
  22. ↑ Cawley I Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Oddon de Maurienne..
  23. ↑ Marek The House of Savoy – Oddone..
  24. ↑ Pertz V p. 319..
  25. ↑ Guichenon p. 207..
  26. ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
  27. ↑ Laurent Ripart, La mort et la sépulture du comte Humbert : une tradition historiographique reconsidérée , dans Fabrice Delrieux, François Kayser (dir.), , Chambéry, 2010, p. 71 – 86.
  28. ↑ Estudios genealógicos, heráldicos y nobiliarios en honor de Vicente de Cadenas y Vicent: con motivo del XXV aniversario de la Revista 'Hidalguía', Ediciones Hidalguia, Madrid, volume 2, 1978 (Архив).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oddone di Savoia“ и страницата „Othon Ier de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ото_I_Савойски&oldid=11924468“.