Направо към съдържанието

Портал:История на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
редактиране 

История на България

Българска икона
Българска икона

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение територията на днешна България е сред районите в Европа, които са най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Древен Рим.

редактиране 

Избрана статия

"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски
"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »

редактиране 

Избрана личност

Димитър Попгеоргиев е роден през 1840 година в Берово, Малешевско в свещеническо семейство. Първоначално учи в родното си село, след което баща му го праща в гръцкото училище в Солун. През 1858 година постъпва в духовната семинария в Одеса, но не я завършва. Тук се запознава с Георги Раковски и попада под негово идейно влияние. По-късно емигрира в Сърбия и участва в Първата българска легия в Белград през 1862 година. През 1863 година постъпва като доброволец в сръбската войска.

През периода 1863 - 1876 година Димитър Попгеоргиев подържа кореспонденция и сътрудничи на Стефан Веркович. Интересен е факта, че в периода от 3 септември 1863 до 26 октомври 1865 г. при кореспонденцията с Веркович, водена изцяло от Белград, Беровски се подписва като Д. Македонски. След този период, Беровски води кореспонденцията си с Веркович от други градове и се подписва като Д.П. Георгиев. Още...

редактиране 

Знаете ли...

редактиране 

Задачи

редактиране 

Избрана картинка

Марга Горанова, съпруга на водача на Баташкото въстание през 1876 г. Никола Горанов. С кости е изписано отстрани - „Останки от 1876 година” (детайлна снимка)

редактиране 

Избран цитат

Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтаря бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

Христо Ботев; из Борба; 1871 г.

редактиране 

Категории