Румен Сурджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Румен Сурджийски
български кинорежисьор
Румен Сурджийски
Румен Сурджийски
Роден
Починал
11 юли 2019 г. (75 г.)
София, България
Националност България
РаботилДраматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич,
Студия за игрални филми „Бояна“ – София,
Национална галерия за чуждестранно изкуство – София
Режисура
Активностот 1968 г.
Значими филми„Лебед“ (1976),
„Снимки за спомен“ (1979),
„Място под слънцето“ (1986)
Семейство
Уебсайт
Румен Сурджийски в Общомедия

Румен Иванов Сурджийски е български кинорежисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1943 г. в село Гложене. През 1967 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Учи в класа на Заслужилия артист проф. Стефан Сърчаджиев, а по-късно и в класа на проф. Анастас Михайлов. Първата му професионална постановка е „Калиакра“ (сезон 1967 – 1968 г.),[1] на сцената на Добричкия драматичен театър „Йордан Йовков“. По-известен е с филмите си „Лебед“ (1976),[2] „Снимки за спомен“ (1979)[3] и „Място под слънцето“ (1986).[4]

Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]

Румен Сурджийски е роден в село Гложене, Оряховско, в семейство на обикновен работник. През 1943 година, поради състоянието на война и продължаващите бомбардировки на София, родителите му избират за неговото раждане спокойния живот на село.

Училището му върви. Много спортува – футбол, лека атлетика, гимнастика и плуване. Често посещава Културния дом на транспортните работници, където се проявяват множество музикални и драматични състави. В дома репетира и детско-юношески драмсъстав, ръководен от актрисата от Младежкия театър Льоли Попова.

По същото време се явява на конкурс в Радио „София“, където търсят няколко деца за участие в научно-популярно предаване, заедно с актьора от Народния Театър Емил Стефанов. Приемат го. По-късно започва да води самостоятелно радио-предаване – „Чудни страници“. Излъчва се всяка събота сутрин.

Още като ученик участва в редица кино-клубове, ръководени от Тодор Андрейков, проф. Неделчо Милев и други. Там се състои първото му запознаване с европейското и световно кино.

В 11-и клас е избран за знаменосец на гимназията. Завършва 14-о СПТУ училище „Проф. д-р Асен Златаров“ в кв. „Банишора“ (София).

В родната казарма служи две години, в мотострелкови полк в поделението в Гара Пирин (днес Кресна, област Благоевград). Приет е в школата за младши сержанти.

Студентство[редактиране | редактиране на кода]

Киното е негова мечта, но кинофакултетът към „ВИТИЗ“ все още не е открит, а за следване в чужбина не може и да си мечтае – баща му е обикновен работник. Затова решава друго – да завърши театрална режисура, а после да търси своя път в киното.

Кандидатства за висше образование с две специалности – английска филология и режисура. Приемат го и на двете места. От осем души приети режисьори, той е на четвърто място. Избира режисурата.

Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, през 1963 г. Негови учители са проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, за когото той твърди: „гениален преподавател, споменът за който ще топли душата ми, докато съм жив...“ Във втори курс проф. Сърчаджиев умира, а класът продължава да следва при проф. Анастас Михайлов.

По време на следването си се учи от филмите на Микеланджело Антониони, Федерико Фелини, Жан-Люк Годар и други режисьори от „френската нова вълна“. Силно впечатление му правят филмите на полското и чешкото кино, творчеството на Анджей Вайда, Милош Форман, световни режисьори, като Ингмар Бергман, Акира Куросава и др.

Негови състуденти са: Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Кирил Кавадарков, Добромир Манев, Продан Нончев, Иво Русев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Лидия Еминова, Людмила Захариева, Веселина Благоева. Както той сам възкликва: „Какъв клас, какви актьори!“

  • Румен Сурджийски като първи курс студент във ВИТИЗ, 1963 г.
    Румен Сурджийски като първи курс студент във ВИТИЗ, 1963 г.
  • На снимачната площадка, 1979 г.
    На снимачната площадка, 1979 г.
  • Работа над сценарий, 1986 г.
    Работа над сценарий, 1986 г.
  • Румен Сурджийски и Стефан Данаилов (съвипускници)
    Румен Сурджийски и Стефан Данаилов (съвипускници)

Кариера и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първи стъпки в киното, Румен Сурджийски прави като актьор. Още като студент във ВИТИЗ, той участва с две малки роли във филмите „С дъх на бадеми“ (1967)[5] и „Случаят Пенлеве“ (1967).[6]

През същата година (1967), той завършва ВИТИЗ и постъпва по желание като режисьор-постановчик в Добричкия Драматичен Театър „Йордан Йовков“.[7] Първата му пиеса на негова сцена е „Калиакра“ (сезон 1967 – 1968),[1] която е възобновена постановка от минал театрален сезон, с автор драматургът на театъра, Кръстьо Дренски. Постановката пресъздава легендата за Калиакра, главната роля, в която се изпълнява от Заслужилата актриса Катя Паскалева. Следват постановките „Големанов“ от Сте Ле Костов (1968), с която Добричкия Драматичен Театър гостува на Театъра в град Нитра, Словакия, „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев (сезон 1968 – 1969),[8] „Свекърва“ от Антон Страшимиров (сезон 1968 – 1969)[9] и „Чичовци“, драматизация по Иван Вазов (сезон 1969 – 1970).[10]

На сцената на Добричкия Драматичен Театър „Йордан Йовков“, Румен Сурджийски има удоволствието да работи с колектив – актьорите Катя Паскалева, Кирил Кавадарков, Лидия Еминова, Пламен Дончев, Радослав Стоилов, Стоян Герганов, заедно с някои от заварените актьори – Калчо Георгиев, Галина Ненова, Любен Попов, Венцислав Вълчев, Атанас Божинов, с режисьорите Николай Поляков и Кузман Попов. Художник е Лидия Бацинова. През 1970 г. пожар изпепелява старата сграда на театъра и трупата се премества в местния културен дом.

През 1970 г., Румен Сурджийски е поканен от Пенчо Димитров, асистент-продуцент от Студията за игрални филми „Бояна“, да работи като асистент-режисьор по диалога, в българо-италианската продукция „Михаил Строгов“[11] („Michael Strogoff“, 1970),[12] на режисьора Ерипрандо Висконти. Работата на тези асистенти е да помагат на българските актьори да се справят с английския текст, тъй като филмът се снима на английски език. Той не се колебае, напуска театъра и така започва неговият път в киното.

Като асистент-режисьор, Румен Сурджийски работи и в продукцията „Необходимият грешник“ (1971)[13] на режисьора Борислав Шаралиев.

Като втори режисьор, той снима филмите: „Трета след слънцето“ (1972),[14] на реж. Георги Стоянов, „Иван Кондарев“ (1974),[15] на реж. Никола Корабов, „Виза за океана“ (1975),[16][17] на реж. Лада Бояджиева и "Хора отдалече“ (1977),[14] на реж. Никола Рударов.

Първият му авторски проект е документалният филм „Както в кинопреглед“ (1975),[18] който е колективен портрет на жените, работещи в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. За него, той получава наградата за дебют на Фестивала на документалното кино в Пловдив.

Дебютът му като режисьор-постановчик е с филма „Лебед“ (1976),[19] по сценарий на Владимир Ганев и по мотиви от разказа „Инат хора“ на Ивайло Петров. Следват филмите „Снимки за спомен“ (1979)[20] по сценарий на Атанас Ценев и Димитър Димитров (базиран на романа „Моето първо лято“ на Емил Манов), и „Място под слънцето“ (1986)[4] по сценарий на Цилия Лачева.

От 1981 година е член на Съюза на българските филмови дейци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Иванова 1988, с. 115.
  2. ↑ Янакиев 2000, с. 425.
  3. ↑ Янакиев 2000, с. 542.
  4. ↑ а б Янакиев 2000, с. 447.
  5. ↑ Генчева 1988, с. 296.
  6. ↑ Генчева 1988, с. 312.
  7. ↑ Иванова 1988, с. 137.
  8. ↑ Иванова 1988, с. 123.
  9. ↑ Иванова 1988, с. 125.
  10. ↑ Иванова 1988, с. 113.
  11. ↑ ДОКЛАДИ: Театър и кино. Музика, Том 17, Автор: Пантелей Зарев, Издателство: Българска Академия на Науките, 1987 г., стр. 161
  12. ↑ Films and Filming, Vol. 18, Author Robin Bean [Editor], Hanson Books, 1971, p. 22
  13. ↑ Генчева 2008, с. 47 – 48.
  14. ↑ а б Генчева 2008, с. 250 – 251.
  15. ↑ Генчева 2008, с. 79 – 81.
  16. ↑ Генчева 2008, с. 180 – 181.
  17. ↑ Рашко Младенов: Спомени, четвърти абзац „Потеглихме от пристанище Бургас...“ // glasove.com, 23 юли 2017.
  18. ↑ Списание „Пламък“, Том 21, Броеве 1 – 4, Издател: „Съюз на българските писатели“, 1977 г., стр 220
  19. ↑ Генчева 2008, с. 240 – 241.
  20. ↑ Генчева 2008, с. 336 – 337.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванова, Елена. 60 ГОДИНИ ТРИБУНА И СЪВЕСТ: История на Драматичен театър „Йордан Йовков“, град Толбухин. Пловдив, „Христо Г. Данов“, 1988.
  • Янакиев, Александър. „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“. „Титра“, 2000. ISBN 9549048624.
  • Генчева, Галина. „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“. Т. 2 (1948 – 1970). София, Българска национална филмотека, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. ISBN 9543160694. индекс 116.
  • Генчева, Галина. „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“. Т. 3 (1971 – 1980). Българска национална филмотека, Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008. ISBN 9789543160693. индекс 181.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Румен_Сурджийски&oldid=11569310“.