Направо към съдържанието

Сантяго де Чиле

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сантяго.
Сантяго де Чиле
Santiago de Chile
— град —
Знаме
      
Герб
-33.4375° с. ш. -70.65° и. д.
Сантяго де Чиле
Страна Чили
РегионСантяго
Площ641,4 km²
Надм. височина570 m
Население6 160 040 души (2020)
9604 души/km²
Основаване12 февруари 1541 г.
Пощенски код3580000
Телефонен код+56 73
Официален сайтwww.municipalidaddesantiago.cl
Сантяго де Чиле в Общомедия

Сантяго де Чиле (на испански: Santiago de Chile), или само Сантяго, е столицата на Чили. Градът е най-големият в страната, както и един от най-големите в Южна Америка.

Основан е от Педро де Валдивия на 12 февруари 1541 г. под името Сантяго дел Нуево Екстремо. Това е най-големият икономически и културен център на страната. Тук е концентрирана изпълнителната и съдебната власт на страната. По-голямата част от него е разположена на височина 500 – 650 m над морското равнище.

История

[редактиране | редактиране на кода]
„Основаването на Сантяго“.
Сантяго през 1930 г.

Сантяго дел Нуево Екстремо е основан на 12 февруари 1541 г. от испанския конкистадор Педро де Валдивия в подножието на хълма Уелен (днес наричан Серо Санта Лусия). Кръстен е на светеца Яков Зеведеев. Педро де Валдивия създава равномерна улична мрежа, наподобяваща шахматна дъска.[1] Шест месеца по-късно обаче местни мапуче воини почти унищожават новото селище, а колонизаторите почти измират от глад под натиска на туземците. По-късно Сантягао е построен наново, следвайки първоначалния план.[2] Градът е разрушаван няколко пъти и от земетресения.[1]

Към края на 16 век градът разполага с 200 къщи. Едва към края на 18 век той започва да развива инфраструктурата на нормален град – катедралата и президентското седалище са построени именно през този период. Междувременно, заможни земевладелци започват да стават преобладаващата икономическа и политическа сила в столицата.[2]

Когато колониалната власт приключва в началото на 19 век, Сантяго все още е сравнително неразвит град с около 30 000 жители. Към средата на 19, отчасти благодарение на засиления износ покрай калифорнийската златна треска, населението на столицата набъбва до над 100 000 души.[2]

През 1872 г. кмет става Бенхамин Викуня Макена и полага много усилия за развиването на града. Използвайки затворнически труд, той преобразува Санта Лусия в красивия публичен парк, който съществува и до днес. Освен това под негов надзор се прокарва канализацията на Мапочо и се построява Общински театър.[1][2]

Все пак, не всеки чилиец просперира. Бедността докарва в градовете много земеделци. Така, в периода 1865 – 1875 г. населението на Сантяго нараства от 115 000 до 150 000 души. След края на Втората световна война, бързата индустриализация създава много градски работни места, но никога достатъчно, че да се удовлетвори търсенето. През 1960-те години, в хода продължителната градска миграция се образуват гета в покрайнините на града.[2]

През 1973 г. в Сантяго се извършва държавния преврат, свалил от власт Салвадор Алиенде (първият демократично избран марксистки държавен глава в света) и поставил на негово място Аугусто Пиночет. Това са тежки времена за града, тъй като хиляди политически затворници са събрани на националния стадион, а центровете за изтезание и импровизираните затвори петнят Сантяго. Военната хунта, управляваща с желязна ръка, пропъжда голяма част от аристокрация та извън града. След възстановяването на демокрацията през 1990 г., белезите от диктатурата постепенно зарастват.[2]

През 1990-те години градът претърпява бум на недвижимото имущество покрай построяването на много търговски центрове, а в източната част на града се появяват множество офис сгради.[1] В днешно време, чилийската столица е голям метрополис, в който контрастират заможността в източните квартали и бедността в западните и южните части на града. Градските власти постепенно облекчават проблемите на града.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в подножието на Андите, на 570 метра надморска височина в северната част на Централната чилийска долина. На изток граничи с Андите, а на запад – с Крайбрежните Кордилери. През града тече река Мапочо.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Сантяго има хладен полупустинен климат със средиземноморски черти: топло и сухо лято от октомври до март и хладни и влажни зими от април до септември. Валежите в града е много променливи и зависят в голяма степен от цикъла на Ел Ниньо.[3] Най-влажната му година е 1900 г. с 819,7 mm,[4] а най-сухата – 1924 г. с 66,1 mm.[4] Валежите от сняг в самия град са редки.[5]

Средните температури през годината са в граници от 8 °C през юни-юли до 20 °C през януари. През лятото, дневната температура често надхвърля 30 °C, а през зимата понякога спада по 0 °C. Преобладаващите ветрове са югозападни и развиват средна скорост от 15 km/h, особено през лятото.

  Климатични данни за Сантяго де Чиле 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 39,3 37,2 36,8 33,0 31,1 26,7 28,2 29,9 32,9 33,3 34,7 35,0 39,3
Средни максимални температури (°C) 29,9 29,4 27,5 23,0 18,3 15,3 14,7 16,4 18,7 22,5 25,9 28,5 22,5
Средни температури (°C) 20,4 19,5 17,5 13,7 10,3 8,3 7,5 8,9 11,1 14,1 16,9 19,3 14,0
Средни минимални температури (°C) 12,0 11,5 9,9 7,1 4,7 3,5 2,5 3,6 5,4 7,3 9,1 11,0 7,3
Абсолютни минимални температури (°C) 2,7 1,2 0,7 −2,6 −5,9 −6,5 −6,8 −6,2 −4,5 −2,8 0,7 3,2 −6,8
Средни месечни валежи (mm) 0,4 0,8 6,1 12,0 46,1 68,7 62,5 44,2 20,1 10,0 4,6 1,4 276,9
Средно количество слънчеви часове 367 305 277 202 145 120 132 162 182 205 298 350 2745
Източник: Dirección Meteorológica de Chile (humidity and precipitation days 1970 – 2000),[6][7][8] Ogimet (sun 1981 – 2010)[9]

Население

[редактиране | редактиране на кода]
Сантяго нощем.
Чилийският университет.

По данни от преброяването през 2002 г., в столичния район на Сантяго живеят 5 428 590 души или 35,9% от населението на страната. Тази цифра отразява бързия растеж на града през 20 век – към 1907 г. в него живеят 383 587 души. Този демографски взрив се дължи отчасти на засилената миграция от минните градове в северните части на страната по време на икономическата криза през 1930-те години. Отделно, през 1940-те и 1960-те години се наблюдава наплив на пришълци от селските райони. Площта на града се удвоява от 1960 до 1980 г. Към 2002 г. 79% от жителите на града са родени в него.[10]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
Гран Торе Сантяго.

Сантяго е промишленият и финансов център на Чили, генерирайки 45% от БВП на страната.[11] Силната икономика и ниският правителствен дълг привличат мигранти от САЩ и Европа.[12]

Постепенният икономически растеж на Сантяго го е превърнал в съвременен метрополис. Тук се намира най-високата сграда в Южна Америка – Гран Торе Сантяго. Градът разполага с няколко университета, както и развита транспортна инфраструктура. Най-обширната метро система в Южна Америка е тази на Сантяго.

Сантяго се класифицира с коефициент на Джини 0,47.[13][14] Западната част на града е много по-бедна, отколкото източната. Сантяго разполага с много театри, търговски центрове, ресторанти и нощни клубове.

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище Артуро Мерино Бенитес е главното летище на града. То е основен хъб на авиолиниите LATAM Airlines, Sky Airline, Aerocardal и JetSmart. Разположено е в западната част на града, на 15 km от центъра му. Нарежда се на шесто място по пътнически трафик сред южноамериканските летища.[15] Освен това градът разполага и с малко частно летище.

Сантяго е свързан с няколко града чрез железопътни линии: Ранкагуа, Сан Фернандо, Талка, Линарес и Чилан. Всичките влакове отпътуват или пристигат в централната жп гара.[16] Съществуват планове за построяване на високоскоростна железница до Валпараисо.

През града преминават няколко градски магистрали. По тях се движат 37% от моторните превозни средства в Чили – общо 991 838 на брой. Градската автобусна мрежа е критикувана, поради липсата на редовни автобуси или застъпване на маршрутите им. Все пак, метрополитенът на Сантяго разполага с шест линии с обща дължина 142 km и 118 станции. Системата превозва около 2 400 000 пътници на ден.

Средната продължителност на пътуването до работното място в Сантяго през делничен ден е 84 минути. Средното пропътувано разстояние в една посока е 7,4 km.[17]

Екологични проблеми

[редактиране | редактиране на кода]
Смог над града.

Въздухът на Сантяго е най-замърсеният в Чили.[18] През 1990-те години въздушното замърсяване спада с около 1/3, но от 2000 г. насам е постигнат само малък напредък. Всъщност, проучване от 2010 г. сочи, че замърсяването се е удвоило.[19] Концентрацията на прахови частици във въздуха редовно надвишава стандартите на Световната здравна организация и се е превърнала в голям проблем за здравето на обществото.[20]

Голям източник на въздушно замърсяване в града е комбинатът на медната мина Ел Тениенте, разположена на 110 km от центъра на Сантяго.[21][22] През зимата, температурната инверсия кара смога и въздушното замърсяване да се задържат в ниските части на Сантяго.

Към март 2007 г. само 61% от отходните води на Сантяго се обработват,[23] но към март 2012 г. вече 100% от тези води се пречистват. Така, Сантяго се превръща в първата латиноамериканска столица, която преработва всичките си отходни води.

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Сантяго
Починали в Сантяго

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ла Монеда, президентството
    Ла Монеда, президентството
  • Борсата
    Борсата
  • Катедралата
    Катедралата
  • Нощен изглед
    Нощен изглед
  • Кулата на Ентел
    Кулата на Ентел
  • Общинският театър
    Общинският театър
  • Сантяго през зимата
    Сантяго през зимата
Панорамен изглед към града на фона на Андите.
Панорамен изглед към града на фона на Андите.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Brief history of Santiago // This is Chile. Архивиран от оригинала на 2020-08-08. Посетен на 10 август 2020.
  2. ↑ а б в г д е ж History of Santiago // Lonely Planet Travel Information. Архивиран от оригинала на 2017-10-11. Посетен на 10 август 2020.
  3. ↑ Rutllant, Josè and Fuenzalida, Humberto; „Synoptic Aspects of the Central Chile Rainfall Variability Associated with the Southern Oscillation“, International Journal of Climatology, vol. 11 (1991), pp. 63 – 76
  4. ↑ а б Paskoff, Roland P.; „Geomorphological Processes and Characteristic Landforms in the Mediterranean Regions of the World“, Mediterranean Type Ecosystems; in Ecological Studies, vol. 7, 1973, pp. 53 – 60
  5. ↑ René Garreaud-Salazar "Impacto en la variabilidad de la línea de nieve en crecidas invernales en cuencas pluvio-nivales de Chile central" Архив на оригинала от 2014-03-23 в Wayback Machine.. Sociedad Chilena de Ingeniería Hidráulica, XI Congreso Chileno.
  6. ↑ Estadistica Climatologica Tomo I // Dirección General de Aeronáutica Civil, март 2001. pág. 404 – 427. Архивиран от оригинала на 30 юни 2017. Посетен на 6 September 2013. (на испански)
  7. ↑ Datos Normales y Promedios Históricos Promedios de 30 años o menos // Dirección Meteorológica de Chile. Архивиран от оригинала на 2020-01-04. Посетен на 7 декември 2018. (на испански)
  8. ↑ Temperatura Mensual Histórica de la Estación // Dirección Meteorológica de Chile. Архивиран от оригинала на 2020-01-09. Посетен на 31 януари 2019. (на испански)
  9. ↑ CLIMAT summary for 85406: Pudahuel (Chile) – Section 2: Monthly Normals // CLIMAT monthly weather summaries. Ogimet. Архивиран от оригинала на 31 март 2020. Посетен на 31 март 2020.
  10. ↑ Chile: Ciudades, Pueblos, Aldeas y Caseríos // //Instituto Nacional de Estadísticas de Chile. Посетен на 14 декември 2007.
  11. ↑ Santiago.cl // Santiago.cl. Архивиран от оригинала на 2009-08-15. Посетен на 17 април 2010.
  12. ↑ Why You Should Move to Santiago, Chile // BrophyWorld. Архивиран от оригинала на 28 ноември 2011. Посетен на 23 ноември 2011.
  13. ↑ Agostini, Claudio A. и др. Geographic Income Inequality in Chile // Revista de Analisis Economico 22 (1). юни 2007. с. 3 – 33.
  14. ↑ Martínez, Adrián. Chile: Economy, income inequality growing // Infosurhoy.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-23. Посетен на 4 август 2011.
  15. ↑ Estadisticas de trafico de pasajeros // Aeropuerto de Santiago. Архивиран от оригинала на 2015-02-11. Посетен на 22 декември 2013.
  16. ↑ [1] Архив на оригинала от 2013-06-28 в Wayback Machine.
  17. ↑ Santiago Public Transportation Statistics // Global Public Transit Index by Moovit. Архивиран от оригинала на 1 септември 2017. Посетен на 19 юни 2017.
  18. ↑ "Severe air pollution plagues Chilean cities" Архив на оригинала от 2014-05-25 в Wayback Machine.
  19. ↑ Pamela Morales. Chilean University Finds Santiago Pollution Has Doubled // The Santiago Times. Архивиран от оригинала на 31 януари 2010. Посетен на 27 януари 2010.
  20. ↑ Valdez, Ana. Elemental concentrations of ambient particles and cause specific mortality in Santiago, Chile: a time series study. // Environmental Health 11 (1). 2012. DOI:10.1186/1476-069x-11-82. с. 82.
  21. ↑ Cipma.cl // Архивиран от оригинала на 2008-09-13. Посетен на 17 април 2010.
  22. ↑ Bio.puc.cl // Архивиран от оригинала на 25 март 2009. Посетен на 17 април 2010.
  23. ↑ Revista Ecoamérica. Cruzada ambiental por el Mapocho limpio // Архивиран от оригинала на 2012-02-16. Посетен на 11 February 2008. (на испански)
Столици на държавите от Южна Америка
На независими държави
На зависими територии
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сантяго_де_Чиле&oldid=12364488“.