Свети Атанасий (Каваларци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου | |
 Местоположение в Сухо | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Каваларци |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Лъгадинска, Литийска и Рендинска |
| Архиерейско наместничество | Лъгадинско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1850 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Атанасий“ (на гръцки: Αγίου Αθανασίου) е възрожденска църква в лъгадинското село Каваларци, Гърция, част от Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия.[1][2]
Църквата е гробищен храм, разположен в северната част на селото и до построяването на „Свети Нектарий“ е и енорийският храм на селото. Според вграденият каменен надпис в южната стена е построена в 1850 година.[2][1] В архитектурно отношение е трикорабна базилика с дървен покрив[1] и полукръгла апсида на изток.[2] Размерите на храма са 12,75 Χ 19,25 m.[2] На запад и юг има по-късен трем[1] от началото на XX век.[2] Храмът, построен в блатиста местност, е претърпял много недобри в статично отношение интервенции. В интериора е запазена в лошо състояние част от оригиналната му украса. В новия иконостас са вградени няколко икони от стария дървен, а останалите икони са в светилището. Общо в храма има 69 ценни преносими икони, една литийна хоругва, 8 литургични обекта и 31 старопечатни книги. Иконите са от 1856, 1857, 1865, 1872 година и част от тях са дело на кулакийския художник Ставракис Маргаритис. Книгите са от 1843, 1852, 1902 година, като сред тях има евангелие със сребърен обков.[3] В светилището и на южната стена на наоса има останки от стенописи, вероятно от началото на XX век.[2]
В 1997 година църквата е обявена за паметник на културата.[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/20250/501/10-6-1997 - ΦΕΚ 568/Β/11-7-1997 ΦΕΚ 567/Β/11-7-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 11 юни 2018.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
