Направо към съдържанието

Союз 11

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Союз 11
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз (GRAU 11A511)
Полет на Союз №19
Име на корабаСоюз 7К-ОКС № 32
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт6 юни 1971 04:55:09 UTC
Скачване7 юни 1971 07:49 UTC
Място на скачванеСалют-1
Разкачване29 юни 1971 18:28 UTC
Кацане29 юни 1971 23:16:52 UTC
Изминато разстояние15,932 млн. km
Апогей249,6 km
Перигей211,7 km
Инклинация51,6°
Период88,82 min
Маса6790 kg
NSSDC_ID1971-053А
NORAD ID05283
Данни за екипажа
Членове на екипажа3
Позивна„Янтар“
Място на кацане47°20′ с. ш. 70°24′ и. д. / 47.333333° с. ш. 70.4° и. д. Казахска ССР
Брой обиколки около Земята384
Снимка на екипажа

Г. Доброволски, Вл. Волков, В. Пацаев
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз 10 Космос 496
Союз 11 в Общомедия

Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станцияСалют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.[1] Това е първият и единствен случай на смърт в космоса.

Екипажът на Георгий Доброволски се подготвя като дублиращ на екипажа на Алексей Леонов. Три дни преди старта медицинската комисия отстранява Валерий Кубасов поради открито тъмно петно в белия дроб. Вместо замяна на бордовия инженер, е взето решение да лети дублиращия екипаж [2]


Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса: 6790 кг
  • Перигей: 211,7 km
  • Апогей: 249,6 km
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,82 мин

Програмата на полета включва скачване с орбиталната станция „Салют-1“ и работа на нея. Същия ден 6 юни в 12 ч. и 30 мин. бълг. време екипажът коригира орбитата на „Союз-11“ чрез системите за ръчно управление. Новата е с параметри: апогей 217 км, перигей 185 км и период за една обиколка 88,3 минути.

На 7 юни 1971 г. „Союз-11“ се скачва със „Салют-1“. Автоматично корабът е приближен до станцията на 100 м. По-нататъшното сближаване и скачване извършват самите космонавти с ръчните системи за управление и ориентиране на кораба. Скачват „Союз“ със „Салют“ и след това извършват плътно механично съединяване на кораба със станцията и свързват електрическата и водна инсталация на двата апарата. Тяхното общо тегло е 25 тона.

Същия ден (7 юни) в 9 ч. и 45 мин. космонавтите отварят херметичния люк и през прохода преминават в космическата станция. Най-напред извършват проверка на херметичността на „Салют“, бордовите уреди и апарати. Командирът Доброволски докладва, че апаратурата работи нормално. Атмосферното налягане в помещенията е в определените граници (около 900 mm Hg), а температурата в тях – около 17 °C.

Програмата на станцията включва:

  1. проверка на конструкцията, бордовите системи и апарати на станцията;
  2. изпробване на методи и средства за ориентация и навигация на станцията, на системите за маневриране на станцията в орбита;
  3. изследване на обекти по земната повърхност, климатични явления и др.;
  4. изследване спектрите на небесни тела и изследване на електромагнитното излъчване от земната повърхност в различни диапазони;
  5. медикобиологични изследвания за изучаване влиянието на космическия полет върху организма на човека.

Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион“. На петия ден изършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. На 10 юни правят измерване на плъттността на костите си и съдържанието на калций в тях. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют“ здравословното състояние на тримата космонавти е добро.

На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11“. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз“. Тя работи определеното време и е изключена. От този момент връзката с тримата е прекратена.

„Союз-11“ се приземява плавно в определения район – степта на Караганда. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установява се, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.

Дотогава космонавтите не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.

  1. Time Magazine. Triumph and Tragedy of Soyuz 11 // Time Magazine, 1971. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 2008-07-06 2007. (на английски)
  2. Лента.ру Они были обречены (рус.)