Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Връзка между Телеграм и Дискорд

Вече има връзка между Телеграм групата и канал #телеграм в Дискорд. Съобщенията от Телеграм ще излизат в канала, а съобщения, публикувани в канала в Дискорд, ще излизат в Телеграм.

Може да се настрои Телеграм да получава и съобщенията от други канали в Дискорд, но предвид значително по-слабия интерес към Телеграм (7 потребители срещу 58 в Дискорд), засега не изглежда важно. По-нататък може би ще настроя такива връзки и за IRC (макар там да висим постоянно само двамата с Quickfingers), а евентуално и за други мрежи, ако има интерес. Списък на възможните. Фейсбук е в отделна група („3rd party via matterbridge api“), защото съзнателно създава затруднения за подобен тип връзки. Това е още една причина лично аз да го избягвам. Повече инфо.
— Luchesar • Б/П 11:30, 19 ноември 2020 (UTC)

Помощ с категория

Много отдавна не съм създавала Категория и май оплесках нещо. Създадох Категория:Президенти на Сингапур като подкатегория на Категория:Президенти по страна но не я виждам там. Може ли някой, който разбира да помогне.--Радостина 06:21, 20 ноември 2020 (UTC)

Готово. Липсваше само сортиране и се показваше под „П“. --ShadeOfGrey (беседа) 07:55, 20 ноември 2020 (UTC)

Благодаря много. --Радостина 08:23, 20 ноември 2020 (UTC)

имам нужда от помощ

Може ли някой да ми помогне като промени името на кмета на с. Брягово, обл. Пловдив! Мария Стоянова е новоизбрания кмет, а не Атанас Кръстев(Бог да го прости). Благодаря предварително!
Брягово обл.Пловдив (беседа) 12:26, 20 ноември 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово. --Стан (беседа) 13:57, 20 ноември 2020 (UTC)

Предлагам въвеждане на защита „само за утвърдени редактори“

Тази редакция ми напомни, че понякога имаме проблеми не само с анонимни, но и с регистрирани редактори, които редактират само една статия или много ограничена тематика, по която са пристрастни или в У:КНИ. Понеже такива редактори не се водят „новорегистрирани“, макар да имат много малко и еднотипни редакции, полузащитата не ги хваща и единствена алтернатива остава блокирането им или пък пълна защита за статията, от което страдат добросъвестните регистрирани редактори.

В някои проекти за тази цел има група „extended-confirmed“ и съответна „extended confirmed“ защита (избраният превод на български е „утвърдени редактори“ и „защита само за утвърдени редактори“). В групата автоматично се добавят редактори, които натрупат определен брой редакции и дни от регистрацията си. По технически причини се отчитат всички редакции – не само тези в ОИП – включително в страници, които впоследствие са били изтрити. В английската, персийската, корейската, виетнамската и румънската уикипедиии се изискват 30 дни от регистрацията, а в японската Уикипедия – 120. Във всичките нужният брой редакции е 500.

Предлагам да поискаме тази група и съответната възможност за защита да бъдат въведени и при нас.

Нека повторя целта: да има възможност за ограничаване на редактори, които имат недобросъвестен интерес към една определена или малко на брой статии по определена тематика, т.е. не са тук, за да създават енциклопедия, и които заобикалят полузащитите заради регистрацията си – без да се пречи на добросъвестните регистрирани колеги, дори да имат сравнително по-малко редакции. Вместо защита, в такива ситуации може да се използва и блокиране, включително частично, но блокирането все пак е по-брутален инструмент, който трябва да се прилага предпазливо. Типичен казус в момента наистина изглеждат темите, свързани със Северна Македония.

Като начало бих предложил японския вариант: 500 редакции и 120 дни от регистрацията (по-дългият срок от регистрацията не позволява да се заобикаля лесно изискването за брой редакции чрез използване на бот).

Нека обсъдим предложението и ако достигнем консенсус, ще пусна задача във фабрикатора на Уикимедия, подобно на скорошната от румънската Уикипедия.

TL;DR: Предложението е да може статии да бъдат защитавани срещу редактиране от редактори, които нямат поне 500 редакции и 120 дни от регистрацията си.

1. За технически детайли по конфигурациите вижте extendedconfirmed, APCOND_AGE и APCOND_EDITCOUNT в InitialiseSettings.php.

2. Колебая се дали да не сложим по-висока летва за включване в групата (напомням, че се броят всички редакции, дори изтрити). Например изискването за патрульори: 800 редакции и поне 150 дни от регистрацията. Ако имате мнение, пишете.
— Luchesar • Б/П 16:30, 23 ноември 2020 (UTC)

• Подкрепям предложението. Определено има нужда от такъв „среден“ вариант на защита. Относно броя на необходимите редакции – могат да бъдат увеличени до 600 – 650, в случай че 500 изглеждат недостатъчно. --Ted Masters (беседа) 17:42, 23 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям --Спасимир (беседа) 12:51, 24 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям Основно заради редакторите които будят основателни подозрения за платени приноси без разкриване. И преди съм писал, че ми се струва доста вероятно в подобни случаи да се регистрират отделни сметки за всяка отделна статия а предложената защита ще ограничи възможността за такава практика. -- Сале (беседа) 15:48, 24 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям напълно.--Rebelheartous (беседа) 12:22, 28 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям Jingiby (беседа) 05:15, 29 ноември 2020 (UTC)
• Против --Радостина 03:54, 30 ноември 2020 (UTC)

Без аргументи, това „против“ не допринася с нищо към дискусията. „Подкрепям“ без коментар поне предполага, че написалият го е съгласен с изложените в предложението аргументи.— Luchesar • Б/П 13:12, 1 декември 2020 (UTC)

Уикипедия:Европейска нощ на учените 2020 - Състезание за писане на статии за учени и научни институции

С Жюси и Спасимир намислихме да организираме едно кратко уикисъстезание по повод "Европейската нощ на учените" за писане на статии за учени и научни институции. Правилата са като на ЦИЕ Пролет, надяваме се, че и интересът ще е също така висок. :) "Европейската нощ на учените" тази година е изцяло виртуално събитие в периода 27-29 ноември, но решихме, че само три дни ще са недостатъчно време, затова предлагаме да е десет, като да завърши на 6 декември, когато БГ У има годишнина :) Има и малък фонд за подаръци - ваучери от книжарница - за първите трима победители. :)

В точкуването, което предлагаме, има само една особеност и тя е повечето точки, които се дават за статии за български жени-учени 45 срещу 10 за статии за мъже. Съотношението не е съвсем произволно, малко проучване на категориите за български учени показва, че 10:45 е съотношението на статиите за жени : мъже в тази сфера. :) Ако имате предложения за някакви допълнения и подобрения, или желание да се включите в журито в инструмента Fountain, в който ще се регистрират статиите, моля, пишете. Спасимир set-up-ва тула, така че ще му трябва информацията до четвъртък вечерта. :) Спири ··· - - - ··· 08:26, 24 ноември 2020 (UTC)

Спири, супер идея!

• Бутонът Добави статия тук просто отваря страница Добави статия тук, което може би не е била идеята.
• Ако имаш време, мини, моля те, през Дискорд. Вчера получих едно писмо от Фондацията, за което може би ще ми трябват и други мнения.
• Като споменах Дискорд, не забравяйте, че можете да го използвате за координация (а и за популяризация – почти всеки ден има по 1-2 нови човека, повечето от които най-вероятно са ученици). ;)

— Luchesar • Б/П 08:57, 24 ноември 2020 (UTC)

Офтопик, но би било добре някой (кхъ-кхъ ) да наснима входовете на 7-и километър за илюстрации из Шаблон:Институти на БАН. --Спас Колев (беседа) 09:36, 24 ноември 2020 (UTC)

Също добра идея. :) Ще си прегледам собствените снимки. Със сигурност имам на вече бившия Институт по паралелна обработка на информацията.
— Luchesar • Б/П 10:12, 24 ноември 2020 (UTC)

Лъчо, бутонът е временно така, докато се направи страница във Fountain за добавяне на статиите там. За съжаление води към тази страница, но ще го махна временно, за да няма объркване. --Спасимир (беседа) 10:09, 24 ноември 2020 (UTC)

Добра инициатива! Идеята е много добра! --PowerBUL (беседа) 19:14, 26 ноември 2020 (UTC)

Най-доброто от години в БгУ за България. --Rumensz (беседа) 08:42, 30 ноември 2020 (UTC)

Българската Уикипедия става на 17 години!

На 6 декември се приближаваме с още една стъпка към заветната цел да си купуваме сами алкохол в магазина.

По тоя повод ви каня на уикисреща на този ден, от 18:00 часа, в Уикипедия:Дискорд.

Две причини да пробвате:

• Дискорд не е Зуум
  Eдин говори, а останалите с голямо внимание слушат дремят? Не! В Дискорд имате колкото искате „сепарета“. Като на истинска маса, можете да прескачате между тях, присъединявайки се към разговора, който ви е интересен.
• Дискорд не е Фейсбук Клюкарника
  Каква полза от загадъчното ви име тук, ако на среща цъфнете с истинското, плюс цялата си житейска история в снимки, видеа и бележки на стената от бивши гаджета и кисели съседи след третата бутилка в 2:45 през нощта.

Между другото, когато пуснахме нашия сървър преди месец и половина, имаше още 12 на други уикипроекти. Сега вече са 27. :)
— Luchesar • Б/П 18:23, 25 ноември 2020 (UTC)

Не знам как да го ползвам. --Радостина 01:49, 26 ноември 2020 (UTC)

Радостина, и аз не знам и дори си нямам представа какво е :) Стигат ми и нещата които се налага да ползвам служебно. Даже и те са ми в повече. -- Сале (беседа) 12:20, 27 ноември 2020 (UTC)

Знам за Слак, защото си го споменавал , но аз всъщност се запалих по Дискорд именно защото в работата (по-точно колеги от други организации, с които работим) се опитаха да ме принудят да ползвам Слак. Слак и Дискорд си приличат много, но аз лично много повече харесвам Дискорд (макар Слак да си има своите силни страни, особено в „корпоративна“ среда). Между другото, също както с Телеграм, и между Слак и Дискорд може да се прави синхронизация.
— Luchesar • Б/П 13:02, 27 ноември 2020 (UTC)

Но иначе абсолютно разбирам аргументацията! Всъщност, именно това най-много ме отблъсна от Слак и ми хареса в Дискорд: в Слак всеки „уъркспейс“ е напълно независим и дори потребителските настройки важат само за него. Т.е. ако участваш в 4-5 или повече уъркспейсове, във всеки от тях трябва да си настройваш нещата отделно. Това има и предимства, но за мен е твърде досадно. Докато в Дискорд участвам даже в повече „сървъри“ (еквивалента на уъркспейсовете от Слак), включително няколко на работна или близка до работната тематика (не броя въобще тези от Уикипедия), и всичко ми е на едно място. Но факт е, че ако организацията, в която работиш, просто изисква Слак, няма много избор. И всяка нова различна система е вече поредно нещо за учене и следене. В тоя смисъл при мен беше късмет, че колегите бяха по-сговорчиви и въобще имаше възможност въпросът да се дискутира (в конкретния случай, който бях описал, те се съгласиха да имаме и паралелен Дискорд сървър, и скоро ще пусна синхронизация между каналите, така че който иска да ползва Слак, пък който иска -- Дискорд -- като се надявам с времето да се прехвърлят въобще към Дискорд).

Накратко, доста тъпо е с тия хиляди системи за комуникация. Може би и Дискорд някога ще ми затъпее, но засега от всички изглежда да ми допада най-много -- а и не само на мен, което е най-важно. Повечето хора се „зарибяват“ доста бързо, и вероятно има защо -- приложенията, тръгнали от геймърските среди, обикновено имат доста силни качества като удобство на използване -- но това е отделна и дълга тема.

Сори за малко телеграфния и може би накъсан стил.
— Luchesar • Б/П 13:21, 27 ноември 2020 (UTC)

Като ми остане малко време ще помисля за някакво бързо ръководство. Междувременно започвам да нахвърлям разни неща:

• Дискорд може да се ползва по три начина: през браузър (Хром, ФФ, Едж, Опера), през десктоп приложението (за Уиндоус, MacOS и Линукс) и през мобилно приложение в таблети и смартфони (Андроид, iOS).
• Може да се ползват и трите начина паралелно, дори едновременно. Дискорд е достатъчно умен да не праща на мобилните устройства нотификации за съобщения, които сте видели другаде (примерно в браузъра си).
• Ако някога сте ползвали IRC, Дискорд много напомня за него. Ако не сте, идеята е следната:

• В Дискорд има „сървъри“, които всъщност представляват отделни общности от потребители -- като нашия Уикипедия:Дискорд и тези на другите уикиобщности.
• За всички „сървъри“ обаче имате обща потребителска сметка – нещо, което е много различно, например, от Слак с неговите „workspaces“, във всяко от които на практика имате съвсем отделен потребител с отделни настройки.
• Можете да се присъединявате към колкото искате такива сървъри (по-точно – до 100 в даден момент, но можете свободно да ги напускате и заменяте с други, ако някога достигнете това ограничение).
• Във всеки „сървър“ има текстови и гласови „канали“ (или „стаи“). Всеки канал или стая може да имат определена тематика, но това е въпрос на желание. В нашия сървър например имаме отделни текстови канали за „общи обсъждания“, обсъждания на шаблони и модули, обсъждания на JS и CSS, други проекти освен Уикипедия. Ако в бъдеще има достатъчен интерес, може да се направят и канали по тематика (футбол, история и т.н.) или по някакви други признаци (и в момента например има канал „кръчма“ :-D). За концепцията на гласовите стаи като „сепарета“ вече писах по-горе.
• Ползването на Дискорд не е по-сложно от това на който и да е чат: Уотсап, Вайбър, ФБ Месинджър, Телеграм, Сигнал. Малко по-различни са гласовите и видео разговорите – въпросните гласови канали или „стаи“ – но това е дори по-лесно за използване. Говорите си четирима човека в чата и някой казва „абе, я дайте за по-бързо да влезем в стая Пирин и да се разберем“. Кликвате четиримата на стая „Пирин“ (просто ми хареса сегашните стаи да са именувани на български планини, но може да имат всякакви имена), et voilà! Няма „обади се на този, пък присъедини към разговора още този и този“. Ако двама от четиримата искат да обсъдят нещо отделно, просто кликват върху съседната стая „Родопи“ и се пренасят в нея.
• Както и в други подобни системи, можете да споделяте екрана си (в Дискорд могат няколко човека едновременно да споделят екраните си), да качвате файлове (до 8 мегабайта, освен ако не си плащате месечна такса, но това е достатъчно за почти всичко, което най-често се качва, като например скрийншотове).
• Дискорд позволява лесна и удобна автоматизация чрез ботове. В бъдеще планирам PSS 9 да публикува какви ги върши, включително обявления „вижте тази редакция или този потребител, защото ми изглеждат подозрителни“.

• Малко ръководства на английски и две на руски (има и на други езици -- може да погледнете избора на език на страниците горе):

• Как да се регистрираме в Дискорд
• Как да инсталираме Дискорд на компютъра си
• Как да започнем с Дискорд в смартфона или таблета си
• Ръководство за начинаещи в Дискорд
• Как да променим потребителския си профил
• Как да изпращаме съобщения в Дискорд
• Знакомство с основами
• Руководство по установке

— Luchesar • Б/П 12:59, 27 ноември 2020 (UTC)

https://xkcd.com/1810/ :) -- Сале (беседа) 13:55, 27 ноември 2020 (UTC)

— Luchesar • Б/П 15:10, 27 ноември 2020 (UTC)

Малка подсказка: връзката от Уикипедия:Дискорд има смисъл единствено за първоначално влизане в сървъра. Ако не сте били регистрирани преди в Дискорд, в случая също си правите и регистрацията. Но след като вече имате регистрация с потребителско име (по-точно имейл) и парола, и след като веднъж сте влезнали в сървъра, повече не е нужно да използвате тази връзка. Достатъчно е просто да отворитe Дискорд в браузъра си (https://discord.com/app) или да пуснете приложението на компютъра или мобилното си устройство, и да влезете с имейла и паролата от регистрацията си. Използвам случая да ви насърча за паролите си да използвате мениджъри, които генерират много надеждни случайни и уникални пароли за всеки отделен сайт, като например en:KeePass или en:KeePassXC. При възможност също си включете двуфакторната автентикация (в някакъв момент тя ще стане задължителна за всичките ни модератори в сървъра).
— Luchesar • Б/П 12:12, 28 ноември 2020 (UTC)

Лъчо, обЯсни като на дърт чиляк като на мен кът съ регистрирам, дека да гъ намиргам таз уикипедия, оти ме кара само да си напрая аз сърваро, а в тази тъмнилка де да гъ го намиргам тоз сървър на Уики?--Радостина 04:00, 30 ноември 2020 (UTC)

Радостина, Уикипедия:Дискорд#problem-create-server. Не го насочвам персонално към теб, защото се отнася за всички, но мисля също, че е важно в този момент да подчертая, че изключително много държа сървърът да бъде приятно, културно, безопасно и дори уютно място за общуване. В някакъв момент ще променя и писаните правила – те са твърде обстоятелствени в момента и недостатъчно взискателни към нормите на поведение. Грубо отношение в сървъра няма да бъде толерирано. Въобще. Сървърът не е Уикипедия и присъствието в него е още повече привилегия – а не право – отколкото редактирането. Повтарям, това е към всички, не лично към теб.
— Luchesar • Б/П 08:34, 30 ноември 2020 (UTC)

Абе ясно, взела съм ви страха... :-) само че аз друго питах. Питам да помогнеш как да намеря този сървър, канал, каквото и да е там. Регистрирах се и само някъкъв черен екран с нещо, което прилича на прасе. Поне да видя какво е, а ако се окаже скука, аз сама ще си тръгна, нема нужда да ме гоните :-).--Радостина 17:05, 30 ноември 2020 (UTC)

„ Абе ясно, взела съм ви страха... :-) само че аз друго питах. “ от Joyradost

„ (...) оти ме кара само да си напрая аз сърваро, а в тази тъмнилка де да гъ го намиргам тоз сървър на Уики? “ от Joyradost

„ Радостина, Уикипедия:Дискорд#problem-create-server. “ от Iliev

Ами, аз и на „другото“ отговорих – та дори си бях направил труда да го добавя към документацията, с картинки. Израз на уважение към останалите е и да четем внимателно какво пишат, преди да търсим да се покажем духовити.
— Luchesar • Б/П 17:15, 30 ноември 2020 (UTC)

Израз на уважение е да се отговори конкретно на въпроса, нямам време да чета всичко. И не съм духовита, а шеговита. Ясно, ще питам някой друг.--Радостина 17:22, 30 ноември 2020 (UTC)

Вие поне връзката щракнахте ли, уважаема Радостина, или дори за това „нямате време“? Рано или късно ще разберете съвсем нагледно как арогантността има цена, и то немалка цена.
— Luchesar • Б/П 17:31, 30 ноември 2020 (UTC)

Връзките щракате ли ги там? И те помолих да не ми говориш на ви. За мен нищо няма цена, стойност може би. Арогантна е последното нещо, което съм, ама ти няма как да го разбереш. Вместо всички тези излияния, можеше с думи прости да кажеш написъл съм ръководство и да дадеш линк. Та толкоз за уважението и арогантността с обратен знак. --Радостина 18:26, 30 ноември 2020 (UTC)

Радостина, Вие действително ли не виждате, че не съм Ви писал „има ръководство, търсете си го“, а специално съм добавил информация по Вашия конкретен въпрос и съм Ви дал, още в първия си отговор, директна връзка точно към тази част от ръководството – която се състои буквално от две нагледни картинки с две изречения под тях?

Преглеждането им, включително „щракането на връзката“ със сигурност биха отнели в пъти по-малко време, отколкото на мен ми отне да го направя. Не Ви се сърдя, не само защото би било детинско, но и защото и преди са ми задавали този въпрос, и информацията ще е полезна и за други хора, така че в никакъв случай не е загубено време.

Но истината е, че по-скоро сте видели и връзката, и информацията в нея – но сте се почуствали обидена от забележката ми за допустимото поведение в сървъра. Тази моя забележка вероятно беше нетактична. И със сигурност беше непродуктивна, защото смесих една тема с друга, дори аз лично да виждах едното като повод за другото. Това е моя грешка, която отчитам и която ще запомня да не правя в бъдеще.

Искам обаче да бъда ясен за едно. Има много важни причини да държа сървърът в Дискорд да не допуска грешки – или неща, които аз смятам за грешки – които са правени тук, в Уикипедия. Уикипедия може да издържи на много и жестоки скандали, включително губейки редактори, защото все пак има своята голяма притегателна сила, създаваща дори наркотична зависимост. Общността в Дискорд винаги ще бъде много по-крехка, включително и защото има толкова много алтернативи. Няма да бъде краят на света – факт! – но би било жалко, ако се разпадне, а и на мен лично ще ми е тъжно за всичките хвърлени усилия.

Обаче не сте Вие ключова причина. Съжалявам дори, ако това би Ви разочаровало, но не сте. Репликата Ви „знаете какъв е езикът ми“ беше поводът да се замисля, но не причината. Вашето поведение в последните два-три дни наистина е силно укоримо и вредно, независимо, че може да е имало някои обективни причини (но не и оправдания!) да бъде такова. Но далеч повече ме притесняват хора, които съзнателно търсят ескалацията на напрежение, защото средата на агресивен мачизъм им позволява да налагат зловредните си цели не с разум – понеже разумът е против тях – а с кипящи емоции. Съвсем не мисля, че Вие сте такава – смятам, че разбирам причините за поведението Ви и чисто човешки изпитвам съпричастност с Вас. Затова не от Вас се притеснявам. Но това, подчертавам, също не намалява и вредата.

Накратко: съжалявам за недоразумението, за което и аз съм дал повод. А относно Дискорд сървъра: У:НЛН, У:ЦИВ, У:ЕТИКЕТ, У:ППД ще бъдат върховни принципи, наред със свободата. Именно цивилизованата среда на общуване създава истинската свобода на изразяване: никой не трябва да се страхува да изрази мнението си, опасявайки се, че ще бъде „смазан“ – не с рационални аргументи, а с обиди и бруталност.
— Luchesar • Б/П 11:23, 1 декември 2020 (UTC)

Счупени id-та при цитиране

Тук Потребител:Алиса Селезньова отбелязва някакъв бъг, който изглежда нов и много масов - във вътрешните препратки на бележките под линия   се конвертира в "_" в href атрибутите, но не и в id атрибутите. Пример: [1], където има две различни бележки "Недев 2007, с. 234 – 236." - работеща 6 с интервал пред тирето и счупена 8 с несекаем интервал пред тирето. Може ли някой по-наясно с phabricator да пусне заявка за проблема? --Спас Колев (беседа) 12:14, 27 ноември 2020 (UTC)

Хм, ще го погледна.
— Luchesar • Б/П 13:32, 27 ноември 2020 (UTC)

Докато се занимавам, само да споделя размислите си и какво всъщност правя в момента: колкото това е бъг в МУ (медияуики), толкова е и наш проблем. Защото ако МУ прави различни рефове за различно изписаните интервали от страници, тогава ще имаме два отделни рефа за варианта с несекаем интервал и за този с обикновен интервал между страниците и тирето – което обаче не искаме да постигнем. Но обратното пък би изисквало МУ да прави някаква „нормализация“ на изписването на страници – с несекаем интервал, с обикновен интервал, без интервал, с късо тире, дълго тире, дефис и прочие – което е доста сложно за тях като решение: не технически, колкото да е ясно какво точно се търси. Затова засега правя шаблон, който ще „нормализира“ при нас изписването на страниците: както и да са въведени: 153-265, 153 -265, 153- 265, 153 -- 265, 153–265, 153—265, 153 —265, 153 – 265, 153 — 265, и т.н., включително с несекаеми интервали, та дори табулатори, ще ги превръща в стандартизиран формат: 153 – 265 (ако имате съображения, пишете, но иначе следвам Официален правописен речник на българския език, ИБЕ-БАН, „Просвета“, 2012, с. 96, т. 103.4).

Между другото, това е типичен проблем, който щях да се радвам да обсъдя с някого в чат, за да съм сигурен, че разсъжденията ми са верни – поне ако човек не иска да му отделя часове и дни в непрекъснато рефрешване на беседи, чакайки някой да му отговори, и в оправяне на конфликти на редакции. Чатовете могат да бъдат и досадни и губещи време и изглеждащи „неуики“ спрямо беседите, но те също има своето незаменимо място. Просто казвам. :)
— Luchesar • Б/П 15:07, 27 ноември 2020 (UTC)

Алиса, Спас, проблемът би трябвало да е оправен със Special:Diff/10566061, използващ новите шаблони {{spnorm}} и {{ppnorm}}. Статията „Звено“ в Special:Permalink/10564774 изглежда да работи според очакванията.

Какво се случва след промените?

• Зададените страници в третия параметър на {{hrf}} се привеждат към стандартен формат: ако се срещне нещо, изглеждащо като посочен интервал от страници, привежда се към формата от правописния речник, описан по-горе. По този начин препратки към източници, различаващи се само по начина, по който са указани иначе същите страници като интервал, вече се представят като една еднаква препратка – както и би следвало да е логически.
• Параметърът name на tag, който действително се интерпретира особено от МедияУики, допълнително се „нормализира“ през {{spnorm}}, като се заменя несекаемия интервал с обикновен. Това оправя и неработещите връзки.
• Всички тези неща се случват прозрачно за потребителите. Никаква промяна в употребата на {{hrf}} не е нужна.

По-нататък, според мен, може да има смисъл да се помисли за стандартизиране и на други срещащи се варианти при изписвания на страници, например за последователни страници, разделени със запетаи, точки и запетаи, с интервали или без. Като ми остане повече време (и помисля дали не пропускам нещо), ще пусна и заявка за бъга в МедияУики (който все пак вероятно е добре да бъде поправен по един или друг начин).
— Luchesar • Б/П 16:00, 27 ноември 2020 (UTC)

Благодаря, това е добра идея. По принцип може да се пипне и Adisor.js: в момента коригира към  –&sp; случаите на &sp;‐&sp;, но не и на &sp;–&sp;. --Спас Колев (беседа) 19:42, 27 ноември 2020 (UTC)

Лъчо, случайно забелязах един малък проблем, докато си ровех из категориите за проследяване: {{ppnorm}} не сработва, ако има изброени повече от една страница/поредица от страници в третия позиционен параметър (напр. 79, 80 – 83). В момента няколко страници висят в Категория:Страници с грешка в източник. Различните интервали в привидно еднаквите цитирания водят до грешки – еднакво име в name атрибута заради заместването на интервалите от {{spnorm}}, но различно съдържание между уж еднаквите ref тагове заради интервалите в параметъра за страници при несработващ {{ppnorm}} (в едното цитиране е ... – ..., а в другото – ... – ...). Може би трябва да се премахнат котвите (флаговете) за начало/край на низа в {{ppnorm}}, заедно със следващия/предхождащия ги клас за знаци от интервалната група – да остане само (%d+)%s*[-–—]%s*(%d+). Или да се добави в Адвайзъра промяната на  –  до  – , както предлага Спас Колев. Дали тези алтернативи пък няма да отворят някакъв друг проблем? Не би трябвало. --Ted Masters (беседа) 07:16, 28 ноември 2020 (UTC)

Готово Страхотно е, че си обърнал внимание на този проблем, Ted, и благодаря за анализа му! Още вчера си мислех, че може да ни потрябва по-скоро модул (не, че и с шаблон не става, но е твърде неугледно), но нямах време.

Набързо направих модул:ppnorm, който просто допълнително „нормализира“ и комбинациите от изредени страници и интервали (разни примери съм сложил в {{ppnorm}}). Ако се окаже нужно в бъдеще, може да го разширим лесно, но за момента проблемите в Категория:Страници с грешка в източник изглеждат оправени. В {{ppnorm}} още добавих и малък раздел с примери, които знаем, че преди са се чупели. Ако открием нови в бъдеще, може да го допълваме, и така при бъдещи промени по модула и шаблона ще сме сигурни, че няма да допуснем регресии (т.е. да счупим отново нещо, което преди сме оправили).

Относно Съветника, може би вие можете по-добре да прецените от мен, тъй като аз не го ползвам и нямам опит с практиката на употребата му. Нещо, което си мисля, донякъде и от професионален опит, е, че е сизифов труд да се оправят такъв тип проблеми от страната на редакторите. Тъкмо оправиш едно, пък дори полуавтоматизирано, и мине някой друг и го омаже. Затова може би предпочитам решения, които са „толерантни“ към глупостите на потребителите, защото, всъщност, всички сме хора и аз също предпочитам да мога да пиша както ми падне, пък някой нещастен робот (или модул, като в случая), скрит някъде, да подрежда каквото съм написал. За щастие, роботите все още не са се осъзнали, че да възнегодуват срещу това и да вдигнат революция. Хах, сори, малко го ударих на майтап, но може би не е като да няма капка истина. ;)
— Luchesar • Б/П 11:41, 28 ноември 2020 (UTC)

И аз ти благодаря, че го погледна и поправи! Реших, че не е добре да не пипам, преди да споделя. Ще го имам предвид това с примерите.

Казаното от теб в последния абзац определено има истина. От една страна е хубаво да може да са максимално уеднаквени нещата, но от друга – наистина трябва да има „поносимост“ към грешките, които могат да се случат при редактирането, особено от по-новите потребители. Аз гледам да избягвам да правя редакции, които извършват само т.нар. козметични промени (излишен шум в историята на страницата) – поправяния на интервали, нови редове и тем подобни. Така че по-скоро съм без мнение дали трябва да бъде добавено подобно правило за „поправяне“ в Адвайзъра или не. --Ted Masters (беседа) 08:56, 29 ноември 2020 (UTC)

Добавих в Шаблон:Ppnorm#Примери два, които модулът не хваща, защото в norm_seq() се застъпват мачванията. Имам някакви идеи как да се оправи, но ще го оставя за малко по-нататък. :)
— Luchesar • Б/П 11:27, 29 ноември 2020 (UTC)

Да, погледах примерите. :) Да подхвърля набързо една идея:

local function norm_seq(str)
	return mw.ustring.gsub(str, '(%D+)', function(substr) return substr:gsub('^%s*[,;]+%s*$', ', ') end)
end

Това няма да работи при някои по-специфични случаи (ако поднизът не мачва определеното изискване), но такива случаи трябва да са рядкост. Пък и ако трябва да се предвиди всеки възможен сценарий, работата става тегава. :-D --Ted Masters (беседа) 13:15, 29 ноември 2020 (UTC)

Ted, благодаря ти! Направо действай смело, особено ако си достатъчно сигурен, но дори да не си чак толкова. То нали това е идеята на онези „живи“ примери в документацията – нещо като poor man's QA/QC – да хващат проблеми, дори човек да пропусне нещо, което винаги може да стане, и всъщност, по законите на Мърфи, винаги става. :-D
— Luchesar • Б/П 13:20, 29 ноември 2020 (UTC)

Инфокарета

Здравейте, може ли да се промени в инфокаретата изявлението работил в на работи в, за да се спази сегашното историческо време, а и изглежда нелепо за все още работещи хора на даденото място.--Спасимир (беседа) 15:02, 28 ноември 2020 (UTC)

Няма ли да е по-добре, ако бъде изписано като работна дейност? Така ще се спази времето, без да се получават двусмислици при изброяване на повече длъжности с различен времеви период. --Ted Masters (беседа) 09:05, 29 ноември 2020 (UTC)

Това е наистина интересен казус. Лично аз имам нужда да помисля повече и затова не бях коментирал, но пиша, за да насърча и други хора да погледнат.
— Luchesar • Б/П 11:29, 29 ноември 2020 (UTC)

„Работил“ - като вид професия/дейност, „работил в“ - като месторабота. Има разлика като във време в биография, и като във време в нещо като „паметна плоча“, каквато са каретата. --Rumensz (беседа) 11:41, 29 ноември 2020 (UTC)

Инфокаретата не са ли част от биографията (когато се отнася за личности), но в доста по-сбита форма? В случая месторабота е подходящо. И може да бъде използвано със или без времеви интервал за дадено място. При първото прочитане нещо не съм видял в-то в „работил в“, поради което коментарът ми по-горе изглежда не на място. --Ted Masters (беседа) 16:00, 29 ноември 2020 (UTC)

Проблемът в сегашния вид е невъзможността да се използва за хора, които все още работят на даденото място, тъй като е в минало свършено време.--Спасимир (беседа) 16:14, 29 ноември 2020 (UTC)

Другият начин е Л-то да се добавя при наличие на дата за смърт. --Rumensz (беседа) 18:31, 29 ноември 2020 (UTC)

Това е добър вариант.--Спасимир (беседа) 09:14, 30 ноември 2020 (UTC)

!Текущо нещо е оплескано: в карето излиза професия и насреща пише Ххх Институт и въобще място.77.85.32.26 18:42, 29 ноември 2020 (UTC)

Липсващото ръководство

Снощи, благодарение на Ikonact, разгадахме някои особености на регистрацията в Дискорд, които понякога тормозят новите потребители. Междувременно тези дни се събраха часове интересни дискусии, вече понякога и с по 5-6 едновременно активни колеги, и понеже все повече редактори проявяват интерес, реших, че е крайно време да напиша някакво кратко ръководство за Дискорд за наши си хора от Уикипедия.

Бързо въведение в Дискорд за уикипедианци

Безспорно има много какво да се подобрява, но се надявам като начало да върши работа. Ако имате предложения или критики, пишете или дори направо редактирайте смело.

Не забравяйте също за 17-ата годишнина на българската Уикипедия идната неделя!
— Luchesar • Б/П 18:22, 29 ноември 2020 (UTC)

Предложения за СФИН

Срокът за подаване на гласове в това обсъждане е изтекъл на 14 декември 2020, 17h (UTC)

Предлагам добавянето на следните уебсайтове в У:СФИН съгласно процедурата по У:ФИН, като следва, предполагам, да се гласуват поотделно:

• novinarnik.net – Изглежда като жълт новинарски уебсайт, подкрепено от статии като тази и тази, като отбелязвам използването на ДеБъ вместо ДБ, което не би трябвало да се вижда в независими източници.
• vestonosec.net – Изглежда като жълт новинарски уебсайт. Пример.

Имам леки съмнения и за редица други уебсайтове, но нямам времето да ги преглеждам – tribune.bg, novinarnik.bg и lifeonline.bg. Ако някой може да даде добри причини и за тяхното гласуване, чувствайте се свободни да ги добавите. --Yupyuphello (беседа) 16:24, 30 ноември 2020 (UTC)

• За (Независимостта на източниците не е съществена, но тези попадат в У:БИ#Източници „Самиздат“ – "...не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ".) --Спас Колев (беседа) 09:50, 1 декември 2020 (UTC)

• За От сайта на НОВИНАРНИК (подчертаванията са мои): „Екипът на novinarnik.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.“ Това приравнява тоя сайт с такива като НЕновините или The Onion, които поне са открито хумористични. ВЕСТОНОСЕЦ няма такива признания, но също не дава абсолютно никаква информация – дори да би била фалшива – какъв е редакционният екип. Според мен определено трябва да се видят и останалите сайтове, за които пише Yupyuphello, защото изглеждат на същото ниво, но нека поне започнем с тия, защото У:СФИН наистина не е бил актуализиран от години. И нека напомня, че У:ФИН не ограничава тия източници по принцип, а само не позволява на анонимни и нови редактори (технически: неавтопатрулирани) да ги използват без всякакъв контрол от поне малко по-опитните колеги. Това спестява и работа на патрульорите, които бездруго са претоварени.
  — Luchesar • Б/П 11:43, 1 декември 2020 (UTC)

Значимост на научни работници

Струва ми се, че не е зле да се обърне внимание на Уикипедия беседа:Европейска нощ на учените 2020#Значимост.

Уикипедия:Значимост (хора) си има доста ясни критерии, кога една личност е значима за Уикипедия. Обектите на статиите в Уикипедия трябва да са били „първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността“, или да имат „широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“ (например Стамен Григоров), или личността да е „по-известна и по-публикувана и цитирана от средностатистическия професор в колеж“. en:Wikipedia:Notability (academics) има и някои други полезни критерии за определяне на значимостта.

Да пренасяме лошите практики от статиите за футболисти или поп-фолк изпълнители върху научната област няма да бъде от полза за Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 12:42, 3 декември 2020 (UTC)

Радвам се, че повдигна този въпрос. Той е доста сложен и дори в БАН няма общо мнение за критериите, по които да се оценяват научните сътрудници. Малко от тях могат да бъдат наречени учени, повечето са професионалисти/занаятчии. Навремето в пресата видях публикации за колеги, които лично познавам и знам как те поръчват и се отплащат за хвалебствията по техен адрес, т.е. и тези публикации не са критерий. Същото се отнася за награди и т.н. От друга страна, след като в бгУ има толкова много статии за учители/ки, университетски преподаватели/ки, инженери/ки (гендерното равенство е задължително :-)), които просто си вършат/ли своята работа и нищо повече, защо да не се пише по списъка от отдел кадри на институти на БАН.--Mmm-jun (беседа) 13:06, 3 декември 2020 (UTC)

Опасявам се, че поне 2/3 от биографичните статии в бгУ трябва да бъдат изтрити. --Спасимир (беседа) 13:10, 3 декември 2020 (UTC)

Принципно съм съгласен. Досега никога не съм злоупотребявал с това, че съм дългогодишен и не съвсем случаен редактор. Единствено „изключение“ може би е Нено Гугов. Но ако решим, че летвата ни за научни работници също ще бъде по-ниска, няма да имам никакви скрупули да започна да пиша и за своите познати–учени, които със сигурност не са по-малко значими от учените–познати на други колеги. Но продължавам да смятам, че това няма да бъде полезно за Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 13:16, 3 декември 2020 (UTC)

Ако това е злоупотреба с Нено Гутов определено се разминаваме сериозно в критериите за значимост. За мен Гутов си е повече от значим. По отношение на конкурса аз нямам нищо против Лъчо да мине и ако смята, че някоя статия не отговаря на критериите да обсъдим и евентуално да се пусне за гласуване за изтриване, но не мисля, принципно, че моите статии са такива.--Ilikeliljon (беседа) 13:49, 3 декември 2020 (UTC)

Ако летвата е различно висока/ниска, то ще имаме статии само за най-известните учени и богато и разнообразно съдържание за музиканти с техните албуми, кечисти, порно актриси, футболисти, тв сериали и списъци с епизодите им, революционери, партизани, чешми, села в далечни страни и т.н. Съжалявам, че състезанието стана повод за тази дискусия. Вероятно ще е последното, в което ще участвам, за да не даваме повод на хората да пишат статии.--Спасимир (беседа) 14:00, 3 декември 2020 (UTC)

Аз съжалявам, че го приемате като критика към състезанието – не е такава, и би било жалко ако се размие проблема, или ако бъде пренебрегнат, за да не пострада образа на състезанието по някакъв начин. Не мисля, че организаторите носят отговорност за безкритичното отношение на отделни участници. Такива винаги ще има. Но мисля, че всички ще се съгласим, че не трябва да игнорираме конкретните проблеми.

Имал съм предвид съвсем конкретно статиите, писани от Радостина – може би дори не всички, защото не съм имал време да ги преглеждам внимателно – на които пък въобще обърнах внимание, единствено заради скандалното ѝ поведение. И точно това скандално поведение ме вбесява, защото ако има нещо, което наистина не понасям в хубавата ни иначе страна, то е силата на нахалството.

И това вреди на всички – дори най-много на тези, които съвестно следват правилата!

Крайно демотивиращо също би било да признаем, че нямаме сили да се противопоставим на посредствеността, която действително е овладяла някои части от Уикипедия, и всички безславно да се свалим до нейното ниво. По-скоро трябва да бъдем много по-безкомпромисни с качеството именно в тези области, нежели да сваляме нивото и в другите. Да не говорим за напоследък зачестяващите напъни хората да си правят самореклама тук.
— Luchesar • Б/П 14:14, 3 декември 2020 (UTC)

Нека бъдем, наистина, прагматични. Това може да е добра възможност да въведем свои правила за значимост за академични фигури.

Един вариант са английските правила, но по тях почти всичките статии за нощта на учените от User:Joyradost трябва да бъдат изтрити, тъй като обектите нито са били обекти на множество публикации (или поне няма цитирани), нито са носители на особено престижни научни награди, нито са заемали почетни академични длъжности, нито са били членове на особено авторитетни научни организации (Съюзът на учените е съсловна организация, само да отбележа, също като Съюза на фармацевтите, например, или Националния съюз на ключарите – щото гледах и такива неща споменавани в статиите), нито са били редактори на особено реномирани научни издания, нито – поне от преглед по диагонала – са имали особено значими приноси в научната област (предполага се, че всеки учен, който не се просто „води“ учен, трябва да има добри приноси, но тук говорим за приноси, които са широко разпознавани и ценени в цялата научна общност, поне в съответната област).

Затова предлагам на Радостина да предложи такива критерии за значимост на учени, каквито според нея са разумни. Нека ги обсъдим, да ги гласуваме като политика, и ако бъдат приети, всичко ще бъде наред.

Макар да смятам, че превръщане на Уикипедия в справочник „Кой кой е“ (за включване в тия справочници се плаща) няма да ѝ донесе нищо добро, много повече се страхувам от липсата на правила и свободата за налагане на правото на силата (с крещене, обиди и прочие методи, включително и крайно непочтената и манипулативна тактика „искате да ме изгоните/блокиране, за да ми запушите устата“, с която може да се оправдаят всякакви нарушения на норми и писани правила).
— Luchesar • Б/П 14:00, 3 декември 2020 (UTC)

Два коментара:

• Вместо да занижаваме критериите за учени не е ли време да завишим тези за футболисти, певачки, кечисти и подобни? По-конкретно да обърнем внимание на задължителното цитиране на независими и нетривиални източници. Точно в тези области действа „правото на крещенето“ например това, че всеки футболист играл един мач за кой да е български професионален отбор е достатъчно значим при положение, че целокупният български футбол няма никакви значими постижения в дадената област за последните десетина години ако не и повече.
• Една молба: Някой би ли се захванал да напише статия за проф. Златимир Коларов? Виден лекар, учен, писател, сценарист с десетки собствени научни трудове и участие в стотици, над 10 художествени книги, няколко филма - въобще визитката му е много дълга, но ми е приятел и само това ме е спирало през годините да пиша за него. Достатъчно независими и нетривиални източници могат да се намерят. -- Сале (беседа) 14:23, 3 декември 2020 (UTC)

Моля, без мантрата - "трябва да бъдат изтрити". Станалото, станало, мисли се преди да се обяви и се дават критерии. За триенето си има процедура и мотиви. Иначе излиза, що да има за Иван, а да няма за Драган? Да не говорим, що пък да има статия за някаква полусъборена къщурка нейде, а да няма за дадена българска личност. Като не става с тази инициатива - прекратете я. --Rumensz (беседа) 14:30, 3 декември 2020 (UTC)

Rumensz, много мразя някой да преиначава думите ми. Не за пръв път повтарям, че наличиенто на независими, нетривиални източници е задължително но не мога да приема това да бъде преиначавано като „трябва да се трие“ нито пък като мантра. Изискването за множество независими и нетривиални източници е т.1 в У:ЗХ „Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността[1].“ а не нещо което аз съм си измислил. -- Сале (беседа) 14:44, 3 декември 2020 (UTC)

Аз също бих искал да обърна внимание на релативността на критериите. Значи сме приели, че първа група за футболистите е ОК - хора, които си вършат работата. Един албум за певачиците също сме го приели за граница - следователно една монография би била също приемлива граница за хора, които не са така публични. И второ, което ми се върти у главата: тия оргии на писане на статии на куп неизбежно водят до това, което се случи - в крайна сметка резко целта става бройката и така се губи естественият филтър на качеството. -- Мико (беседа) 14:37, 3 декември 2020 (UTC)

Мико, напълно подкрепям. Тези масовки повече вредят отколкото помагат. Едно от малкото неща за които винаги сме били на едно мнение :) -- Сале (беседа) 14:47, 3 декември 2020 (UTC)

Това за „оргии на писане на статии на куп“ е много точно, според мен. Но пак според мен (дълъг житейски опит), в спора дали количеството или качеството е по-важния параметър за какъвто и да било проект винаги надделяват пледиращите за количеството. И причината е съвсем простичка - по лесно се работи с числа, отколкото с умозрителни оценки. Сале: - напиши за своя приятел, щом като имаш независими и надежни източници, ще можеш по-добре от всеки друг.--Mmm-jun (беседа) 14:56, 3 декември 2020 (UTC)

Сале, и аз като Mmm-jun – щом имаш източниците, няма какво да се притесняваш. Хеле път ти, който бездруго си толкоз самокритичен!
— Luchesar • Б/П 16:56, 3 декември 2020 (UTC)

Интересно ми е защо никой не повдигна въпроса още при обявяването на идеята за състезанието, за да се приравнява с „оргия“. Подкрепяте ли идеята да забраним всякакви състезания в Уикипедия на български език? --Спасимир (беседа) 15:02, 3 декември 2020 (UTC)

Мико, напълно подкрепям. Тези масовки повече вредят отколкото помагат. Едно от малкото неща за които винаги сме били на едно мнение :) -- Сале (беседа) 14:47, 3 декември 2020 (UTC)

Вижте, аз не само разбирам, но и подкрепям силно ентусиазма на организаторите. Събитието не само е полезно, според мен, но и съвсем не е изолирана практика – такива неща се организират във всички проекти. Което не значи, че не може да има и проблеми, включително сериозни. Ако нещо трябва да се подобри в тези събития, мисля, че може би са предварителните условия, както бяха писали и други колеги. За някои събития вероятно е най-добре да влизат директно в инкубатора – както се видя, например, за статиите, писани от студенти. Ако няколко статии успеят да излязат оттам, това е добър резултат и Уикипедия няма да изгуби – напротив.

Относно нощта на учените – изглежда е щяло да бъде добра идея да се изключат съвременните личности от обхвата, или да има ясни критерии за кои е подходящо да се пише. Но аз самият също въобще не се замислих, че може да се стигне дотук. Това не е повод да се гръмнем. Нито да сочим с пръст тези, които са имали доброто желание да направят нещо полезно и смислено за общността. Нямаше да е по-добре, ако стояха бездейни!

Ако не правим грешки, никога няма да се научим на нищо по-добро. Затова, мисля, нека просто разрешим конкретните проблеми и да си направим конструктивни изводи за бъдещето.
— Luchesar • Б/П 15:03, 3 декември 2020 (UTC)

Вижте, нека подчертая още веднъж много дебело, че абсолютно не подкрепям да бъдат упреквани принципно Спасимир или който и да е друг от организаторите. Има ли тук дори един човек, който се съмнява не само в техните най-добри намерения, но и в качествата им като редактори и организатори? Съмнявам се. Щеше ли който и да е друг от нас да се справи по-добре? Може би, но със същата вероятност можеше да се справи и по-зле. Поне за себе си го твърдя.

„Масовките“ имат своите проблеми – факт! Но няма да е разумно да изхвърлим и бебето, заедно с мръсната вода от легена. Ползите като „сух остатък“ – като статии или нови редактори – може и да не са чак толкова големи, но дори само натрупването на опит не е излишно. Нека по-скоро решим конкретните проблеми, и да измислим как в бъдеще да ги избягваме.

Според мен това е нещото, от което би спечелила и Уикипедия, и всички ние!

П.П. Сигурен съм, че повечето от участниците също са подходили съвсем отговорно към събитието и направеното от тях е чист нетен плюс за енциклопедията. Да сочим всичко накуп като лошо е несправедливо и спрямо тях!
— Luchesar • Б/П 15:10, 3 декември 2020 (UTC)

Аз пък ги упреквам. С изключение на Спасимир, другите опитни уж редактори оставят на произвола секви бози. Правиш масовка, поне си понеси дълга по обгрижването й. -- Мико (беседа) 15:12, 3 декември 2020 (UTC)

Мико: след като упрекваш много ми се иска да ми кажеш коя от статиите, които аз съм създал е със спорна значимост? Не може така да говориш на едро. Ще чакам отговор.--Ilikeliljon (беседа) 16:55, 3 декември 2020 (UTC)

Ти изобщо прочете ли какво съм написал или само така припалваш да се намираме на приказка? Само това оставаше редактор с над 10 години опит в Уикипедия да не може да прецени значимостта. По значимостта за да нема грешки, ще го повторя: ако преглъщаме албума и мача в а група, требва да преглътнем и монографията. Иначе е организирана масовка от уж стари редактори и само Спасимир обхожда статиите и ги оправя. Съжалявам, че се повтарям. Ете, ти и отговор. -- Мико (беседа) 17:03, 3 декември 2020 (UTC)

Luchesar, никога не съм се съмнявал в добрите намерения конкретно на Спасимир а и на други които са организирали подобни инициативи, но и винаги съм бил против тази практика и то именно заради твърдите ми принципи, че качеството е с приоритет над количеството. Да определено предпочитам в Уикипедия да има 10 висококачествени статии отколкото милион недописани, полупреведени и с неясна значимост. -- Сале (беседа) 15:20, 3 декември 2020 (UTC)

Fair enough! Това също е добре да се обсъди и според мен всяка от гледните точки има своите солидни аргументи. Въпросът в такъв случай може би е как да извлечем максималната полза с минимални вреди.

Съвсем набързо ми идват наум две конкретни предложения:

• в инструкциите към участниците в такива събития да има много добре описани (или, най-вероятно, преписани) приложимите критерии за значимост;
• също резюмирани най-важните принципи в Уикипедия: енциклопедичност, цитиране на източници, благонадеждни източници и т.н.;
• по възможност поне една примерна „добра“ статия, която да служи като еталон за участниците как трябва да изглеждат техните.

Може дори да направим шаблон, тъй като поне част от нещата ще се повтарят между различни събития, а други може да бъдат указвани с параметри.
— Luchesar • Б/П 15:21, 3 декември 2020 (UTC)

В условията изрично е записано:

• Статиите трябва да са базирани на цитирани благонадеждни източници
• Статиите трябва да не съдържат нарушения на авторски права и да не са превеждани с онлайн преводачи (но може да се използва уики разширението Превод на съдържание)
• Статиите за научни институции трябва да са съобразени с критериите за енциклопедична значимост на организации
• Биографичните статии за учени трябва да са съобразени с критериите за енциклопедична значимост на хора (в това число живи хора)

За това, наистина ще се радвам да се включат повече хора в т.нар. жури и да се отсеят тези статии. Всеки, който желае, ще го добавя веднага. Разбирам, че темата е изключително чувствителна. Вероятно някой е искал да бъде по-активен. Ако проблемът беше при тях, то щеше да се пише на беседата им. Написано в беседата на въпросното състезание и добавено тук на У:Р, ми се струва, че проблемът е в състезанието, а не в самите участници. --Спасимир (беседа) 15:26, 3 декември 2020 (UTC)

Прав си, проблемът е и в състезанието. И много се радвам, че подхождаш самокритично – но точно това е една от причините да знам, че си човек, на когото може да се има доверие! Според мен, всъщност, всяко следващо подобно събитие е поне с нещо по-добро от предишните. Понякога дори много по-добро. И това е заслуга на всички вас, които организирате тези неща, и които очевидно всеки път полагате старание да подобрите нещата.

За жалост, явно просто изброяване на критериите сред точките на рекламента не е достатъчно за някои ентусиасти. Да, аз също разбирам, че просто някои отделни участници може съвсем не злонамерено да са се увлекли в ентусиазма си да напишат повече на брой статии. Това са нормални, човешки неща. Но може би точно заради тази „разпаленост“ на участниците може да се окаже полезно критериите за статиите да се описват съвсем набиващо се в очи, а също и да става съвсем ясно, че статии, които въобще не отговарят на принципите на Уикипедия, не само няма да бъдат класирани, но и ще бъдат изтривани. И да се организира подходящ контрол и за това.

Ще се постарая да помогна за следващи събития (за жури точно в този период не мога да обещая, съжалявам). Отбелязвам си даже конкретно да направя и да ви предложа онзи шаблон, за който писах по-горе. Ще повторя: определено смятам, че всички можем да извлечем полза от тези събития и при всяко положение е по-добре да правим грешки, от които да се учим, отколкото да не правим нищо или поне нищо по-смело и необичайно.
— Luchesar • Б/П 16:16, 3 декември 2020 (UTC)

Тъй, тъй съм почнал да казвам Лъчо, извинявай, ама ми се струва, че реакцията ти към Радостина е доста емоционална и пресилена. Факт е, че тя определено не е наясно с някои неща и приема силно емоционално нещата с нейните приятели-учени, но е и факт, че ти явно вече си й набрал по някакъв начин и търпението ти е малко. Но на тази основа да почваш да критикуваш цялото състезание, не съм съгласен. Затова си има жури, не само от Спасимир, но и от други хора. Факт е, че всяко състезание подтиква към масово писание на статии и винаги е имало донякъде проблем с качеството на статиите, така че, това не е нещо ново. Според мен, журито за това е жури, за да отсява и да одобрява или не статиите. Имаме проблем с критериите определено за личности, но е трудно да има единни критерии, защото в някои области, давам за пример моята област (Василка Манова-Томова). Тя е професор, може би с нищо не отличаващ се от много други професори в България, ако по този критерии отличаваме, то тогава тя няма място в Уикипедия, но тя е сред създателите на Дружеството на психолозите в България, създател на стълбица за психичното развитие и е пионер донякъде на психологическите изследвания на децата в България, всички тези неща няма как да бъдат вкарани в критерии, които са общи.--Ilikeliljon (беседа) 17:05, 3 декември 2020 (UTC)

Прощавай, Ilikeliljon, но ти пък според мен съвсем неправилно се идентифицира с моите критики. Съвсем ясно бях написал, че съм забелязал проблем със статиите на един конкретен редактор, и дори, че статиите трябва да бъдат прегледани, а съм успял да проверя достатъчно само една, която съм предложил за изтриване.

Колко пъти трябва да напиша, че НЕ критикувам състезанието? Вижте, колеги, съжалявам, че въобще бях забравил, че тия събития може да бъдат спорни – а и не бяха намесени студенти, така че не беше и чак толкова лесно да направя асоциацията. За пореден път пиша, че съжалявам най-искрено, ако съм бил нетактичен.

Но замислете се и вие за вашата реакция, защото това вече започва да прилича на „или всички в състезанието ще бъдем упрекнати едновременно – или никой!“

Кому е нужна тази „кръгова отбрана“? И какво излиза накрая, че за да не обидим никого, не трябва въобще никога да посочваме проблеми ли?!
— Luchesar • Б/П 17:37, 3 декември 2020 (UTC)

За следващо състезание сериозно бих се замислил да участвам, още по-малко да съм сред организаторите, явно в бгУ няма място за тях. Който иска да ги организира, за да види и от другата страна какво е. Побъбрихме си, но какво правим сега? Виждам, че желаещите за изказвания са в пъти повече от желаещите за дейност. Аз лично си взех няколко поуки от тази дискусия: не пиши статии за учени, научни работници или нещо подобно - нямат място тук; не организирай състезания, защото са оргии и застрашават Уикипедия; на маса сме най-силни и е лесно да наклепем някого, но градивни действия трудно се правят. Чакам идеи и предложения, както и желаещи да са жури. --Спасимир (беседа) 17:09, 3 декември 2020 (UTC)

Боя се, че ще започна да пиша неща, за които ще съжаля. И мисля, че не само аз е най-добре да престана да пиша. Аз пък си дадох сметка, че неволно съм настъпил чувствителни места и за кой ли път ще напиша, че съжалявам. Но няма да спра да правя това, което смятам за правилно и важно! И ви призовавам и вие да постъпвате по такъв начин с нещата, които вие смятате за правилни или важни!

Нещо повече – насърчавам ви! Защото пътят на човечеството, в крайна сметка, се определя от тия, които дори тъпо и упорито продължават да правят точно това. И точно затова, между другото, е важно и да не позволяваме на някои от съжителите си в тоя свят да ни налагат своите също така тъпо и упорито защитавани за тях си важни неща – но за нас вредни, а понякога дори опасни! (не говоря въобще за случая сега)

Нека наистина оставим продължението на тая тема поне за утре, като преспим и оставим емоциите да поутихнат.
— Luchesar • Б/П 17:37, 3 декември 2020 (UTC)

Може ли и аз да добавя: вярно, запалих се по инициативата. Но прочетох коментарите и ... Не знам дали за продължа. За съвременните хора (учени) има категорични обективни критерии и те са брой публикации (в научни бази данни), цитати (пак там), изобретения, полезни модели, нововъведения в съответната област (дори и взаимстван опит от чужбина) - последните три не са задължителни, не във всяка област ги има. За хората, които вече са покойници, не можем да залагаме същите критерии, дори и само защото въпросните бази данни не са били достъпни за тях (т.е. не е имало как да публикуват в реферираните в тях списания). Но пък времето ги е оценило, надявам се. Така - внесох допълнителна неяснота :( Лека нощ и се надявам утре да ни е по-бистро в главите на всички :) Поздрави, --Зайо (беседа) 20:34, 3 декември 2020 (UTC)

Зайо, само да вметна нещо. Всъщност летвата за покойници е много по-ниска отколкото за живи хора. Това нито е гласувано нито е писано правило, но съм убеден че имаме консенсус по въпроса. Ако някой не е съгласен ще се радвам да изложи аргументите си. Една от причините за това е, че Уикипедия не може да повлияе на бъдещия живот на покойниците по начиан по който може да повлияе на жив човек. Може разбира се да повлияе на паметта за хората, но това е много по-малък проблем. -- Сале (беседа) 22:30, 3 декември 2020 (UTC)

+1, включително, че за починалите обикновено летвата е по-ниска. На практика, бих казал, опасението тук също е, че някои хора, най-вече в активна възраст, също се опитват да се представят като по-известни, отколкото реално са. Както казваме, „опити за създаване на несъществуваща до този момент публичност за обекта на статията“. Това е доста по-изкушаващо вероятно за тези области, където е важно „да си известен“, дори само „защото си известен“, но при учените също не е нечувано, особено като се има предвид колко сериозен проблем може да бъде понякога намирането на финансиране. Но това е друга тема.
— Luchesar • Б/П 22:49, 3 декември 2020 (UTC)

Да взема и аз да се намеся – но на тема значимост, а не значимост на научните работници. Този разговор отдавна е трябвало да се състои, защото проблемът е много голям. Конкретният случай (за научните) е частен и ми се струва резултат от непроведения разговор. Всъщност основният въпрос мисля, че е поставен по-горе от Luchesar. Има ли някой несъгласен, че „да пренасяме лошите практики от статиите за футболисти или поп-фолк изпълнители върху научната област (аз бих казала върху всяка друга област) няма да бъде от полза за Уикипедия“ ?
И да питам – а защо да не изчезнат третокласните футболисти? Толкова ли е немислимо? Просто съм сигурна, че докато те са тук винаги ще бъдат сочени като аргумент и положението ще стане – то всъщност вече става – неконтролируемо! И може би сега е последният момент да се сложат спирачки. И не става дума само за статиите за учените – както сме я подкарали, вече се пишат просторни статии за местни колективизатори, занаятчии, колко чифта обувки са изработили и т.н. (Стою Костов Маринов). Или някой цитира масово като източници семейния си архив (Йордан Миланов (офицер), което въобще не е по правилата, и най-ужасното за мен е, че това минава. Като че ли вече сте вдигнали ръце! Пък Радостина действа по „ВЕрвайте ми“. И не схващайте всичко лично, в края на крайщата не забравяйте, че всички сигурно сте загрижени за Уикипедия и не сте случайни хора. --Randona.bg (беседа) 22:18, 3 декември 2020 (UTC)

Много добре казано. Уикипедия неслучайно не е „място за всички знания“. При положение, че „всеки може да редактира“, тя накрая ще се превърне точно в „безплатно уеб пространство“, може би наподобяващо на външен вид енциклопедия. Може би. Защото най-много ме тревожи, че, със свалянето на общото ниво, тези, които се стараят да пишат качествено и за наистина важни теми, ще започнат да се отказват, защото трудът им ще се загуби сред купищата посредственост.
— Luchesar • Б/П 22:49, 3 декември 2020 (UTC)

Зайо, според мен продължете. Истината се ражда в спора. Проблем е, когато няма спорове. А целта на спора поначало не е един или друг участник да се докаже като „прав“ или „по-умен“ от останалите, а да се обменят мисли. „Истината“, която се ражда, много често е плод именно на колективното мислене, не предварителната идея на един или друг участник в спора. Разбира се, затова е важно участниците да бъдат добронамерени, дори когато са разгорещени, и да се чуват един друг.

Тия спорове съвсем не са нови, наистина. В далечната 2011 година Antony Williams, когото познавам професионално (но не лично) покрай работата си, публикува Why are pornstars more notable than scientists on Wikipedia?. В коментарите отдолу всъщност ще видите и моето име. Бях го помолил да го преведа на български, и да го публикувам тук, още заек: Уикипедия:Разговори/Архив/2011/ноември#Защо в Уикипедия порнозвездите са по-значими от учените?.

В крайна сметка, за мен самия винаги е било леко обидно, че учените не са обект на по-голямо внимание. Може би заради естествено присъщата на добрите учени скромност, пък дори склонност към отбягване на публичния живот. В това може би съм виждал и някакъв своеобразен „благороден“ елитизъм, надмогване на тщеславието, което иначе шества наоколо. Поп-фолк изпълнителите да си го следват – то е свързано и с работата им: ако не си известен, никой няма да ти купува музиката. В науката не е точно така. А когато е, може дори да е лошо, защото някои от най-устатите учени понякога дори не са и никакви учени (дори и буквално).

Затова качеството – и пълната обективност – тук са ключови. Но как всичко това да се съвмести с Уикипедия, в която всеки може да редактира и за никого не е ясно дали е въобще този, за когото се представя?!

Забелязал съм, че това е една от най-неразбираните особености на Уикипедия, особено от хора, които са свикнали с традиционния начин на систематизиране и разпространяване на знание – че то се прави от авторитети. В Уикипедия, за разлика от провалили се проекти като Ситизендиум, просто няма как да се разчита на авторитет. Дори за мен няма как да знаете дали съм този Лъчезар Илиев, за когото се представям. Напълно възможно е истинският Лъчезар, подвизаващ се на други места из интернет, и хабер да си няма, че тук има някакъв самозванец, използващ името му. Така че, ако Лъчезар тук твърди каквото и да е, позовавайки се на своята компетентност (която, впрочем, кой също би проверил дали не е измислена), не му вярвайте! Правил го е, затова предупреждавам. :D

Точно заради тези неща Уикипедия поставя в култ източниците. Не е нужно да сте Айнщайн, за да напишете, че E = mc². И да доказвате, че сте наистина Айнщайн. Достатъчно е просто да цитирате съответната Annus Mirabilis статия, а по-добре просто който и да е малко по-авторитетен учебник по физика. Дори да се казвате Пешо и да сте овчар от с. Крива паланка. Но какво правим, ако няма източници? Както, за добро или зло, няма за голяма част от учените дори „над средно ниво“, с изключение на наистина изявените. Защото има всевъзможни източници, отразяващи поп-фолка, футбола, а науката – не! И това, всъщност, е проблем, който все повече се осъзнава. Все по-настойчиво се говори – защото иначе отдавна се говори – за това, че науката трябва да се популяризира още повече. Макар да има също риск науката да се превърне в пореден шоубизнес, с всички произтичащи от това не много приятни последици.

Какво можем да направим в Уикипедия? Бихме могли, наистина, да направим специален реверанс към науката, като свалим необходимостта да се цитират независими, благонадеждни източници за повечето научни работници. За брой публикации и други метрики не е проблем – там има достатъчно утвърдени онлайн системи. Но за останалите неща от биографиите им? Собствените сайтове са тънък лед. Не е като да няма случаи и на учени, които украсяват биографиите си. А и биографиите на живи хора въобще са тресавище. Имали сме случаи – верно, на актриси – които ни правиха на луди, защото сме им били публикували годината на раждане. Утре някой учен ще заплаши да ни съди, защото примерно негов колега (който, естествено, ще се е представил като „познаващ материята, затова ми се доверете!!“) е написал нещо невярно за него. Или може би вярно. Но без независими благонадеждни източници, иди докажи! Понякога и с тях е трудно.

Така че наистина силно приветствам дискусиите по тази тема! И за сетен път ще напиша, че съжалявам, че не съм избрал най-деликатния начин да изразя притесненията си. Трябваше спокойно да помисля какво е разумно да се направи и да го формулирам още отначало – а не да изпускам пара, както на практика стана. Не че повод за изпускане на пара не е имало. Но понеже аз не бях направил нещата достатъчно добре, не искам да упреквам когото и да е другиго как е реагирал.

Нещата са сложни, нека не се лъжем. Затова е нормално и да ги виждаме по различен начин, и да имаме нужда от много време – години дори – за да ни се оформи постепенно някаква идея какво е „правилното“™. И затова дискусиите са полезни, дори когато пряк резултат от тях няма – стига хората да подхождат към тях добронамерено и с открит ум. Което не изключва да отстояват смело своето виждане, но е важно да не е „на всяка цена“.

Между другото, съвсем не по темата: много ми харесва потребителското Ви име. :-D
— Luchesar • Б/П 22:33, 3 декември 2020 (UTC)

Тая статия, Стою Костов Маринов, наистина е пример в какво ще се превърне в Уикипедия, продължим ли да се отнасяме безкритично към енциклопедичната значимост. „Защо за тоя дядо може, а за моя не може?!“, „това е дядото на съседа ми, аз го познавам, лъжа е написаното!“, „я не го слушайте тоя, бе, той ли ще знае по-добре от мен за дядо ми!!“. И като се заредят не само дядовци и баби, ами лели, баджанаци, приятели... Някой ден Ицо Хазарта ще запее:

Имам човек в НАП и ми дреме на гъза,
имам човек в КАТ и повече нема да хода да се реда,
имам си човек и в Уикипедия дори,
сори, бате, но без статия оставаш ти!

Навремето и кутията на Пандора е изглеждала много готина, преди да я отворят.
— Luchesar • Б/П 23:24, 3 декември 2020 (UTC)

„имам си човек и в Уикипедия дори,
сори, бате, но без статия оставаш ти!“
Mais c'est géniаl, както казват на френски. Tова е суперхипермега яко, както казват на български {{замест:)} --Randona.bg (беседа) 09:12, 4 декември 2020 (UTC)

Прекратяваме състезанието и искрено се извиняваме за причиненото неудобство на всички. Спири ··· - - - ··· 09:07, 4 декември 2020 (UTC)

Аз бих казал, че е жалко, че двете теми се оплетоха по този начин. Още по-жалко е, че резултатът е прекратяване на инициативата, вместо намиране на решение на проблема със значимостта на научните работници (а дори и по-широко за значимостта на футболисти, фолк певци и т.н.)--ikonact (беседа) 15:04, 4 декември 2020 (UTC)

Качване на снимки

Как мога да кача две снимки, които не са направени от мен, но този, който ги е направил, няма претенции за авторски права и ми ги дава за статия в Уикипедия?--Mmm-jun (беседа) 15:58, 3 декември 2020 (UTC)

Ако са съвременни, кажи, че са твои - всичко останало е съпътствано понякога с безумия. -- Мико (беседа) 16:18, 3 декември 2020 (UTC)

Хаха, хмм... Колебаех се дали да не напиша нещо такова, но това е неправилно. Никога не го правете! Но пък нервите не са безкрайни, така че...

Мико е прав за това, че в Общомедия съвсем са изперкали някои хора. Едно OTRS така го затвориха, защото било „лъжливо“. Без обяснения. Така че пътят на най-малкото съпротивление понякога е най-добър, но е много важно шаблоните да са изпипани и да няма подозрителни неща, защото веднъж привлече ли нещо внимание, след това става сложно. Ако е цифрова снимка, много желателно е да има пълен EXIF (метаданни, описващи кога е правена снимката, от какъв фотоапарат, с какви параметри и прочие). Ако е сканирана, да е с възможно най-голяма резолюция. Задължително да е указан „автор“, „източник“ (има си разни шаблони за тези неща) и подходящ шаблон за лиценз. Може да помогна със съвети при нужда.
— Luchesar • Б/П 16:29, 3 декември 2020 (UTC)

Mmm-jun, боя се, че единствената възможност е c:OTRS. Пиша „боя се“, защото OTRS доброволците са малко и понякога минават месеци, преди да обработят дадена заявка. Иначе, процедурата е сравнително проста: авторът на снимките или друг притежател на авторските права върху тях трябва да изпрати имейл, за който има даден шаблон, до адреса на OTRS. Междувременно снимките може да бъдат качени, като трябва да им се сложи шаблон със съответния номер на OTRS заявката. Когато доброволците обработят заявката, този шаблон ще бъде подменен (мисля, автоматично) с друг, който казва, че за снимките има потвърдено разрешение. Самите доброволци може да зададат на изпратилия писмото някакви въпроси или да поискат допълнителни доказателства, но не мисля, че това се случва често.

Истината е, че далеч по-просто е, ако човекът се съгласи да ги качи сам. Помощникът за качване в Общомедия е сравнително приятен и не е прекалено стряскащ дори за хора, които не са много на „ти“ с компютрите.
— Luchesar • Б/П 16:23, 3 декември 2020 (UTC)

Едната снимка е от преди около 100 г. Авторът, естествено, не е известен. Снимката е сканирана сега от нейния притежател.--Mmm-jun (беседа) 16:31, 3 декември 2020 (UTC)

1920-те със сигурност са проблемни. 10-те може би по малко, но единствената чиста дата засега е 1900 (120 години назад), ако авторът е доказано анонимен. -- Мико (беседа) 16:34, 3 декември 2020 (UTC)

Ако от преди повече 100 години и анонимен автор, какво се прави? И как да се докаже, че авторът е анонимен?--Mmm-jun (беседа) 16:38, 3 декември 2020 (UTC)

Ами, просто голо твърдение от твоя страна (ако са публикувани в книга и не са подписани например). Най-чисто отново си остава да се твърди, че са дело на дядо ти и ти имаш правата върху тях. И изобщо абсолютно вече си мисля, че требва да се върнем към локалните качвания. -- Мико (беседа) 16:45, 3 декември 2020 (UTC)

Мхм, и аз така. Мико и аз (и още няколко колеги) имаме вече горчив опит с подобни неща. Общомедия явно неслучайно бива наричана „змиярник“ от хора, които я познават по-добре.
— Luchesar • Б/П 16:48, 3 декември 2020 (UTC)

Ок. Разбрах, благодаря за отговорите.--Mmm-jun (беседа) 16:55, 3 декември 2020 (UTC)