Либерална партия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| основаване = 1879 г. |
| основаване = 1879 г. |
||
| разформироване = 1896 г. |
| разформироване = 1896 г. |
||
| вестник = [[Целокупна България (1879 – 1880)|„Целокупна България“]]<br>[[Независимост (вестник)|„Независимост“]]<br>[[Търновска конституция (вестник)|„Търновска конституция“]] |
|||
| щаб = |
|||
| наследена_от = [[Либерална партия (радослависти)]]<br>[[Народнолиберална партия]]<br>[[Прогресивнолиберална партия]]<br>[[Демократическа партия]] |
| наследена_от = [[Либерална партия (радослависти)]]<br>[[Народнолиберална партия]]<br>[[Прогресивнолиберална партия]]<br>[[Демократическа партия]] |
||
| младежка_организация = |
|||
| младежка_орагнизация = |
|||
| идеология = [[Либерализъм]] |
| идеология = [[Либерализъм]] |
||
}} |
}} |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на [[Стефан Стамболов]] (вижте [[Народнолиберална партия]]) и [[Васил Радославов]] (вижте [[Либерална партия (радослависти)]]), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след [[1894]] г., тя става основата на [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. |
При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на [[Стефан Стамболов]] (вижте [[Народнолиберална партия]]) и [[Васил Радославов]] (вижте [[Либерална партия (радослависти)]]), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след [[1894]] г., тя става основата на [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. |
||
== Участия в избори == |
|||
=== Парламентарни === |
|||
{|class="wikitable" style="text-align:center" |
|||
! година |
|||
! избори |
|||
! гласове |
|||
! % |
|||
! резултат |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1879)|1879]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| 224 134 |
|||
| 82,2% |
|||
| {{Партия/места|140|170|#0092CB}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1880)|1880]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| 181 839 |
|||
| 63,5% |
|||
| {{Партия/места|109|162|#0092CB}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1882)|1882]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| ''бойкотира'' |
|||
| ''бойкотира'' |
|||
| {{Партия/места|0|47|#0092CB}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1884)|1884]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| – |
|||
| – |
|||
| {{Партия/места|100|171|#0092CB}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1887)|1887]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| – |
|||
| – |
|||
| {{Партия/места|260|292|#0092CB}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1894)|1894]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| – |
|||
| – |
|||
| {{Партия/места|3|167|#0092CB}} |
|||
|} |
|||
== Участия в правителства == |
== Участия в правителства == |
Версия от 16:55, 18 декември 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.
Либерална партия | |
Основател(и) | Петко Славейков Драган Цанков Петко Каравелов |
---|---|
Последен лидер | Петко Каравелов |
Основана | 1879 г. |
Разформирована | 1896 г. |
Наследена от | Либерална партия (радослависти) Народнолиберална партия Прогресивнолиберална партия Демократическа партия |
Седалище | София, Република България |
Вестник | „Целокупна България“ „Независимост“ „Търновска конституция“ |
Идеология | Либерализъм |
Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г. до 1896 г. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.
Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия (каравелисти)[1].
История
Началото
Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879 г., в което тя има мнозинство и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и уставът на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.
Управление
Избраният от Първото Велико Народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията, наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това, той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879 г., но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 г. и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880 – 1881). След преврата от 1881 г., Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.
Разцепване
През 1883 г. Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.
През 1884 г. основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886 г.
При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894 г., тя става основата на Демократическата партия.
Участия в избори
Парламентарни
година | избори | гласове | % | резултат |
---|---|---|---|---|
1879 | Народно събрание | 224 134 | 82,2% | 140 / 170
|
1880 | Народно събрание | 181 839 | 63,5% | 109 / 162
|
1882 | Народно събрание | бойкотира | бойкотира | 0 / 47
|
1884 | Народно събрание | – | – | 100 / 171
|
1887 | Народно събрание | – | – | 260 / 292
|
1894 | Народно събрание | – | – | 3 / 167
|
Участия в правителства
- Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 – 10 декември 1880) – самостоятелно
- Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 – 9 май 1881) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Никола Стойчев
- Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков, Петко Славейков
- Министерство на народното просвещение – Петко Славейков, Михаил Сарафов
- Министерство на финансите – Петко Каравелов
- Министерство на правосъдието – Петко Каравелов
- Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 – 21 август 1886) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Илия Цанов
- Министерство на вътрешните работи – Петко Славейков, Никола Сукнаров, Петко Каравелов
- Министерство на народното просвещение – Райчо Каролев
- Министерство на финансите – Петко Каравелов
- Министерство на правосъдието – Васил Радославов, Гаврил Орошаков
- Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Петко Каравелов
- Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 – 28 август 1886) – временно правителство
- Министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
- Министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
- Министерство на правосъдието – Гаврил Орошаков
Видни дейци
Име | Период |
Петко Каравелов | 1843 – 1903 |
Васил Радославов | 1854 – 1929 |
Михаил Сарафов | 1854 – 1924 |
Петко Славейков | 1827 – 1895 |
Стефан Стамболов | 1854 – 1895 |
Никола Стойчев | 1845 – 1899 |
Никола Сукнаров | 1848 – 1894 |
Драган Цанков | 1828 – 1911 |
Илия Цанов | 1835 – 1901 |
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов, Партийната структура в България от 1879 до 1901 година Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., 3 август 2005
- Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949. София, 2009. ISBN 954-9660-16-8.[неработеща препратка]
Бележки
- ↑ История // Демократическа партия, 2002. Посетен на 28 март 2010. Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.
|