Ню Йорк: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:38, 23 юли 2009

За едноименния щат, вижте Ню Йорк (щат)

Шаблон:Coor title dm

Шаблон:НМ

Град Ню Йорк (на английски официално The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е един от най-големите градове в света с население от 8 274 527 жители (2007), разположен в щата Ню Йорк, САЩ. В метрополиса на Ню Йорк живеят 18 818 536 души. Ню Йорк е разположени на около 1 214,40 km² (468,9 мили²) , а метрополиса му е 17 405 km² (6 720 мили²). Агломерацията формирана заедно със околните селища включва части от 3 щата. Самият град Ню Йорк се състои от пет района: Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Статън Айлънд. Градът е сред най-важните финансови и комуникационни центрове в света. Много от най-богатите американски и световни компании са базирани в него и брутния продукт на метрополитния район е по-голям от този на повечето държави. Освен като двигател на глобалната икономика, Ню Йорк се слави и с космополитна култура, бидейки дом на хора от над 180 страни.

История

Началото на европейската колонизация на района започва с холандско селище в южната част на Манхатън с името Ню Амстердам (Нов Амстердам). Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки. По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и е кръстена Ню Йорк на името на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк. След американската революция Ню Йорк служи за столица за кратко. През следващия 19-ти век градът се разширява значително след вълни от имигранти. Тогава е планирана и правоъгълната мрежа от улици и авенюта, а през 50-те години на века се заражда идеята за първия по рода си на континента Сентрал Парк, който става един от символите на града. От 1886 милионите търсещи нов живот са посрещани и от Статуята на свободата. До началото на 20-ти век постепенно управите на общината Ню Йорк се обединяват с части от съседните Уестчестър (Бронкс), Кингс (Бруклин), Куинс и Ричмънд (Стейтън Айлънд). През 1883 е завършен Бруклинският мост, свързващ Манхатън с тогава самостоятелния град Бруклин. През първата четвърт на миналия век Ню Йорк се превръща в световен търговски и индустриален център и задминава Лондон по население. След Голямата депресия в Ню Йорк са построени едни от най-високите небостъргачи в света като Емпайър Стейт Билдинг, които и досега са архитектурни шедьоври. От 1951 Ню Йорк е и седалище на Организацията на обединените нации. 60-те и 70-те години са тежък период, в който градът губи финансовата си стабилност и става център на ширеща се престъпност. През 80-те, Уолстрийт се възражда и градът отново печели водеща позиция в световната икономика. 90-те водят до бум на пришълци не само от света, но и от други части на САЩ. Цените на недвижимото имущество скачат неимоверно, престъпността е овладяна и градът става един от най-безопасните сред големите градове в САЩ. На 11 септември 2001, градът става жертва на терористичен акт, при който близо 3000 души загиват при ударите над Световния търговски център. Настоящето десетилетие очаква нова вълна на строителство, която ще промени облика на Ню Йорк начело с Фрийдъм Тауър, която ще заеме мястото на разрушените кули близнаци.

Управление и райони

Остров Манхатън е най-активната част на Ню Йорк и бива наричан „градът“, „ситито“ (the City), докато останалите райони са външните градчета (the Outer Boroughs). Въпреки това трудно е всеки от петте района да се опише специфично, тъй като те се разделят на стотици по-малки квартали, всеки със свой характер. Манхатън е бизнес-центърът и е най-силно урбанизиран, най-гъсто населен и там са повечето небостъргачи. Бронкс е единственият, който се намира на континента, а не на остров. Той претендира да е родното място на хип-хоп културата. Бруклин и Куинс се намират на Лонг Айлънд и са съответно с най-голямо население и площ. Стейтън Айлънд е сравнително изолиран от останалите части и най-видимо напомнящ предградие.

Макар и подвластен на щата Ню Йорк, градът има значителна автономност в изпълнителната и законодателната власт. Изпълнителната власт се оглавява от кмета, избиран с преки избори. Той назначава свои заместници които управляват главните служби и са му директно отговорни. Законодателната власт е в градската управа която се състои от 51 члена, избирани на 4 години, всеки представящ участък с около 157 000 жители. Като повечето законодателни органи, тя се разделя на отделни комисии, занимаващи се с различни функции. Законопроектите приети с просто мнозинство, подлежат на одобрение от кмета, а за преодоляване на вето са необходими 2/3. Има единен Граждански съд за целия град и отделен Криминален съд за всяка от петте общини.

Настоящ кмет на Ню Йорк е Майкъл Блумбърг.

География и климат

Ню Йорк е разположен сред архипелаг от острови по Източното крайбрежие на Северна Америка оформящи отлично пристанище, което е и първоначалната причина за основаването му. Река Хъдсън, която се влива като приливен естуар в Нюйоркския залив отделя Бронкс и Манхатън от Ню Джърси. Горната част от залива е обградена от Манхатън, Бруклин, Стейтън Айлънд и брега на Ню Джърси и чрез теснините между Стейтън Айлънд и Бруклин се открива към океана. Голяма част от земята е значително променена като предимно в Манхатън много от хълмовете за изравнени и отделни части от острова, както и много от малките острови в залива, са изкуствено разширени.

Климатът на Ню Йорк е влажен континентален, като близостта до водата води до по-незначителни температурни разлики. Зимите са студени, но температурата не пада много под нулата. Случват се обаче снежни бури които могат да покрият града с 30 см дори и за една нощ. Пролетта е мека, но лятото е горещо и влажно с температури над 30 градуса. Есента възстановява комфортните температури от пролетта.

Население и престъпност

По оценки за 2007 година населението на Ню Йорк е 18 818 536 жители. Неговата гъстота е над 10 482 души/кв.км., което го прави най-гъсто населеният град в САЩ (вторият по гъстота е Сан Франциско). Разпределението по раси е около 45% бели, 27% афроамериканци, 10% азиатци и други. Хората с испански/латино произход са над една четвърт. Разнообразието е естествено като се има предвид, че над 1/3 от жителите на града са чужденци по рождение (най-много от Латинска Америка, следват Азия и Европа). От етническите групи най-силно представени са пуерториканци, италианци, ирландци, доминиканци и китайци. Освен това, Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност в САЩ, наброяваща близо милион. Средната възраст е 34 години, по около 1/3 са в групите до 24, 25-44 и над 45 години. На 100 жени се падат около 90 мъже. Безработицата е малко над 5%, а близо 20% са под прага на бедността.

От 1991 насам в Ню Йорк се наблюдава постоянна тендеция към спад на престъпността и в момента той е най-безопасният голям град в САЩ. Индексът за 2004 е 2802 на 100 000 в сравнение с примерно Лос Анджелис - 4376, Детройт - 7903. Много от кварталите считани за опасни в миналото в момента са в разцвет. Все пак градът носи славата си и с криминална дейност. Организираната престъпност се свързва с града отдавна, но Петте фамилии на Мафията са по-известни с процесите срещу тях отколкото с активността си.

Икономика

Исторически градът се развива благодарение на от едно от най-добрите естествени пристанища. Важността му се увеличава с откриването на канала Ери свързващ Големите езера с река Хъдсън и по този начин с Атлантика. Старите пристанищни съоръжения са при порта Саут Стрийт в Манхатън, но днес основната дейност се извършва в терминала на Нюарк в Ню Джърси. Въпреки промените в точната дестинация, търговията винаги е била двигател на икономиката на Ню Йорк. Производството добива значение в средата на 19ти век с идването на индустриализацията и железницата. До края на миналия век, то постепенно намалява поради растящите цени на гъстонаселената земя. Някой от кварталите на града претърпяват коренни трансформации от индустриални към жилищни зони.

В момента Ню Йорк е световен финансов център базиран основно в Мидтаун (Централен Манхатън) и в района около Уолстрийт в долната част на Манхатън. Не само стоковите борси, но и много корпорации разполагат главните си щабове в Ню Йорк. Броят на компаниите сред най-богатите 500 в САЩ установени в града е най-голям в сравнение с където и да било другаде (Алтрия Груп, Тайм Уорнър, AIG, Пфайзър, Бристол-Майерс Скуиб, Сони Мюзик и мн.др.). Градът е и най-важният американски издателски и масмедиен център. Медисън авеню е символ на рекламната индустрия, а Седмо авеню е център на модата. В Ню Йорк се намират и най-значимите театрални и музикални сцени. Туризмът също е от огромно значение за града. Приблизителният брутен продукт на метрополиса е от порядъка на 500 милиарда долара и надминава този на държави като Полша.

Туризъм и развлечения

Туризмът е значителна индустрия за града, забележителностите които привличат милиони са разнообразни. Сред най-емблематичните обекти са Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Статуята на свободата, Уолстрийт, централата на ООН, катедралата Свети Патрик, Природонаучният музей, Бруклинския мост. В Ню Йорк се разполагат многбройни паркове и спортни площадки, като най-известният сред тях е Сентрал Парк, който заема централно място в отдиха както на нюйоркчани, така и на туристи. Бреговата линия може да се похвали с 20км плажове и музей върху самолетоносач от Втората световна война. Пазаруването също е цел на много посетители като Пето авеню е най-луксозната артерия. Най-големият универсален магазин Мейси'с посреща по-умерено насочените. В южната част на Манхатън квартали като Гринуич вилидж, Сохо, Челси са специализирани всеки в отделни направления като музика и книги, бутикови стоки, предмети на изкуството. Много ежегодни събития събират намиращите се в града - парад по случая Деня на благодарността, новогодишни тържества, фойерверки на 4 юли. След терористичните атаки над Световния търговски център градът губи много от туристите си, но няколко години по-късно те се завръщат като се увеличава броят на американците сред тях. Разбира се Манхатън е най-привлекателният район, но и останалите имат какво да предложат. Кони Айлънд в Бруклин е развлекателен център с плаж и увеселителни паркове, зоопаркът в Бронкс е от световен мащаб, а в Куинс се намира мястото на Световното изложение от 1964 със земното кълбо паметник на началото на космическата ера. Гледката от безплатния ферибот до Стейтън Айлънд също не е за изпускане.

Професионалният спорт е с голямата популярност сред нюйоркчани. За разлика от по-голямата част на САЩ, в Ню Йорк бейзболът измества по популярност традиционния американски футбол. Участието на местните отбори във финалната серия на шампионата (скромно наречена "World Series") се счита за събитие от световна величина. Сериозно е съперничеството между Ню Йорк Янкис и Ню Йорк Метс, но кръвният враг е Бостън Редсокс. В Медисън Скуеър Гардън пък може да се види отбора от НБА Ню Йорк Никс. Футболът и хокеят също са сериозно представени. Понастоящем планът за строеж на стадион в центъра на Манхатън е обект на сериозни протоворечия и може би фактор за неуспешната кандидатура на Ню Йорк за домакин на Олимпийските игри през 2012.

Медиите също заемат важна част от живота в мегаполиса. Вестниците Уолстрийт Джърнъл и Ню Йорк Таймс са с милионен тираж, но освен тях има и десетки други ежедневници. Няколко от най-значителните телевизии са базирани в града, а филмовата индустрия отстъпва само на Холивуд. Музиката също има традиции в града, особено джазът и хип-хопът.

Култура и местни нрави

Ню Йорк има богата колекция от музеи, сред които най-значимите са Музеят на изкуствата "Метрополитън", Музеят на модерното изкуство (MoMA) и Музеят за съвременно изкуство "Гугенхайм". Природонаучният музей също е мащабен, има и много по-малки специализирани музеи. Най-големите обществени библиотеки са Нюйоркската обществена библиотека, Бруклинската обществена библиотека и Районната обществена библиотека на Куинс.

Местата за представления като опера, симфонична музика и танци са разнообразни. Най-голямото от тях е комплексът Линкълн Сентър, който включва 12 отделни компании, сред които Нюйоркската филхармония, Метрополитън опера, Нюйоркската градска опера, Нюйоркският градски балет. Други известни зали са Карнеги Хол и Рейдио Сити Мюзик Хол. Театърът е основна атракция и името Бродуей е показателно. В действителност думата вече е нарицателно и не всички такива театри се намират на едноименната улица. Все пак районът около Таймс Скуеър е с най-голямо влияние.

Образованието е с богата основа в града, който може да се похвали с елитни висши заведения като Колумбия, Фордам, Нюйоркски университет. Държавният Градски Университет пък е най-големият в САЩ и има 5 отделни клона в различни части на града. Ню Йорк е голям център за академична медицина като включва институции от световна научна величина. Интересът се насърчава отрано и някои специализирани гимназии са силно селективни.

Разнообразието е най-видимо в пъстротата на етносите и успешното им съжителство. Разбира се освен като нюйоркчани, много от жителите могат да се приобщят и към даден квартал. С конкретна идентичност са примерно Харлем, Малката Италия, Китайският град, Вашингтонските възвишения. Историческите изменения в отделните части на града са значителни и някои процеси предизвикват недоволството на местните общности. Облагородяването на града е видимо на много места, започвайки с млади професионалисти и хора на изкуството бизнесът навлиза което довежда до повишаване стандарта на живот, но понякога прогонва много от предишните обитатели. Разбира се сблъсъкът е най-сериозен в Манхатън, където гъстотата е най-голяма и демографските промени са най-динамични.

Транспорт

Общественият транспорт е с широка употреба и се ползва от 60% от жителите, включително и голяма част от работещата средна класа. По този начин "пешеходната култура" на нюйоркчани съществено се отличава от преобладаващата в САЩ употреба на автомобили. Нюйоркското метро е с широко покритие и по обща дължина на линиите е най-голямата в света. Броят на пътниците за 2004 е 2,4 милиарда, което я нарежда на пето място в света. Метрото обслужва всички райони без Стейтън Айлънд, който има собствена железница свързана с градската мрежа посредством безплатния ферибот. Отделна мрежа пък свързва Манхатън с Ню Джърси от другата страна на река Хъдсън. Освен това в града оперират и стотици автобусни линии. Поради обширната система за масов превоз много нюйоркчани не притежават лични автомобили (огромната цена на застраховките може би е друга причина), нито пък свидетелства за правоуправление. Познатите жълти таксита също са често използвани.

Връзките на града с останалия свят също са добре развити. Няколко големи магистрали обслужват метрополния район. Железопътни линии по които ежедневно пътуват работещи в града го свързват директно с Лонг Айлънд, други части от щата Ню Йорк на север от града, както и Кънектикът. Разбира се, оперират и по далечни линии. Четири големи летища са в района на Ню Йорк. JFK и Лагуардиа се намират съответно в Ямайка и Флъшинг (квартали на Ню Йорк), а Нюарк и Тетерборо са в едноименните градове на Ню Джърси. JFK обслужва предимно международния трафик, Лагуардия националния. Нюарк се занимава и с двете, а Тетерборо е основното летище за частни и товарни полети. JFK и Нюарк имат връзка с градската транспортна мрежа посредством специален влак. През всяко от тях преминават по над 30 милиона пътници годишно което ги нарежда сред 30те най-натоварени.

Побратимени градове

Ню Йорк има 10 побратимени градове,^[1] като 9 от тях членуват в Международна организация за побратимяване на градове(МОПГ)^[2] Секцията за дата показва коя година някой град е бил побратимен с Ню Йорк.

Страна	Град	Държава / Област/ Регион / Щат	Дата
Китай	Пекин	Пекин	1980
Доминиканска република	Санто Доминго	Дистрито Насионал	1983
Египет	Кайро	Кайро	1982
Унгария	Будапеща	Будапеща	1992*
Израел	Йерусалим	Йерусалим	1993
Италия	Рим	Лацио	1992
Япония	Токио	Токио Префектура	1960
Испания	Мадрид	Мадрид	1982
РЮА	Йоханесбург	Гаутенг	2003
Великобритания	Лондон	Голям Лондон	2001