Социализъм

Понятието социализъм се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация. Социализмът не е политическа система; той е икономическа система различна от капитализма.

Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира капитала чрез експлоатация труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималния им потенциал и в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма, както и позволяващо по-равното разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвано за производството, макар да има значително разногласие сред социалистите за това как и до каква степен това може да бъде постигнато.

Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на социален интервенционизъм и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между реформисти и революционери, различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде основана социалистическата икономика. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна национализация на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на държавния контрол върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, вдъхновени от съветския модел на икономическо развитие, се застъпват за създаването на централно-планова икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени за средствата за производство).

Съвременният социализъм има своите корени в политическите движения на интелектуалните и работническите класи от 18 век, които критикуват ефектите на индустриализацията и частната собственост върху обществото. Социалистите-утописти, в това число Робърт Оуен (1771-1858), се опитват да създадат самоиздържащи се комуни, чрез отцепване от капиталистическото общество. Клод Анри дьо Сен Симон (1760-1825), бащата на термина „социализъм“, пръв се опитва да дефинира технокрацията и индустриалното планиране. Първите социалисти предвиждат свят, усъвършенстван от овладяването на технологиите и го съчетават с една по-добра социална организация. Много съвременни социалисти споделят също този възглед. Ранните мислители-социалисти са склонни да симпатизират на комбинацията от автентична меритокрация и рационално социално планиране, докато днес много съвременни социалисти имат по-егалитарни концепции.

Карл Маркс и Фридрих Енгелс използват термините „социализъм“ и „комунизъм“ взаимозаменяемо и постулират, че социализмът ще бъде постигнат посредством класова борба и пролетарска революция. Владимир Ленин, вероятно повлиян от идеите на Маркс за „долни“ и „горни“ етапи на социализма, по-късно ползва думата „социализъм“, за да означи преходното състояние между капитализъм и комунизъм.

Социалдемокрацията предлага избирателна национализация на ключовите национални индустрии в смесените икономики и запазване на частната собственост на капитала и частните бизнес предприятия. Тя предлага още финансирани от данъците програми за социално подпомагане и регулация на пазарите. Много социалдемократи, особено в Европейските социални държави, наричат себе си социалисти, вливайки доза неяснота в значението на понятието. Либертарния социализъм (в това число социалния анархизъм и либертарния марксизъм) отхвърля държавния контрол и владеенето на икономиката и проповядва директна колективна собственост в смисъла на производство посредством кооперативни работнически съвети и демокрация на работното място.

Вижте също

• Списък на социалистически държави