Оскар Нимайер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Оскар Німеер |
MrPanyGoff (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Оскар Нимайер |
| име= Оскар Нимайер |
||
| портрет= |
| портрет= Oscar Niemeyer, Pic, 9 - edit.jpg |
||
| описание= бразилски архитект |
| описание= бразилски архитект |
||
| наставка= |
| наставка= |
Версия от 10:03, 20 март 2012
Оскар Нимайер Oscar Ribeiro de Almeida de Niemeyer Soares Filho | |
бразилски архитект | |
Роден | |
---|---|
Починал | 5 декември 2012 г.
|
Погребан | Рио де Жанейро, Бразилия |
Религия | атеизъм |
Активен период | от 1926 г. до 2007 г. |
Награди | Прицкер (1988) Ленинска награда за мир (1963) |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.niemeyer.org.br |
Оскар Нимайер в Общомедия |
Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес (на португалски Oscar Ribeiro de Almeida Niemeyer Soares) е бразилски архитект, един от най-известните и влиятелни в света.
През 1934 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро.
Член е на Бразилската комунистическа партия. Носител на Ленинска награда за мир.[1]
След 1980 г. е преподавател в университета в Рио де Жанейро.
Забележителни са експерименталните му творби от стоманобетон. Негов е основният принос за структурирането и изграждането на новата бразилска столица, град Бразилия. През 1996 г. създава сградата на Музея за съвременно изкуство в Нитерой, щат Рио де Жанейро.
На 15 декември 2010 г. навършва 103 години.
Някои произведения на Нимайер
-
Казиното във Фуншал, Мадейра
-
Музей за съвременно изкуство в Нитерой, Бразилия
-
Музеу нову в Куритиба, Бразилия
-
Катедралата в Бразилия
-
Theater in city center, Duque de Caxias, RJ, Brasil
Източници
- ↑ netinfo.bg Великият архитект Оскар Нимайер днес навършва 100 години посетен на 15.12.2007 г.
Външни препратки
- Шаблон:Pt икона Музеят „Оскар Нимайер“
- Шаблон:En икона Интервю с Нимайер, сп. „Метрополис“, 2006 г.
- Патриарх на модернизма, портрет от арх. Лило Попов, в. „Култура“