Медовина (село): Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: kk:Медовина (Тырговище облысы) |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Медовина |
||
Ред 85: | Ред 85: | ||
[[kk:Медовина (Тырговище облысы)]] |
[[kk:Медовина (Тырговище облысы)]] |
||
[[ru:Медовина]] |
[[ru:Медовина]] |
||
[[uk:Медовина]] |
Версия от 15:04, 27 октомври 2012
- Тази статия е за за селото Медовина. За напитката със същото име вижте Медовина (напитка).
Медовина | |
Сградата на читалището | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 676 души[1] (15 март 2024 г.) 22,7 души/km² |
Землище | 29,816 km² |
Надм. височина | 303 m |
Пощ. код | 7863 |
Тел. код | 06033 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 47634 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Кметство – кмет | Медовина Стоянка Вълева (ОБТ, ОСД) |
Медовина в Общомедия |
Медовина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
География
Селото се намира на около 4 км югозападно от Попово, на около 300 м надморска височина, на пътя за град Антоново. Разположено е в равнинна местност. Непосредствено до него преминава ж. п. линията София – Варна. Землището му граничи с тези на селата: Паламарца, Славяново, Посабина и град Попово. С градовете Попово и Антоново и със селата Славяново и Посабина е свързано чрез асфалтови пътища, а черни пътища го свързват със селата Посабина, Ковачевец и Паламарца.
Селото е образувано от следните четири махали: Горната махала, Богдан махала, Крачол махала и Офе махала.
Кратка историческа справка
Преди Освобождението селото е носило името Балджи Омур Кьой (селото на пчеларя Омур). Под това име селото се среща за пръв път в османски данъчен регистър от 1555 г. През 1573 г. селото е записано отново в данъчен регистър със същото име.
Преди началото на 16-ти век е носело българското име Глоговиче, но се е намирало в местността Корията (на около 2 км северозападно от сегашното си землище). След появата на смъртоносен мор се е изселило на сегашното си землище. През 16-ти век е имало и статут на соколарско село с 12 соколари-мюсюлмани.
По време на Освобождението в селото е имало около 30 български и 150 турски къщи. Първоначално българското население избягало по време на сраженията към Лудогорието, опасявайки се от преследванията на черкезите, които тогава грабели и убивали. На 28-ми ноември 1877 г. в близост до селото (местността Карши махле) се е водило голямо сражение между руските войници и турската войска, в което турците били победени и принудени да отстъпят.
Балджи Омур първоначално е било турско селище, в което през 60-те г. на 19-ти век започнали да се заселват и българи от Балкана, главно от Еленско. След 1878 г., но най много около 1883 год. дошли нови преселници-балканджии от Еленско, Тревненско (колиби Хитровци) и Габровско. Имало заселници и от село Садина, Поповско и други Поповски села.
Българско училище в селото било открито непосредствено след Освобождението, а новата му сграда била построена през 1883 г. Негов патрон става името на Васил Левски. Днес то не функционира, а децата на селото учат главно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в град Попово.
Селото имало стара църква, построена през 1860 г., която била ограбена и полусрутена по време на Освободителната война. С нов църковен храм, носещ името на архангел Михаил селото се сдобива едва през 1934 г. Храмът и камбанарията му са ремонтирани и укрепени през 2009 г. със средства на местни дарители и по-малки суми от Българската православна църква и Дирекцията по вероизповеданията;
На 14-ти август 1934 г. село Балджи Омур е преименувано на село Медовина с министерска заповед.
Турскоезичното население напуска селото на етапи през 1914, 1928 и 1950 г., като малка част от него остава в селото. През 50-те години на 20-ти век в Медовина се заселват българи и от кюстендилските и врачанските села.
През 2006 г. в селото е изграден „Дом за възрастни с умствена изостаналост и защитени жилища”. В него днес живеят 50 души с различни увреждания, а в защитените жилища пребивават още 15. Домът разполага с всички необходими условия за осигуряване на качествена социална грижа - модерно обзавеждане, стаи за отдих, за усамотяване, за трудова терапия, фитнес, двор с параклис и др.
Старите селски родове са били: Драгошиновите, Игнатевците, Казаковите, Неновите, Райковите, Ралевците, Сапунджиите, Белберите, Саидоглу и др.
Религии
- Християнска (източно-православна) - преобладваща;
- Мюсюлманска;
Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Иван Иванов“, основано първоначално през 1891 г.;
- СПИ „Васил Левски“ - закрито;
- Целодневна детска градина;
- „Дом за възрастни с умствена изостаналост и защитени жилища”;
- Църковно настоятелство;
- Джамия;
Културни и природни забележителности
- В землището на селото се откриват останки от различни исторически епохи: праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни некрополи, тракийско светилище, намиращо се на 1 км западно, отляво на асфалтовия път за село Посабина и др.;
- Църковен храм “Св. Архангел Михаил”, изграден през 1934 г.
Редовни събития
- Събор на селото - провежда се всяка година през последната неделя на месец октомври;
Личности
- Иван Иванов (1923-1944) - партизанин от Поповския партизански отряд, загинал на 23 март 1944 г. в бункера в землището на село Ковачевец;
Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4).
Други
Външни препратки
- За археологическите проучвания на крепостта "Ковачевско кале", намираща се недалеч от селото
- Местни избори 2007 - резултати за селото
|