Козарника (община Димово): Разлика между версии
Защото е грешно! Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| картинка_описание = |
| картинка_описание = |
||
| карта_страна = България |
| карта_страна = България |
||
| локация = [[ |
| локация = [[Община Димово]], [[България]] |
||
| lat_d =43 | lat_m = 39 |lat_s =10.24 | lat_NS = N |
| lat_d =43 | lat_m = 39 |lat_s =10.24 | lat_NS = N |
||
| long_d =22 | long_m = 41 | long_s =43.26 | long_EW = E |
| long_d =22 | long_m = 41 | long_s =43.26 | long_EW = E |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| температура = |
| температура = |
||
| влажност = |
| влажност = |
||
| откриване = 1984 |
| откриване = 1984 |
||
}} |
}} |
||
'''„Козарника“''' е името на [[пещера]] в [[Стара планина]], [[община |
'''„Козарника“''' е името на [[пещера]] в [[Стара планина]], [[община Димово]], [[България]]. |
||
==Местонахождение== |
== Местонахождение == |
||
Разположена е между град [[Белоградчик]] и [[Гара Орешец]]. |
Разположена е между град [[Белоградчик]] и [[Гара Орешец]]. |
||
==Име== |
== Име == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Нейната обща дължина е 210 m. |
Нейната обща дължина е 210 m. |
||
Ред 26: | Ред 25: | ||
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно. |
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно. |
||
Пещерата е обитавана |
Пещерата е обитавана през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]]. |
||
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 |
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години. |
||
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 |
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (''Perdix paleoperdix'') е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (''Tetrao tetrix''), снежна яребица (''Lagopus lagopus''), снежен бухал (''Bubo scandiacus'') и червеноклюна хайдушка гарга (''[[Pyrrhocorax pyrrhocorax]]''). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.<ref>Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128.</ref> |
||
== Прилепите в пещера Козарника == |
== Прилепите в пещера Козарника == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 |
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571 |
||
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 |
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358. |
||
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm |
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004 |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/kozarnika/ '''Козарника''' |
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/kozarnika/ '''Козарника''' – Снимки] |
||
[[Категория:Пещери в България]] |
[[Категория:Пещери в България]] |
Версия от 12:57, 3 ноември 2016
Козарника | |
Местоположение | Община Димово, България |
---|---|
Дължина | 210 m |
Откриване | 1984 |
Козарника в Общомедия |
„Козарника“ е името на пещера в Стара планина, община Димово, България.
Местонахождение
Разположена е между град Белоградчик и Гара Орешец.
Име
Откриване и изследване
Нейната обща дължина е 210 m.
Археологически разкопки
От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.[1]
Прилепите в пещера Козарника
Туризъм
Източници
- ↑ Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128.
- Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358.
- Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004
Външни препратки
|