Меритокрация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Меритокрация''' (от [[латински език|латинското]] ''merito'', „заслужил“, и [[старогръцки език|старогръцката]] ''kratos'', „власт“) е [[форма на държавно управление]], основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). |
'''Меритокрация''' (от [[латински език|латинското]] ''merito'', „заслужил“, и [[старогръцки език|старогръцката]] ''kratos'', „власт“) е [[форма на държавно управление]], основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). |
||
Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не от богатството |
Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не от богатството, семейството, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт. |
||
Думата „меритокрация“ също често се използва за да определи типа на обществото,в което богатството, положението и социалния статус се определят чрез доказване на таланта уменията и интелигентността, било то чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и получаването на доверие. Задълженията и социалния авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва за да охарактезира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия. |
Думата „меритокрация“ също често се използва за да определи типа на обществото,в което богатството, положението и социалния статус се определят чрез доказване на таланта уменията и интелигентността, било то чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и получаването на доверие. Задълженията и социалния авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва за да охарактезира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия. |
||
Версия от 18:46, 14 декември 2016
| Основни форми на управление | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Списък на форми на управление | ||||||||
|
Източник на властта
|
||||||||
|
Идеология на властта
|
||||||||
|
Структура на властта |
||||||||
Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).
Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не от богатството, семейството, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт.
Думата „меритокрация“ също често се използва за да определи типа на обществото,в което богатството, положението и социалния статус се определят чрез доказване на таланта уменията и интелигентността, било то чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и получаването на доверие. Задълженията и социалния авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва за да охарактезира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.
Терминът „меритокрация“ е използван за пъри път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Терминът е определен да даде негативна оценка. Социалната система в книгата води до социална революция, при която масите свалят елита.
От друга страна много хора вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система смятат, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, а освен това позволява да се сложи край на различията като пол, раса или социалните връзки.[1]