Стоимен Стоилов: Разлика между версии

Стоимен Стоилов
	Стоимен Стоилов
Роден	18 септември 1944 г. (79 г.) Варна, Царство България
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
	проф. Владислав Паскалев
Направление	графика и илюстрация
Награди	Гран при на биеналето в Бърно (1976); „Илия Петров“ за стенопис (1983); „Борис Ангелушев“ за илюстрация; Хердерова награда (1991)
Уебсайт	stoimen-stoilov.com/

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:24, 19 декември 2016

Стоимен Стоилов е български художник, работещ в областта на графиката и живописта, с голям принос в изобразителното изкуство. Носител е на Хердерова награда (1991).

Биография

Стоимен Стоилов е роден на 18 септември 1944 г. във Варна. Завършва графика и илюстрация в ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Владислав Паскалев (1972).

Председател на Варненската група на художниците през 80-те години.^[1]

През 1991 г. ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени. Той се мести да живее във Виена, където печели световна слава. От 2009 г. е професор във Виенския университет.^[2] ^[3] ^[4]

Творчество

Художникът на варненското издателство „Георги Бакалов“ Иван Кенаров му предлага още като студент да се върне във Варна и да рисува илюстрации към книги – оказват се книги на Гьоте и Робърт Бърнс^[5]. Стоилов е автор на илюстрации и оформление на над 50 книги, между които стиховете на Пенчо Славейков^[6] ^[7] и Димчо Дебелянов.

Негово пано, озаглавено „В света на Йовковите герои“ и голямо 80 кв. м, е разположено в атриума на дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич през 1980 г.^[8]^[9]

Стоилов е автор на монументално-декоративната композиция „Х конгрес на БКП“ - стена с мозайка, размери 7/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981).^[9]

През 1983 г. заедно с Ванко Урумов осъществяват интериорната декорация на тогавашния Партиен дом на Варна, днес Община Варна. Във входния вестибюл е рисуваното керамично пано на Стоилов „c“ (7,00 х 3,50 м), а в зала 31 стои гобленът му „Младост“ (3,00 х 3,00 м).^[9]^[10]

Прави самостоятелни изложби в София, Варна, Братислава, Виена, Париж, Осло, Еслинген, Москва, Одеса, Ню Йорк. През последните години работи живопис, а преди това основно графика.^[2]

Негови творби са притежание на^[3]:

Австрия:
- Музей на графичното изкуство „Албертина“, Виена
- Министерство на външните работи на Австрия
България:
- Национална художествена галерия
- Градска галерия Варна
Колумбия:
- Национален музей на изкуството, Богота
Франция:
- Национална библиотека на Франция, Париж;
- Национален фонд на съвременното изкуство, Париж;
- Фондация „Арт Диалог“, Париж.
Германия:
- Музей на изкуството „Вила Меркел“, Еслинген
- Музей на графичното изкуство Фондация „Шрайнер“, Бад Щебен^[11]
- Градски музей на град Вендлинген^[12]
- Музей „Лудвиг“, Аахен
Норвегия:
- Национална галерия за изкуство, Осло;
Русия:
- Музей „Пушкин“, Москва
Швейцария:
- Музей на изкуството на град Мотие
Тунис:
- Национална библиотека на град Тунис
САЩ:
- Конгресна библиотека на САЩ, Вашингтон,
- Градска библиотека на Ню Йорк
- Университет Принстаун
- Йейлски университет
- Библиотека „Строзиер“, щата Флорида
- Университет на Флорида в Атлантик, колекция „Джафе“
- Колеж Мидтебъри, библиотека „Стар“.

Признание и награди^[3]

1976 – Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия.
1982 – Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.
1983 – Голямата награда на името на Илия Петров за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници.
1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство.
1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България.
1991 – Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия.

Получавал е и много други български награди за графика и рисунка. Носител е на националната награда за графика на името на Веселин Стайков и националната награда за илюстрация на името на Борис Ангелушев.^[2]

Носител на орден „Стара планина“ – I степен (2010).

Източници

↑ Иванка Христова, „Какво беше характерно за развитието на културните процеси през 70-те и 80-те години на ХХ век във Варна“, stalker.bg, 24.11.2010 ((bg))
↑ ^а ^б ^в Биография на Стоимен Стоилов на сайта bgart.bg (Българският портал за изобразително изкуство) ((bg))
↑ ^а ^б ^в Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Arlette“ ((bg))
↑ Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Cavalet“ ((bg))
↑ Офорт на Стоимен Стоилов по стихове на Роберт Бърнс (1978) на сайта на Градската художествена галерия „Петко Чурчулиев“, Димитровград ((bg))
↑ Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) в каталога от търг на 23 март 2011 г. (с.19), сайт на аукционна къща „Ракурси“ ((bg))
↑ Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) на сайта на аукционна къща „Ракурси“ ((bg))
↑ Керамично пано на Стоимен Стоилов „В света на Йовковите герои“ в Дом-паметник „Йордан Йовков“, блог theliteratureblog.files.wordpress.com ((bg))
↑ ^а ^б ^в Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
↑ Румяна Иванова, „Актуални през времето“, stalker.bg, 24.11.2010 ((bg))
↑ „Sammlung - Bulgarien, Künstler alphabetisch“, Sammlung Schreiner im Grafik Museum ((de))
↑ „Archiv der Künstlerinnen und Künstler - 1982 bis 2002“, Galerie der Stadt Wendlingen am Neckar ((de))

Външни препратки

Официален сайт на Стоимен Стоилов
Юлия Дамянова, „Картината като отворена врата“, Deutsche Welle, 24.06.2009
Дора Дончева, „Пътуващият човек“, в. „Дневник“, 27 юли 2006
„Художникът Стоимен Стоилов: Рисувам метаморфозите на страха“, интервю, в. „Монитор“, 27 март 2012
Мариана Първанова, „Стоимен Стоилов създателят на модерни митове“, в. „Монитор“, 20 септември 2014

[1] Иванка Христова, „Какво беше характерно за развитието на културните процеси през 70-те и 80-те години на ХХ век във Варна“, stalker.bg, 24.11.2010 ((bg))

[bgart-2] а ^б ^в Биография на Стоимен Стоилов на сайта bgart.bg (Българският портал за изобразително изкуство) ((bg))

[arletteart-3] а ^б ^в Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Arlette“ ((bg))

[cavalet-4] Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Cavalet“ ((bg))

[5] Офорт на Стоимен Стоилов по стихове на Роберт Бърнс (1978) на сайта на Градската художествена галерия „Петко Чурчулиев“, Димитровград ((bg))

[6] Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) в каталога от търг на 23 март 2011 г. (с.19), сайт на аукционна къща „Ракурси“ ((bg))

[7] Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) на сайта на аукционна къща „Ракурси“ ((bg))

[8] Керамично пано на Стоимен Стоилов „В света на Йовковите герои“ в Дом-паметник „Йордан Йовков“, блог theliteratureblog.files.wordpress.com ((bg))

[CBMA-9] а ^б ^в Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

[10] Румяна Иванова, „Актуални през времето“, stalker.bg, 24.11.2010 ((bg))

[11] „Sammlung - Bulgarien, Künstler alphabetisch“, Sammlung Schreiner im Grafik Museum ((de))

[12] „Archiv der Künstlerinnen und Künstler - 1982 bis 2002“, Galerie der Stadt Wendlingen am Neckar ((de))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 96: / Ред 96: @@
 == Външни препратки ==
 * [http://stoimen-stoilov.com/ Официален сайт на Стоимен Стоилов]
-* [https://cavalet.bg/collections/stoimen-stoilov-kartini Картини на Стоимен Стоилов в галерия „Кавалет“]
-* [http://www.graffitgallery.com/?p=1071 Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Графит“]
-* [http://valerart.com/display.php?bg/StStoilov Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Валер“]
 * Юлия Дамянова, [http://www.dw.com/bg/картината-като-отворена-врата/a-4420891 „Картината като отворена врата“], [[Deutsche Welle]], 24.06.2009
 * Дора Дончева, [http://www.dnevnik.bg/morski/big_fish/2006/07/27/274248_putuvashtiiat_chovek/ „Пътуващият човек“], в. [[Дневник (2001-2011)|„Дневник“]], 27 юли 2006