Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии
Редакция без резюме |
добавих текст |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[File:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|вляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]] |
[[File:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|вляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]] |
||
[[File:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|200px|вдясно|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]] |
[[File:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|200px|вдясно|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]] |
||
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село [[Фролош]] в семейството на баща бежанец от македонското влашко село [[Магарево]] и майка бежанец от македонското село [[Стар Истевник]]. През 1889 г. семейството му се преселва в [[Кюстендил]], където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], ''„Майка ми“'') и [[пейзаж]]и (''„На селската чешма“'', ''„Пладнуващо стадо“'' и други). |
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село [[Фролош]] в семейството на баща бежанец от македонското влашко село [[Магарево]] и майка бежанец от македонското село [[Стар Истевник]]. През 1889 г. семейството му се преселва в [[Кюстендил]], където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], ''„Майка ми“'') и [[пейзаж]]и (''„На селската чешма“'', ''„Пладнуващо стадо“'' и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 посещава биеналето във [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия. Завършва с отличие през 1910 и до 1917 е учител по краснопис в Търговската гимназия в [[Свищов]]. |
||
Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (1912–1913) – военен художник в целия поход на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13 рилски пехотен полк]] и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915-1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – ''„Ранени“'', ''„По Беласица“'', ''„Инвалиди“'', ''„На фронта на р. Струма“'', ''„В гр. Скопие, 1916“'', ''„Завръщане от фронта“'' и други. |
|||
[[File:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|вляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]]Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават [[Николай Райнов]], [[Сирак Скитник]], [[Гео Милев]]. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма. |
|||
[[File:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|вляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]] |
|||
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]] |
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]] |
||
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]]. Участва в изложба на римски художници, а по-късно урежда самостоятелна изложба, като картините продава на американеца Джон Крейн, с когото сключва договор и от 1924 до 1928 работи за него. През 1924 се установява в кюстендилското село [[Шишковци]] по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат "рисувача", хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат "Дядо Коледа". През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: ''„Моми“'' (ок.1925 – 1935), ''„Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“'' (ок. 1928 – 1930), ''„Цветница“'', ''„Фамилия“'' (ок. 1928), ''„Девойка от Кюстендилско“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка“'' (1930 – 1935), ''„Мома с ябълки“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка от с. Шишковци“'' (1935), ''„Жетвари на обяд“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Копачки“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Селско момиче сред макове“'' (1935 – 1938) и други. |
|||
Делегат е на конгресите на Световния съвет за мир 1948, 1949, 1950. През 1949 г. е избран за съветник в градския народен съвет в [[София]]. |
|||
1972 г. е учредена национална награда за живопис на името на Майстора. Открита е и новата сграда на художествената галерия в Кюстендил. Тя е първата в България сграда построена специално за галерия. Открит е Дом-паметник (1972) и Къща-музей (1982) в Шишковци. Негови паметници има в Кюстендил, Шишковци, Дивля, Фролош, София. Тленните му останки са пренесени от София в Шишковци в парка на Дома-паметник. Две негови картини са притежание на Белия дом. |
|||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
* През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“. |
* През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“. |
||
* През 1952 г. е получил званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]]. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 08:28, 16 август 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.
Владимир Димитров – Майстора | |
български художник | |
Рождено име | Владимир Димитров Поппетров |
---|---|
Роден | 1 февруари 1882 г.
|
Починал | 29 септември 1960 г.
|
Националност | България |
Академия | Художествено индустриално училище в София |
Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка | |
Направление | живопис |
Владимир Димитров – Майстора в Общомедия |
Владимир Димитров – Майстора е изтъкнат български художник. Едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната създала вече школа живопис на майстора тябва да не забравяме уникалния му принос като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита на войната. Той се явява като първи официален български военен кореспондент.
Биография
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанец от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия. Завършва с отличие през 1910 и до 1917 е учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов.
Участва като доброволец в Балканската война (1912–1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915-1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.
Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.
Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия. Участва в изложба на римски художници, а по-късно урежда самостоятелна изложба, като картините продава на американеца Джон Крейн, с когото сключва договор и от 1924 до 1928 работи за него. През 1924 се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат "рисувача", хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат "Дядо Коледа". През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.
Делегат е на конгресите на Световния съвет за мир 1948, 1949, 1950. През 1949 г. е избран за съветник в градския народен съвет в София.
1972 г. е учредена национална награда за живопис на името на Майстора. Открита е и новата сграда на художествената галерия в Кюстендил. Тя е първата в България сграда построена специално за галерия. Открит е Дом-паметник (1972) и Къща-музей (1982) в Шишковци. Негови паметници има в Кюстендил, Шишковци, Дивля, Фролош, София. Тленните му останки са пренесени от София в Шишковци в парка на Дома-паметник. Две негови картини са притежание на Белия дом.
Награди и отличия
- През 1944 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“.
- През 1952 г. е получил званието Народен художник.
Вижте също
Литература
- "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"
- Борис Колев. Владимир Димитров – Майстора. София: Български художник, 1955.
- Boris Kolev. Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
- Vicho Ivanov. Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960. Sofia: Sofia-Press, 1968.
- Георги Ст. Димитров. Владимир Димитров – Майстора и българската критика. София: Септември, 1982.
- Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
- Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991.
Външни препратки
- Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
- Картини на Владимир Димитров – Майстора
- Галерии с репродукции: Държавен културен институт, Галерия „Домино“
|