Ботевградска котловина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| изглед-описание = Язовир Правец |
| изглед-описание = Язовир Правец |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| гео-ширина = 42.929627 |
| гео-ширина = 42.929627 |
||
| гео-дължина = 23.786916 |
| гео-дължина = 23.786916 |
||
| пояснение = |
| пояснение = |
||
| местоположение = България ([[Софийска област]] |
| местоположение = България ([[Софийска област]] |
||
| височина = 320 |
| височина = 320 – 420 |
||
| дължина = 30 |
| дължина = 30 |
||
| ширина = 12 |
| ширина = 12 |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части |
'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг. |
||
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 |
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси. |
||
Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10 |
Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10 – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия. |
||
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища. |
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища. |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа: |
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа: |
||
* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] |
* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – ГКПП „Кулата“. |
||
* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] |
* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Велико Търново]] – [[Варна]]. |
||
* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) |
* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) – второкласен път № 17. |
||
* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] |
* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] – [[Рашково]] – [[Ботевград]]. |
||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 |
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 – 346. |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60. |
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60. |
||
{{Портал|География|Ботевград|България}} |
{{Портал|География|Ботевград|България}} |
||
[[Категория:Котловини в България]] |
[[Категория:Котловини в България]] |
||
[[Категория:Предбалкан]] |
[[Категория:Предбалкан]] |
Версия от 16:42, 11 юни 2018
Ботевградска котловина | |
Язовир Правец | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Софийска област |
Надм. височина | 320 – 420 m |
Дължина | 30 km |
Ширина | 12 km |
Площ | 150 km2 |
Реки | Бебреш |
Инфраструктура | |
Селища | Ботевград, Правец |
Ботевградска котловина или Жлеба или Коритище е котловинно понижение в Западния Предбалкан, разположена между планините Било и Мургаш на юг, Голема планина на югозапад и Ржана планина на северозапад, които са части от Западна Стара планина. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове Гола глава и Лакавица, части от Предбалкана. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между Предбалкана на север и Стара планина на юг.
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км2. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10 – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река Бебреш и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село Разлив е изграден язовир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуции овощия, а южните склонове на рида Лакавица са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града Ботевград и Правец и 10 села Врачеш, Гурково, Краево, Литаково, Новачене, Радотина, Разлив Рашково, Скравена и Трудовец.
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от автомагистрала „Хемус“. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
- 15,2 км от Новачене до Врачеш от първокласен път № 1 Видин – София – ГКПП „Кулата“.
- 13,6 км от Ботевград до Правец от първокласен път № 3 Ботевград – Велико Търново – Варна.
- 6 км (околовръстен път на Ботевград) – второкласен път № 17.
- 18,7 км от Рашково до Ботевград от третокласен път № 161 Ребърково – Рашково – Ботевград.
Топографска карта
Източници
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345 – 346.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.