Линейни кораби тип „Дюнкерк“: Разлика между версии

Линейни кораби тип „Дюнкерк“
Classe Dunkerque
	Линейни кораби тип „Дюнкерк“ Classe Dunkerque
	Линейният кораб „Дюнкерк“ по време на изпитанията
Флаг	Франция
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Дюнкерк“
Производител	Arsenal de Brest в Брест и др., във Франция
Служба
Заложен	24 декември 1932 г.
Спуснат на вода	2 октомври 1935 г.
Влиза в строй	1 май 1937 г.
Изведен от; експлоатация	потопени на 27 ноември 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	26 500 t (стандартна); 34 884 t (пълна); „Страсбург“:; 27 300 t (стандартна); 36 380 t (пълна)
Дължина	209,0 m (по КВЛ); 215,1 m (максимална)
Ширина	31,1 m
Газене	9,6 m
Броня	„Дюнкерк“:; главен пояс: 225 mm;; палуби: 40 – 130 mm;; барбети: 310 mm;; кули ГК: 250 – 330 mm;; кули ГК: 130 – 90 mm;; бойна рубка: 270 mm; „Страсбург“:; главен пояс: 283 mm;; палуби: 40 – 130 mm;; барбети: 340 mm;; кули ГК: 250 – 360 mm;; кули СК: 130 – 90 mm;; бойна рубка: 270 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons;; 6 парни водотръбни котли Indret;; 4 гребни винта;; 107 500 к.с. (проектна)
Скорост	29,5 възела; (54,6 km/h)
Далечина на; плаване	16 400 ; морски мили; при 17 възела ход
Екипаж	1381 души; „Страсбург“: 1302
Въоръжение
Артилерия	2x4 330 mm;; 3x4 и 2x2 130 mm; Зенитна артилерия:; 5x2 37 mm;; 8x2 13,2 mm картечници
Самолети	1 катапулт; 3 хидросамолета
	Линейни кораби тип „Дюнкерк“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:23, 17 февруари 2020

Дюнкерк (на френски: Dunkerque) са серия френски линейни кораби от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени два кораба: „Дюнкерк“ (на френски: Dunkerque) и „Страсбург“ (на френски: Strasbourg).

Корабите от този тип, построени през 1930-те години, са първите бързоходни линкори. „Дюнкерк“, проектирани за борба с немските „джобни линкори“ от типа „Дойчланд“, се строят в условията на ограниченията наложени от Вашингтонското съглашение и жестока икономия на средства. Във връзка с това стандартната водоизместимост на „Дюнкерк“ е 26 500 т, което е по-малко от лимита 35 000 дълги тона, постановен от Вашингтонския договор. Особеност при „Дюнкерк“ е оригиналното разположение на артилерията на главния калибър – осемте 330-мм оръдия са разположени в две четириоръдейни кули, поставени на носа.

След заявлението на Италия за строителството на линкорите от типа „Литорио“ със стандартна водоизместимост от 35 000 т, парламента на Франция отделя средства за строителството и на втория линкор – „Страсбург“. Бронирането на „Страсбург“ е усилено, за да противостои на по-мощните оръдия на новите италиански линкори.

С началото на Втората световна война „Дюнкерк“ и „Страсбург“ заедно с корабите на Британския Кралски флот охраняват морските пътища в Атлантика от немските рейдери. След капитулацията на Франция линкорите се намират в Мерс ел Кебир. Британците се опасяват, че новите френски кораби могат да се окажат в ръцете на нацистка Германия или Италия, което пи променило баланса на силите на Средиземно море. Към Мерс ел Кебир е изпратена силна британска ескадра с ултиматум. Опита да се принудят французите да отидат в контролирани от съюзниците пристанища или да потопят корабите е неуспешен, и британците откриват огън по намиращите се в порта кораби на Френския флот. „Страсбург“ пробива блокадата и достига Тулон. „Дюнкерк“ не успява да се промъкне, повреден е от артилерийски огън и засяда на грунта, но след ремонт също е преведен в Тулон. Там, през ноември 1942 г., двата линкора са потопени от екипажите си, за да се избегне пленяването им от немците.

Специалистите оценяват линкорите от типа „Дюнкерк“ доста нееднозначно. Тези кораби добре изглеждат на фона на линкорите от времето на Първата световна война, но в сравнение с по-късните бързоходни линкори, такива като „Литорио“, „Бисмарк“ и „Айова“, линкорите от типа „Дюнкерк“ са с прекалено малък калибър на оръдията и слабо брониране. Някои специалисти отбелязват, че, благодарение на високата си скорост и сравнително мощното въоръжение, според концепцията те по-скоро трябва да бъдат отнасяни към класа на линейните крайцери.

История на създаването

В края на XIX и началото на XX век френският флот е вторият по сила след британския, обаче Франция не съумява да удържи тази позиция и влиза във второто десетилетие на XX век с недостатъчен брой съвременни кораби. Френският флот по онова време няма линейни крайцери, отсъстват бързоходни леки крайцери. Построените дредноути от типа „Курбе“, въоръжени с двенадесет 305-мм оръдия, значително отстъпват на супердредноутите на Великобритания, САЩ и Япония, които имат оръдия с калибър 343 – 381 мм. През 1912 г. е приет новият „Морски закон“, съгласно който флота на Франция към 1922 г. трябва да се състои от 28 дредноута и линейни крайцера, обаче този план не е осъществен. По време на световната война френският флот получава три линкора от типа „Бретан“ с десет 340-мм оръдия. Строителството на линкорите от типа „Нормандия“, с двенадесет 340-мм оръдия в четириоръдейни кули е спряно, тъй като всички сили са насочени към нуждите на сухопътния фронт. Планираните линейни крайцери даже не са заложени. Войната отслабва икономиката на Франция, за това недостроените корпуси на линкорите от типа „Нормандия“ са предадени за скрап. Изключение е направено само за корпуса на линкора „Беарн“, който е достроен като самолетоносач^[1]^[2].

На Вашингтонската конференция от 1921 – 1922 г. за ограничаване на морските въоръжения е приет лимит за стандартна водоизместимост за новите линкори от 35 000 английски (дълги) тона (35 560 т). Съгласно договора линейният флот на Франция е приравнен към този на флота на Италия, и неговата сумарна водоизместимост се ограничава на 175 000 английски тона (177 800 т). За всяка страна е съставен график за строителството на нови кораби за замяна на старите. Договорния лимит от 175 000 д. тона за Франция започва да действа след замяната на всички стари кораби, през 1936 г. Докато за другите страни до 1930 г. има „линкорна ваканция“, и нови линкори не се строят, Франция има възможност да заложи в периода 1927 и 1929 г. линкори. Техния брой не е ограничен, достатъчно е тяхната водоизместимост, на всеки поотделно, да не надхвърля 35 000 т, и Франция има възможността да избира тази квота така, както сметне за необходимо^[3]^[4]^{[Коментари 2]}.

През 1924 г. Франция започва подготовката на нова корабостроителна програма. Флота трябва да получи дълговременна програма за отделяне на парични средства за строителството на кораби – „Морски меморандум“, съгласно който всяка година трябва да се строят кораби със сумарна водоизместимост от 40 000 т. „Меморандумът“ не е приет от парламента, който желае да има възможността ежегодно да утвърждава строителството на нови кораби. Фактически в края на 1920 г. и в началото на 1930 година ежегодно построените кораби средно съставят около 33 000 т. Първоначално усилията са съсредоточени към строителството на крайцери и разрушители^[3]^[4].

През 1926 г. началника на френския щаб адмирал Анри Сален (на френски: Henri Salaun) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „вашингтонските“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край^[5]. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 к.с., за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на тежките крайцери от типа „Дюкен“, а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм снаряди. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45° и максимална далечина на стрелбата от 43 000 м^[6] при начална скорост на снаряда 965 м/с^[7]^[4].

В рамките на разрешените за строителство през 1927 и 1929 г. 70 000 тона е въможно да бъдат заложени четири кораба: два през 1927 г., а другите два през 1929 г. Корабите трябва да бъдат достроени в периода 1930 – 1931 и 1931 – 1932 г. съответно^[6]. Според концепцията и характеристиките си тези кораби са сходни с линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“ на британския адмирал Фишър^[8] и са подложени на подобна критика. Френските кораби трябва добре да се проявяват в борбата с „вашингтонските“ крайцери, обаче всеки противник с оръдия с калибър над 203 мм вече е смъртоносно опасен за тях. След залагането в Германия на „джобния линкор“ с оръдия калибър 283 мм вече има нова неизвестна в уравнението^{[Коментари 3]}. Освен това, новите кораби не могат да бъдат поставени „в линията“ за бой с линкорите на противника. При това техния строеж изяжда „линкорната квота“ на Франция, а в случай на залагането в Италия на нови пълноценни линкори французите няма да има с какво да отговорят на това. За това генералния съвет на флота, през декември 1927 г., отклонява този проект и препоръчва занапред да се разработват проекти за пълноценни линкори с оглед строителството на кораби с еднородна водоизместимост, напълно използващи отведените им 175 000 дълги тона, – т.е. пет кораба с водоизместимост по 35 000 д. тона, или шест от 29 160 д. тона, или седем – с водоизместимост по 25 000 д. тона^[9].

Коментари

↑ Всички данни са към септември 1939 г.
↑ Освен Франция, такова право получава и Италия.
↑ При Дулин и Харцке се казва, че залагането на „Дойчланд“ и става причината за спиране на работите по проекта. Обаче Джордан и Дюма утвърждават, че това не съответства на действителността, тък като решението по проекта е прието в края на 1927 г., а „Дойчланд“ е заложен едва през 1929 г.

Източници

↑ Dulin, Garzke 1980, с. 33.
↑ Сулига 1995, с. 3 – 4.
↑ ^а ^б Dulin, Garzke 1980, с. 34.
↑ ^а ^б ^в Сулига 1995, с. 4.
↑ Jordan French Battleships 19, с. 2.
↑ ^а ^б Jordan French Battleships 20, с. 2.
↑ Dulin, Garzke 1980, с. 34 – 35.
↑ Jordan French Battleships 21, с. 2.
↑ Jordan French Battleships 22, с. 2.

Литература

На руски език

Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. М., 2005. ISBN 5-699-18891-6.
Патянин С. В. Авианосец „Арк Ройал“. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. М., 2001.
Сулига С. Линкоры „Дюнкерк“ и „Страсбург“. М., 1995, 32 с. ISBN 978-0-00-332278-0.
Сулига С. «Ришелье» и „Жан Бар“. М., 1995, 32 с.

На английски език

Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. Conway Maritime Press. London, 1992. ISBN 0-85177-146-7.
Jordan, John. Dumas, Robert. French Battleships 1922 – 1956. – Barnsley, Yorkshire: Seaforth Publishing, 2009. – 224 p. – ISBN 978-1848320345.
Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. – London: Conway Maritime Press, 2002. – 403 p. – ISBN 0-87021-459-4.

На немски език

Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

На френски език

Robert Dumas. Les cuirasses Dunkerque et Strasbourg. Nantes, 2001. ISBN 978-2-909675-75-6.

Външни препратки

DUNKERQUE battlecruisers (1937 – 1939) ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Дюнкерк“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Дюнкерк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Всички данни са към септември 1939 г.

[6] Освен Франция, такова право получава и Италия.

[11] При Дулин и Харцке се казва, че залагането на „Дойчланд“ и става причината за спиране на работите по проекта. Обаче Джордан и Дюма утвърждават, че това не съответства на действителността, тък като решението по проекта е прието в края на 1927 г., а „Дойчланд“ е заложен едва през 1929 г.

[Dulin,_Garzke198033-2] Dulin, Garzke 1980, с. 33.

[Сулига19953&#32;–&#32;4-3] Сулига 1995, с. 3 – 4.

[Dulin,_Garzke198034-4] а ^б Dulin, Garzke 1980, с. 34.

[Сулига19954-5] а ^б ^в Сулига 1995, с. 4.

[Jordan_French_Battleships192-7] Jordan French Battleships 19, с. 2.

[Jordan_French_Battleships202-8] а ^б Jordan French Battleships 20, с. 2.

[Dulin,_Garzke198034&#32;–&#32;35-9] Dulin, Garzke 1980, с. 34 – 35.

[Jordan_French_Battleships212-10] Jordan French Battleships 21, с. 2.

[Jordan_French_Battleships222-12] Jordan French Battleships 22, с. 2.

[Коментари 1]

[1]

[2]

[3]

[4]

[Коментари 2]

[5]

[6]

[7]

[8]

[Коментари 3]

[9]

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 През 1924 г. Франция започва подготовката на нова корабостроителна програма. Флота трябва да получи дълговременна програма за отделяне на парични средства за строителството на кораби – „Морски меморандум“, съгласно който всяка година трябва да се строят кораби със сумарна водоизместимост от 40 000 т. „Меморандумът“ не е приет от [[Парламент на Франция|парламента]], който желае да има възможността ежегодно да утвърждава строителството на нови кораби. Фактически в края на 1920 г. и в началото на 1930 година ежегодно построените кораби средно съставят около 33 000 т. Първоначално усилията са съсредоточени към строителството на [[крайцер]]и и [[разрушител]]и{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 34}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.
-През 1926 г. началника на френския щаб [[адмирал]] Анри Сален ({{lang|fr|Henri Salaun}}) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „[[тежък крайцер|вашингтонските]]“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край{{sfn|Jordan French Battleships|19|2}}. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 [[конска сила|к.с.]], за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на [[Тежки крайцери тип „Дюкен“|тежките крайцери от типа „Дюкен“]], а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм [[снаряд]]и. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45[[градус (ъгъл)|°]] и максимална [[далечина на стрелба]]та от 43 000 м{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}} при начална скорост на снаряда 965 [[метър в секунда|м/с]]{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 34 – 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.
+През 1926 г. началника на френския щаб [[адмирал]] Анри Сален ({{lang|fr|Henri Salaun}}) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „[[тежък крайцер|вашингтонските]]“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край{{sfn|Jordan French Battleships|19|2}}. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 [[конска сила|к.с.]], за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на [[Тежки крайцери тип „Дюкен“|тежките крайцери от типа „Дюкен“]], а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм [[снаряд]]и. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45[[градус (ъгъл)|°]] и максимална [[далечина на стрелба]]та от 43 000 м{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}} при начална скорост на снаряда 965 [[метър в секунда|м/с]]{{sfn|Dulin, Garzke|1980|с = 34 – 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.
 В рамките на разрешените за строителство през 1927 и 1929 г. 70 000 тона е въможно да бъдат заложени четири кораба: два през 1927 г., а другите два през 1929 г. Корабите трябва да бъдат достроени в периода 1930 – 1931 и 1931 – 1932 г. съответно{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}}. Според концепцията и характеристиките си тези кораби са сходни с [[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“]] на британския [[Джон Фишър|адмирал Фишър]]{{sfn|Jordan French Battleships|21|2}} и са подложени на подобна критика. Френските кораби трябва добре да се проявяват в борбата с „вашингтонските“ крайцери, обаче всеки противник с оръдия с калибър над 203 мм вече е смъртоносно опасен за тях. След залагането в [[Германия]] на „[[тежки крайцери тип „Дойчланд“|джобния линкор]]“ с оръдия калибър 283 мм вече има нова неизвестна в уравнението<ref group=Коментари>При Дулин и Харцке се казва, че залагането на „Дойчланд“ и става причината за спиране на работите по проекта. Обаче Джордан и Дюма утвърждават, че това не съответства на действителността, тък като решението по проекта е прието в края на 1927 г., а „Дойчланд“ е заложен едва през 1929 г.</ref>. Освен това, новите кораби не могат да бъдат поставени „в линията“ за бой с линкорите на противника. При това техния строеж изяжда „линкорната квота“ на Франция, а в случай на залагането в Италия на нови пълноценни линкори французите няма да има с какво да отговорят на това. За това генералния съвет на флота, през декември 1927 г., отклонява този проект и препоръчва занапред да се разработват проекти за пълноценни линкори с оглед строителството на кораби с еднородна водоизместимост, напълно използващи отведените им 175 000 дълги тона, – т.е. пет кораба с водоизместимост по 35 000 д. тона, или шест от 29 160 д. тона, или седем – с водоизместимост по 25 000 д. тона{{sfn|Jordan French Battleships|22|2}}.