Стефан Георгиев (ботаник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Георгиев.
| Стефан Георгиев | |
| български ботаник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Учил при | Хайнрих Шенк |
| Работил в | Софийски университет |
Стефан Георгиев е основоположник на ботаниката като наука и пръв професор по ботаника в България.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 август 1859 г. в Болград, където завършва средното си образование. През 1878 г. завършва Болградската класическа гимназия и заминава за България. Първоначално работи като съдебен чиновник в Бабадаг, а по-късно като учител. През 1878 – 1879 г. работи като учител в двукласното училище във Варна. През следващата учебна година е учител в класическата гимназия в София, а през 1880 – 1881 г. – в учителската семинария в Дупница.
През 1881 г. получава държавна стипендия и заминава за две години в Прага, където изучава естествени науки. След това заминава за Лайпциг, където изучава ботаника. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. Стефан Георгиев се завръща в България и се записва като доброволец в студентския легион. След края на войната заминава отново за Лайпциг, където през 1886 г. завършва обучението си с докторат на тема „Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen“ („Върху сравнителната анатомия на лободовите“).[3] Това е първата научна статия написана от българин в областта на ботаниката.
Отново се завръща в България и в продължение на четири години преподава по естествени науки в Софийската гимназия. През 1891 г. към Висшето училище в София се открива физико-математически отдел, където става ръководител на катедрата по ботаника.[1] От 1895 г. е професор във Висшето училище.[4] Декан е на факултета през 1895 – 1896 и 1899 – 1900 г. От 1898 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.[1][5]
През 1893 г. заболява от треска, което го принуждава да замине на лечение в чужбина. След лечението си се завръща в България, но здравословното му състояние отново се влошава и заболява от туберкулоза. Умира на 10 май 1900 г. в Гьорберсдорф, където е на лечение.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Георгиев след като се завръща в България през 1886 г. изучава българската флора, като в свободното си време събира материали. Изучава по-задълбочено Южно-българската (Тракийската) флора. През 1887 – 1889 г. извършва проучвателна дейност по южните склонове на Стара планина, в Родопите и Горнотракийската низина, като събира многобройни и ценни материали. Публикува своето проучване под заглавие „Материали по флората на Южна България“. При проучванията си открива 330 нови вида растения за южнобългарската флора.
На 6 август 1887 г. събира прецъфтели екземпляри от текирска мишорка край село Хаджиево. Той ги класифицира като Gypsophila scorzonerifolia, която не се среща в България. Nе променя първоначалното си определение и след като събира цъфтящи екземпляри при следващото си посещение на Бесапарските ридове на 9 юни 1891 г.
През 1889 г. е командиран от министъра на народното просвещение в Западните Родопи и Рила за изучаване на растителността. В резултат на проучването си публикува труда „Родопите и Рилската планина и нихната растителност“. В него дава информация за орографията и хидрографията на Рила, както и сведения за фауната, геологията и минералогията на планината. По многобройните глациални растения прави предположението, че Рила е била заледявана, и че са съществували глетчери. При извършените от Йован Цвиич геоложки проучвания се потвърждава предположението на Стефан Георгиев за вярно. В географско отношение разделя Рила и Родопите на четири фаунистични пояса. Открива много нови за България и Балканския полуостров растения, както и алпийска роза, растение характерно само за алпийския пояс на планините в Европа.
Прави пълен списък на алпийските и глациалните растения, съдържащ 275 вида. Открива 520 нови видове растения за България, прави хербарии с около 50 000 растения. През 1892 г. създава Университетската ботаническа градина в София, съдържаща 6000 дървета и храсти и оранжерия с 3500 растения[6], създава ботаническия институт.
Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Gheorghieff, St. Bemerkung ṻber „Flora Bulgarica, descriptio et enumeratio systematika plantarum vascularium in principatu Bulgariae sponte nascentium“, Supplementum I Auctore J. Velenovsky, Pragae 1898 // Österreichische botanische Zeitschrift 48. 1898. с. 434 – 436. Посетен на 29 май 2018.
- Георгиев, Стефан. Родопите и Рилската планина и нихната растителност. 1890.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 242 – 243.
- ↑ J. D. B. Bulgaria // The Encyclopaedia Britannica; A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th. Т. IV (BISHARIN to CALGARY). Cambridge, England, At the University Press, 1910. с. 786. Посетен на 21 юни 2018.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
- ↑ Gheorghieff, St. Wissenschaftliche Original-Mittheilungen. Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen // Botanisches Zentralblatt; referierendes Organ für das Gesamtgebiet der Botanik (31). 1887. с. 23 – 27. Посетен на 28 май 2018.
- ↑ Информационен портал на българите в Украйна. Посетен на 28.10.2012.[неработеща препратка]
- ↑ 110 години от смъртта на Стефан Георгиев // Dir.bg, 10.05.2010. Посетен на 28.10.2012.
- ↑ Тайната градина // Университетски ботанически градини. Посетен на 28.10.2012.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- сп. „Български преглед“ 1900 г., год. VI, кн. IX – май, с. 107 – 114
- Тошев, Андрей. Поменик на Българското книжовно дружество: д-р Стефан Георгиев (1 август 1959 - 10 май 1900) // Летопис на Българското книжовно дружество (1). 1899. с. 77 - 86.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Гъркова, Зорница. Проф. Стефан Георгиев – основоположникът на българската ботаническа наука // Българско национално радио; Програма "Христо Ботев"; Радиоенциклопедия, 24 юни 2021.
- Произведения от и за Стефан Георгиев в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
