Направо към съдържанието

Стефан Савов (сценограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за сценографа. За актьора вижте Стефан Савов (актьор). За политика вижте Стефан Савов.

Стефан Савов
български художник-сценограф

Роден
Починал
ПогребанВИП Парцел на бележитите дейци на културата и науката - Централни Софийски Гробища
Семейство
СъпругаДора Стаева

Уебсайт

Стефан Тодоров Савов е български художник и сценограф.

Роден е в град Дряново на 12 май 1924 г. Завършва средното си образование в гр. София през 1942 г.

Творческият му път е свързан с реализирането на над 300 сценографски решения на театралните сцени на редица градове в България – Трявна, Велико Търново, Силистра, Сливен, Варна, Плевен, Благоевград и др.

В София е главен художник на Сатиричния театър в продължение на над 20 години, като същевременно е и чест гост на Народния и Военния театър.

В Сатирата е сценограф на някои от „вечните хитове“ на този театър – пиесите „Ревизор“, „Римска баня“, „Сако от велур“, „Балкански синдром“ и др. Носител е на Годишната награда на СБХ през 1981 г. Носител е на Годишната награда на САБ през 1977 и 1984 г. Носител е на Годишната награда на СБФД през 1976 г. Носител е на званията „Заслужил художник“ (1980 г.) и „Народен художник“ (1987 г.)

В последните си години е автор на многобройни православни икони.

Почива на 19 декември 2004 г. в гр. София. Погребан е в Парцел № 1 на Централните Софийски гробища, отреден за изтъкнати дейци на изкуството, културата и науката.[1]

По-известни постановки в театъра

[редактиране | редактиране на кода]
Сатиричен театър
  • „Ревизор“ на Н. В. Гогол – 1966 г.
  • „Големанов“ на Ст. Л. Костов – 1966 г.
  • „Мистерия буф“ на Владимир Маяковски – 1967 г.
  • „Ромео, Жулиета и петрол“ на Иван Радоев – 1968 г.
  • „Кавказкият тебеширен кръг“ на Бертолд Брехт – 1970 г.
  • „Островът“ на Борис Априлов – 1971 г.
  • „Римска баня“ на Станислав Стратиев – 1974 г.
  • „Януари“ на Йордан Радичков – 1975 г.
  • „Провинциални анекдоти“ на Ал. Вампилов – 1975 г.
  • „Състезанието“ на Петър Караангов – 1976 г.
  • „Сако от велур“ на Ст. Стратиев – 1976 г.
  • „Интервенция“ на Лев Славин – 1977 г.
  • „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир – 1978 г.
  • „И най-мъдрият си е малко прост“ на Николай Островски – 1980 г.
  • „Рейс“ на Ст. Стратиев – 1980 г.
  • „Вражалец“ на Ст. Л. Костов – 1980 г.
  • „Аз бях той“ на Георги Марков – 1981 г.
  • „Хамлет в село Долно Туткаво“ на Иво Брешан – 1981 г.
  • „Биволът“ на Иван Радоев – 1981 г.
  • „Кошници“ на Йордан Радичков – 1982 г.
  • „Отборът“ на С. Злотноков – 1982 г.
  • „Максималистът“ на Ст. Стратиев – 1984 г.
  • „Дело“ на Сухово-Кобилин – 1986 г.
  • „Сватба“ на Елиас Канети – 1987 г.
  • „Балкански синдром“ на Ст. Стратиев – 1988 г.
  • „Кучешко сърце“ на Михаил Булгаков – 1989 г.
  • „Мамут“ на Ст. Стратиев – 1990 г.
  • „Пет бременни пиеси“ на Дарио Фо – 1993 г.
Народен театър „Иван Вазов“
  • „Забравен от всички“ на Назъм Хикмет – 1964 г.
  • „Пътник без багаж“ на Жан Ануи – 1965 г.
  • „Службогонци“ на Иван Вазов – 1966 г.
  • „Емигранти“ на Славомир Мрожек – 1976 г.
  • „Фантазиите на Фарятиев“ на А. Соколова – 1977 г.
  • „Майор Барбара“ на Бърнард Шоу – 1980 г.
  • „Под игото“ на Иван Вазов – 1981 г.
  • „Пожарът“ на Иван Радоев – 1982 г.
  • „Нощем с белите коне“ на Павел Вежинов – 1983 г.
  • „Нашествие“ на Л. Леонова – 1985 г.
  • „Обещай ми светло минало“ на Петър Анастасов – 1985 г.
  • „Хамлет“ на Уилям Шекспир – 1987 г.
  • „Пер Гинт“ на Хенрик Ибсен – 1988 г.
Театър на българската армия
  • „Дачници“ на Максим Горки
  • „Законодателят“ на Р. Игнатов
  • „Време разделно“, драматизация А. Шопов
Театър „Сълза и смях“
  • „Ние, долуподписаните“ на Ал. Гелман
  • „Полет над кукувиче гнездо“ на Д. Васерман
  • „Платонов“ на Антон П. Чехов
Младежки театър
  • „Чайка“ на Антон П. Чехов
  • „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс и др
Театър 199
Театър „София“
  • „Процесът срещу богомилите“ на Стефан Цанев
  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  • 50 години сценография, София, 1999 г.