Сърби
| Сърби | |
 | |
| Общ брой | 8,9 милиона[1] |
|---|---|
| По места |  Сърбия: 5 360 239 (2022)[2]
 Албания: 584 (2023г.)[13] |
| Език | Сръбски език |
| Религия | Предимно православна |
| Сродни групи | Черногорци Южни славяни |
| Сърби в Общомедия | |
Сърбите (на сръбски: срби или srbi) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3% от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.
История
[редактиране | редактиране на кода]Земите, заселени от славяните през 6 век на Балканите, са все планински и гористи местности – студени и бедни планински краища, на запад са карстови (голи и каменисти), на юг – залесени планини с високи пасбища, в по-голямата си част годни за скотовъдство.[14] Това е видно от данъците, които Византийската империя събира от сръбското население (на латински: herbaticum – тревнина и glandaticum – желъдина за храна на прасета). [15] Името сърби се споменава за първи път през 9 век. В 1168 г. Вилхелм Тирски (историк на кръстоносните походи) описва сръбската земя, като планинска, гориста, непроходима и мъчно достъпна /разположена между Далмация, Унгария и Илирик/ [16].
Диаспора
[редактиране | редактиране на кода]В Босна и Херцеговина сърбите наброяват около 31%, и са вторият по големина народ в страната след бошняците. В Република Сръбска сърби са около 82% населението. В Черна гора сърбите са вторият по-големина народ. Сръбско малцинство е признато и в Румъния след 1918 г.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Според Константин Багренородни, сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани още бели или аспри, които живеят оттатък Туркия (Унгария) в земята, наречена Бойки. Те се заселили на Балкана по времето на император Ираклий като федерати.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- сърбиянци
- прави сърби
- сърбомани
- пречански сърби
- расци
- черногорци
- бошняци
- мюсюлмани
- торлаци
- югославяни
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Joshua Project, Serbs.
- ↑ [1]
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 2009-08-16.
- ↑ www.nzz.ch
- ↑ www.diplomatie.gouv.fr
- ↑ demo.istat.it
- ↑ ec.europa.eu
- ↑ mimmc.ro, архив на оригинала от 13 май 2007, https://web.archive.org/web/20070513211550/http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/, посетен на 18 март 2010
- ↑ www.tlfq.ulaval.ca // Архивиран от оригинала на 2009-04-26. Посетен на 2009-07-10.
- ↑ www.destatis.de
- ↑ esk.rks-gov.net, архив на оригинала от 25 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181225153521/http://ask.rks-gov.net/, посетен на 26 март 2013
- ↑ www.jat.com, архив на оригинала от 24 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071224161357/http://www.jat.com/active/en/home/main_menu/travel_info/jat_review/april_2007/makame_iz_novog_vavilona.html, посетен на 18 март 2010
- ↑ https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf
- ↑ Иречек, Константин. Историја Срба. Београд, 1911.
- ↑ Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1931.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 24, 1915, 1917.
