Направо към съдържанието

Южна блатна костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южна блатна костенурка
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Костенурки (Testudines)
семейство:Азиатски речни костенурки (Geoemydidae)
род:Европейски водни костенурки (Mauremys)
вид:Южна блатна костенурка (M. rivulata)
Научно наименование
Valenciennes, 1833
Южна блатна костенурка в Общомедия
[ редактиране ]

Южната блатна костенурка[2] (Mauremys rivulata) е вид влечуго от разред Костенурки.

Някои класификации разглеждат вида като подвид на каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica).

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

В България южната блатна костенурка се среща в най-южните части на страната – около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол. Общият им брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра. Срещат се на надморска височина до 200 m, често смесени с европейската блатна костенурка.

Южната блатна костенурка обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи водоеми.

Поведение и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Южната блатна костенурка се храни с дребни водни животни (жаби, попови лъжички, риба, често мъртва), както и с водни и сухоземни растения, плодове.

Репродуктивни особености

[редактиране | редактиране на кода]

Южната блатна костенурка снася по няколко яйца през юни, а след това втори път около месец по-късно. Яйцата имат варовикова черупка и са дълги 39 – 44 mm. Малките се излюпват около 3 месеца по-късно с дължина на черупката 23 – 28 mm. Половата зрелост настъпва на 10 – 11 години при дължина 14 – 16 cm.

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.