Направо към съдържанието

Юнчии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юнчии
Κύμινα
Гърция
40.6136° с. ш. 22.6928° и. д.
Юнчии
Централна Македония
40.6136° с. ш. 22.6928° и. д.
Юнчии
Солунско
40.6136° с. ш. 22.6928° и. д.
Юнчии
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население3210 души (2021 г.)
ОсноваванеXV век
Пощенски код573 00
Телефонен код23910 – 4

Юнчии или често членувано Юнчѝите[1] или Юнчиито[2] (известно и с турското си име Юнджулар, Юнджилар, Юнчулар, на гръцки: Κύμινα, Кимина, до 1926 година Γιουντζήδες, Юндзидес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония.[4]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Юнчии е разположено в областта Вардария в Солунското поле на 25 километра западно от град Солун. Селото е слято с разположеното на запад бежанско селище Неа Малгара.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото първоначално се нарича Чадъркьой. Селото е основано около средата на XV век от християни, отглеждащи коне за нуждите на кавалерията.[4] Принадлежи на муката на пазачите на ливади.[5] Систематичното отглеждане на коне в тази област на устието на река Вардар се споменава дневника на венецианеца Джовани Мария дели Анджиолело, който минава през тези села през 1470 година: „... жителите донесоха от Мала Азия и отгледаха коне от хубава порода. Това отглеждане се извършваше с детелина, която се отглеждаше от християнските жители на селището.“ Детелина на турски е юнджа, от което селото получава името Юнджида или Юнджилар. Юнчиите е част от вакъфа на Гази Евренос бей и муката на пазачите на ливади за отглеждане на кобили, камили и диви коне. Около 1750-1800 година Юнчиите има 110 къщи. През 1771 година селото плаща испенч харадж - годишен данък от 3740 сребърника. През 1771 година има сто и осемнадесет (118) семейства, които през 1886 година стават сто и петдесет (150).[4]

Първоначалното селище е било на североизток от сегашното място, южно от горичката Мусия,[5] по-близо до Вардар, където днес е църквата „Свети Нектарий“, на мястото на първата църква на селището. В началото на XIX век селото е преместено на сегашното си местоположение, за да се избегнат наводненията от Вардар. През селото до 1880 година[5] е минавал ръкав на Вардар, започващ от местността Кревасария северно от Коняри и преминавайки през буйната гора Мусия от извисяваща се брястове, тополи, аврамови дървета и върби, достига до местността Камци, югозападно от Юнчиите. Ръкавът разделя селото на две махали. Ръкавът се разделя на две, едното корито минава покрай малкия чифлик Затфоро и излиза в морето, а другото се отправя на юг към местността Попова бара (Πόποβα μπάρα).[4]

През 1818 година жителите построяват църквата „Св. св. Петър и Павел“, чиито руини са запазени.[4]

Селото е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя, едно от 37-те села и 10 чифлика в Солунското поле, принадлежащи към Камбанийската епархия с център в Кулакия (Халастра).[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Юнци като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Юдзида (Youtzida), Камбанийска епархия, живеят 900 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Унчите (Untchyté) е показано като село с 230 домакинства и 1424 жители българи.[8] В 1885 година селото има 150 домакинства.[4] В селото пуска корени католическата пропаганда. От 1865 до 1869 година в католическата църква „Св. св. Петър и Павел“ служи отец Поликарп Анастасиадис.[9] Според гръцки данни униатските семейства първоначално са 16, в края на века се удвояват, но след няколко години стават само 5.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Юнчии живеят 890 българи християни.[10] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юнчиите (Yountchiité) има 640 патриаршисти гъркомани и 208 българи униати. В селото функционира гръцко училище.[11] В 1894 - 1895 година директор на основното гръцко училище е Димитриос Папайоану. Училището има 45 ученици и в него преподава един учител. През 1906 година шестдесет и осем (68) ученици посещават основното училище, в което преподават двама учители преподават, а 20 ученици посещават смесеното начално училище с четири класа, където преподава тесалийцът Дарданис. 48 деца посещават детската градина на учителката Андромахи Ксантиду.[4]

Според преброяване от 1905 година Юнчии има 780 жители,[4][5] според гръцки данни елинофони и славофони патриаршисти и няколко семейства униати.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Юндзидес (Γιουντζίδες) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 650 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко четирикласно смесено училище и детска градина с 68 ученици (20 мъже и 48 жени) и 2 учители.[12]

Жителите на Юнчиите се занимават основно с отглеждане на добитък: коне за нуждите на кавалерията, крави, биволи, овце, прасета, кокошки и много патици и гъски в богатите води и със селско стопанство: отглеждали са детелина, ечемик, сусам, фасул, фасул, леща, нахут, царевица, много зеленчуци и малко пшеница. Лови се и риба във Вардар и в Ениджевардарското блато - змиорки, гули, щуки, костури. В гората се ловят зайци, фазани, диви свине, лисици, порове, вълци, а през зимата диви патици и диви гъски. Около селото има много дървета и обширно блато с буйна растителност от тръстика, къпини, върби.[4]

През декември 1910 година властите заселват в местността Кукмус западно от Юнчиите, мюсюлмани бошняци, бежанци от анексираната от Австро-Унгария Босна. Тези мюсюлмани тероризират местните жители и произволно заграбват земите им.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Юнчии са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

През пролетта на 1914 година гръцките власти арестуват българския униатски свещеник в Юнчиите и го отвеждат в Солун, а 30-ината български униатски семейства са записани като православни гърци. Униатският епископ в Солун Епифаний Шанов пише протестно писмо до властите в Солун, но не получава отговор.[14]

До 1915 година жителите на Юнчиите си набавят вода от ръкавите на река Вардар, след като първо я пресяват, за да отстранят листата, почвата и жабите. В 1915 година е направен първият сондаж на мястото, където се намира сегашната водна кула.[4][5]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Йонджида като българско село на българо-гръцката езикова граница:

„ От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[15] “

В 1926 година селото е прекръстено на Кимина по предложение на учителя и секретар на общината Георгиос Симбулидис, произхождащ от Северозападна Мала Азия, в района на Витиния, където се намира планината Киминас. В Киминас е имало известен манастир, в който е учил Никифор Фока, преди да се възкачи на императорския трон на Византия. Оттук произлиза и ученият Севастос Киминитис (1625 - 1702).[4]

След 1955 година горичката Мусия започва да се унищожава и накрая е превърната в ниви.[5]

Преброявания
  • 2001 година - 3682 жители
  • 2011 година - 3652 жители

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Лична карта на Ефтим Константинов Буковалов от Юнчулар, Солунско, бежанец в Карлово, 21 юни 1928 година
Родени в Юнчии
  • Васил Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[16]
  • Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО,[17] умира на 7 ноември 1913 година заточен на Трикери[18]
  • Георги Василев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[19]
  • Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • Григор Мичев (Мичов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[21]
  • Ефтим Буковалов,(1896-1934) войник в Османската армия, дезертирал по време на Балканската война при български части, по-късно бежанец в Карлово, починал след побой в карловската полиция по време на управлението на Деветнадесетомайците
  • Мария Божинова (1882 - 1938), българска учителка и общественичка[2]
  • Харитон Марков (Χαρίτος Μάρκου), гръцки андартски деец, четник при капитан Петру, арестуван е и лежи 2 години в затвор[22]
  • Христо Принджев (Χρήστος Πρίντζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
Други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.158
  2. ↑ а б Мария и Яким Божинови // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 декември 2022.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Λίγα λόγια για την Ιστορία των Κύμινων - Μαλγάρων // Γυμνάσιο Αξιού. Посетен на 20 октомври 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ а б в г д е ж Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 50. (на гръцки)
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155.
  9. ↑ ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΚΑΘΟΛΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ (Κωνσταντινούπολη) // Ελληνική Καθολική Εξαρχία. Архивиран от оригинала на 2013-11-13. Посетен на 13 ноември 2013.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  12. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  14. ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 96.
  15. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 60.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 210.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 667.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 466.
  22. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 57. (на гръцки)
  23. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 58. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юнчии&oldid=12333038“.